„Гардиън“: Руснаците не вярват, че Путин ще ги предпази

Когато Владимир Путин дойде на власт през 2000 г., той веднага даде да се разбере едно: ще се различава от своите предшественици - Борис Елцин и Михаил Горбачов, последният лидер на Съветския съюз - в отговора си на тероризма.

Това различие щеше да се прояви в декларираната от него решимост никога да не се огъва под натиск. Подобно на много офицери, обучени в КГБ и травмирани от разпадането на Съветския съюз, Путин беше убеден, че руската държава е толкова крехка, че може да рухне във всеки един момент, ако враговете ѝ получат и сантиметър. За Путин и неговите приятели от КГБ известното телефонно обаждане, което премиерът на Елцин Виктор Черномирдин направи през 1995 г. на лидер на терористи, за да спаси живота на заложниците в болницата в Будьоновск, беше най-лошият възможен начин за справяне с тероризма.

Излъчен на живо по руската телевизия, призивът на Черномирдин довежда до освобождаването на жени и деца и до края на първата чеченска война, която се възприема като унижение за руската армия. Той доведе и до травматично преосмисляне в руските служби за сигурност и специалните сили.

Путин не пожела да се възползва от това. През следващите години той реагира на всяко ново терористично нападение с още повече ограничения, които направиха невъзможно упражняването на обществен натиск върху него и неговите служби по време или след терористично нападение.

Беше въведена строга цензура на информацията за терористичните атаки. За първи път бях разследван от ФСБ (Федералната служба за сигурност) за публикуването на критичен разказ за операцията на ФСБ през октомври 2002 г., когато повече от хиляда души бяха взети за заложници в московски театър. Специалната операция завърши с ужасяващата загуба на повече от 130 заложници, повечето от които бяха убити от газ, използван от ФСБ.

Всяка критика на реакцията на руските служби за сигурност е изключена, а идеята да се разчита на Думата да открие истината е напълно компрометирана след опита ѝ да разследва вземането на заложници и обсадата на училището в Беслан през 2004 г.

До 2006 г. манията на Путин да не отстъпва и на йота на враговете си се оформя в основен акт на руското антитерористично законодателство "за противодействие на тероризма", който заменя закона на Елцин от 1998 г. Той съдържаше поразително определение на тероризма: "Тероризмът е идеология на насилието и практика на въздействие върху вземането на решения от органите на държавната власт, институциите на местното самоуправление или международните организации чрез сплашване на населението и (или) други форми на незаконни насилствени действия".

В новото законодателство се поставя силен акцент върху тероризма като нещо, насочено срещу руската държава, докато в закона на Елцин от 1998 г. той се определяше като нещо, насочено срещу цивилни граждани. Руските служби за сигурност разбраха това, както и терористичните групи. През 90-те и началото на 2000-те години терористите вземаха заложници и отправяха политически искания с надеждата да принудят Кремъл да преговаря. След това те преминаха към брутални, безсмислени терористични актове, знаейки, че Кремъл на Путин няма да отговори на никакви искания.

Терористичните групи в Северен Кавказ първо убиват служители на службите за сигурност, но след това преминават към масови убийства, като взривяват московско летище и атакуват обществения транспорт.

Путин е много систематичен човек. Той се придържа към политиката си на защита на своите служби през цялото си управление. Поддържа наследника на КГБ, ФСБ - най-дългогодишната и най-обичана от него инвестиция - добре снабден с ресурси и се грижи да е напълно имунизиран срещу всякаква критика.

Това се отрази дълбоко на културата ѝ като основна руска агенция за сигурност, отговаряща за борбата с тероризма. ФСБ стана много ефективна и иновативна в репресиите. Днес руските служби за сигурност и разузнаване са световни експерти в убийствата и изтезанията. Руското общество е свидетел на множество скорошни примери за това: Ужасната смърт на Алексей Навални през февруари, тежкото положение на политическите затворници, убийството на руски дезертьор в Испания миналия месец и нападението с чук срещу политически изгнаник във Вилнюс, Литва.

ФСБ е доста компетентна и в разследването на нападения след събитието, до голяма степен благодарение на видеонаблюдението, съчетано с най-модерната технология за разпознаване на лица. Видяхме това в реакцията на ФСБ на нападението срещу зала "Крокус" в Москва. Четирима заподозрени извършители бяха идентифицирани, преследвани и арестувани в рамките на 24 часа. И, разбира се, те бяха незабавно измъчвани - на един от заподозрените беше отрязано ухото и той беше принуден да го изяде от специалните сили, като всичко беше записано и веднага изтече в прокремълските медии.

Но не това са качествата, които помагат за предотвратяване на атаки, и неведнъж ФСБ се е проваляла като агенция за събиране на разузнавателна информация, защото са необходими други неща: възможности за обмен на информация между агенции, както местни, така и чуждестранни, и доверие между тези агенции и вътре в тях. Освен това те трябва да се ползват с доверието на населението и да са готови да кажат много неудобни неща на генералите - дори на лидера на страната. В тази страна, в която не се допускат никакви свободи и политическата дискусия е силно цензурирана, доверието в службите за национална сигурност е дефицит. Разбира се, тормозеното население ще се съгласи с правителствения разказ, но страхът и недоверието вече доведоха до разцъфването на всевъзможни конспиративни теории, които поставят под съмнение и подкопават всичко, което Кремъл е казал за петъчното нападение.

В някакъв момент руският народ осъзна, че Путин няма да се спре пред нищо, за да постигне целта си, и че е напълно способен да извърши всяко престъпление срещу собствения си народ, колкото и ужасно да е то. Това е проблемът, с който той се сблъсква след атентатите: технологиите на големия брат, бруталната сила и репресиите могат да доведат само дотам.

-------------------------------------------------

Андрей Солдатов, „Гардиън“