„Хората крещяха“: Спасителните дейности след труса в Тайван продължават, а жертвите се увеличават

Жертвите на земетресението в Тайван с магнитуд 7,4 по Рихтер са девет, а ранените – 882-ма, съобщиха властите. Заклещени под отломките са 127 човека, а около 77 са в тунелите, които обхващат основни пътища в окръг Хуалиен. Сред тях има и двама германски граждани.

Земният трус, който бе най-силният в Тайван от четвърт век насам, разтърси острова по време на сутрешния час пик и причини разрушения на сгради и пътища.

Земетресението също предизвика свлачища и остави някои сгради наклонени под несигурни ъгли, причинявайки „екстремни условия“ за спасителните екипи, отбелязва Би Би Си.

Президентът Цай Инг-уен призова местните и централните правителствени агенции да се координират помежду си и заяви, че националната армия също ще окаже подкрепа.

Яшвант Кутхати разказва за „Гардиън“, че току-що е оставил децата си на училище и е карал с мотопеда си, когато земетресението е ударило. Първо се почувства така, сякаш въздухът е изпуснат от гумите на мотопеда му. След това, в рамките на секунди, настъпва хаос

„Хората започнаха да крещят и трусовете продължаваха на всеки няколко минути, в продължение на много часове“, каза той, добавяйки, че това е най-голямото земетресение, на което е бил свидетел от 12 години живот в Тайван. „Не мисля, че мога да спя в къщата тази вечер“, добави той. „Чувствам се много уплашен.“

Земетресението предизвика предупреждение за цунами, което по-късно бе отменено.

Япония премахна ограниченията за полети, тъй като опасенията за потенциално цунами намаляха, но властите все още предупреждават местните жители да останат бдителни.

Земетресението бе усетено и в Шанхай, както и няколко провинции по югоизточното крайбрежие на континенталната част на Китай.

Тайван, където живеят 23 милиона души, е предимно планински на изток, където се намира Хуалиен. Това е слабо населен район, дом на местни племена. През по-голямата част от историята си районът е бил напълно откъснат от останалата част на Тайван поради високите си планини.

Но от 60-те години на миналия век правителството е прокопало пътища и е изградило тунели, свързващи района с останалата част на острова - все още обаче се смята за труднодостъпно място, което ще усложни спасителните усилия.