„Жълтите жилетки“ отново на бунт във Франция: Забраниха протестите, полиция и военни излизат по улиците

Движението на „жълтите жилетки“ отново призовава за масови протести във Франция, този път като част от разрастваща се коалиция от студенти, профсъюзи и граждански организации, недоволни от ниските заплати, недостатъчните инвестиции в общественото образование и непрекъснато увеличаващите се разходи за живот. Това съобщава The Wall Street Journal.

Новите демонстрации са планирани за събота, 24 октомври, след като през миналия уикенд Франция беше обхваната от протести и безредици, довели до сериозни щети по обществени сгради и търговски обекти в различни части на страната.

„Повечето велики революции във Франция започват с младите хора. Всички се обединиха“, коментира 41-годишният блогър на движението Ерве Ко.

„Жълтите жилетки“ се появиха през 2018 г. като реакция срещу предложеното от президента Еманюел Макрон увеличение на данъците върху горивата.

Първоначално недоволството беше насочено срещу поскъпването на транспорта, но постепенно прерасна в мащабно социално движение срещу икономическата политика на държавния глава, когото критиците му наричаха „президент на богатите“.

Тогава протестната вълна постепенно отслабна, след като Макрон се отказа от планираното увеличение на данъка върху горивата и предприе мерки за повишаване на доходите на най-нископлатените работници.

Сега обаче възможностите на френското правителство да отговори на исканията на протестиращите са значително по-ограничени.

В неделно обръщение Макрон призна, че високите цени на горивата и нарастващите разходи за живот са основателни поводи за обществено безпокойство.

От Елисейския дворец съобщиха, че президентът е осигурил допълнителни доставки на дизелово гориво от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.

Социалното напрежение се засилва в момент, когато Макрон наближава края на президентския си мандат, а политическата му формация не разполага с парламентарно мнозинство.

Предложеният от правителството бюджет предизвика остри критики от водещи политически фигури, сред които Марин Льо Пен и Жан-Люк Меланшон.

„Налице е очевидна обща парализа. Имаме протестно движение, което, както всяко социално движение, е нетърпеливо и иска незабавни отговори“, коментира политологът Кристиан Льо Бар от университета Sciences Po Rennes.

Икономическите проблеми допълнително ограничават възможностите за реакция на управляващите.

Според цитираните данни Франция има един от най-големите бюджетни дефицити сред развитите икономики, като по този показател е изпреварвана единствено от Съединените щати.

Същевременно доходността по десетгодишните френски държавни облигации е надхвърлила 5% през седмицата – равнище, което според информацията не е достигано от 2002 г.

На този фон властите се опитват да предотвратят повторение на безредиците от предходния уикенд.

Местните власти са наложили забрани за демонстрации в страната, а в Париж е бил отхвърлен планът на „жълтите жилетки“ за шествие към оживен търговски район, известен с луксозните си магазини.

Френският министър на вътрешните работи Лоран Нунес обяви, че за опазването на обществения ред ще бъдат мобилизирани елитни полицейски подразделения.

Предвижда се в мерките за сигурност да участват и военнослужещи, които обичайно патрулират по железопътните гари.

Въпреки ограниченията протестното движение продължава да получава подкрепа.

Студентски организации и профсъюзи се присъединяват към исканията на „жълтите жилетки“, а различните групи призовават за национална стачка на 5 ноември.

Основните искания са свързани с повишаване на заплатите, ограничаване на поскъпването на живота и осигуряване на повече средства за общественото образование.

Недоволството от високите цени и икономическите затруднения не се ограничава само до Франция.

Подобни социални напрежения се наблюдават и в други европейски държави.

В Италия протестиращи шофьори на камиони са блокирали значителна част от движението в Неапол, а в Португалия и Испания недоволството е свързано с високите цени на жилищата.

Разрастването на протестите поставя френските власти пред необходимостта едновременно да гарантират обществения ред и да отговорят на социалните искания в условията на ограничени бюджетни възможности.