25 години след атентата на 11 септември срещу Световния търговски център

На 11 септември 2001 г. самолетите, които се врязаха в Световния търговски център, разрушиха не само един от символите на американската икономическа мощ, но и заблудата, че военното превъзходство и географската отдалеченост могат да гарантират сигурността на Съединените щати.

25 години по-късно кулите ги няма, Осама бин Ладен е мъртъв, американската армия вече се изтегли от Афганистан, а светът е много по-различен от онзи септемврийски ден. Той обаче беляза завинаги начина, по който хората пътуват, удостоверяват самоличността си, събират разузнавателна информация, охраняват границите си, водят войни и определят границата между сигурността и свободата.

Официалният брой на загиналите е 2 977 души, без да се включват 19-те похитители. Жертвите са граждани на 90 държави. Сред загиналите са 343 пожарникари, както и служители на полицията и други спасителни служби.

Други хиляди са ранени при атаките. Мнозина впоследствие развиват тежки заболявания, свързани с токсичния прах и замърсяването около "Кота нула". Последващата "Война срещу тероризма", подета от Вашингтон, отнема живота на близо 5 милиона души по света, и то по скромни сметки на Costs of War Project и други организации. 

След атаката настъпва една от най-съществените промени във възприемането на заплахите. Тероризмът не започва на 11 септември - САЩ вече са били атакувани от международни терористични организации. През 1993 г. бомба избухва в подземния гараж на Световния търговски център. Загиват шестима души, а над 1000 са ранени. Имало е атентати срещу американски посолства, срещу американски военнослужещи и срещу самолети.

В общественото съзнание обаче тероризмът до голяма степен е бил възприеман като разузнавателен и полицейски проблем — не като заплаха, способна за часове да промени националната стратегия на една суперсила.

Зад атаката стои "Ал Кайда", транснационална джихадистка организация, ръководена от Осама бин Ладен - обучен от ЦРУ да се бие в Афганистан срещу СССР богат саудитски наследник.

Именно транснационалният ѝ характер е един от новите проблеми, пред които се изправя Западът, тъй като тя не оперира на принципа на националните групировки.

Похитителите живеят и пътуват в различни държави, използват международната финансова система, комуникации, авиация и имиграционни механизми. Някои от тях пребивават в САЩ повече от година преди атентата.

И тук се появява въпросът: възможно ли е било атаката на 11 септември да бъде предотвратена?

Комисията за 11 септември стига до извода, че американските институции са разполагали с откъслечни части от информацията, но не са успели да ги съберат в една обща картина. Имало е слабости в разузнаването, обмена на данни, граничния контрол и координацията между институциите. Комисията дори посочва, че до 15 от 19-те похитители е можело да бъдат засечени от граничните власти.

Проблемът обаче не е бил само в липсата на сведения, а в неспособността да се разбере какво означава натрупаната информация.

След атаките в американската държава настъпва коренна промяна. Само няколко седмици по-късно Конгресът приема Патриотичния акт на САЩ (USA PATRIOT Act), подписан на 26 октомври 2001 г. Законът разширява правомощията на правоохранителните органи и разузнавателните структури, включително в областта на наблюдението, разследването и борбата с финансирането на тероризма.

Това поставя началото на новия политически спор в Щатите: колко свобода трябва да сдаде гражданинът на държавата, за да се чувства защитен?

За едни Патриотичния акт е необходим инструмент срещу новата заплаха. За други той е символ на опасното разширяване на държавния контрол.

Промяната не остава вътре в Америка. На 7 октомври 2001 г. САЩ и съюзниците им започват военната операция в Афганистан срещу "Ал Кайда" и режима на талибаните, който е предоставял убежище на организацията. Така започва най-дългата война в американската история.

Вашингтон обаче не се ограничава до там. През 2003 г. САЩ нахлуват в Ирак, макар Саддам Хюсеин и иракският режим да не са организаторите на 11 септември. Връзката между Ирак и самите атаки остава един от най-спорните въпроси.

Една от големите исторически последици на 11 септември е, че борбата с тероризма се превръща в глобална военна доктрина, която надхвърля непосредственото преследване на "Ал Кайда". Тероризмът вече не е само престъпление, което трябва да бъде разследвано, а е обявен за въпрос на националната сигурност и международния ред.

Историята помни 11 септември по два начина. Като деня, в който 19 бойци на "Ал Кайда" убиха 2 977 души, разрушиха Световния търговски център и удариха Пентагона — сърцето на американската военна мощ.

Но и като деня, който отприщи 25 години войни, антитерористични операции, разузнавателни реформи, технологичен контрол и политически спорове за границите на държавната власт, близо 5 милиона убити и стотици милиони засегнати.

Точно затова 25-годишнината не бива да бъде само годишнина на паметта, но и на равносметката, защото на 11 септември 2001 г. рухнаха две кули и една илюзия за света. Отломките от тази илюзия продължават да оформят международната политика и през 2026 г.

11 септември бе датата, на която светът разбра колко уязвима може да бъде една суперсила — и колко далеч може да се простира сянката на един-единствен ден.