38 години от Чернобил - най-тежката ядрена катастрофа в историята

В ранните часове на събота, 26 април 1986 г., реактор номер четири в атомната електроцентрала в Чернобил претърпява катастрофална експлозия, изхвърляйки облаци от радиоактивен материал. Аварията има опустошителни последствия.

По време на катастрофата през 1986 г. Украйна и част от Съветския съюз. Припят е град, построен за работниците в атомната електроцентрала и техните семейства. 200 000 души ще бъдат евакуирани за часове.

Инцидентът идва, след като инженери в завода извършват тест, за да видят какво ще се случи при прекъсване на тока. След прекъсване на захранването на някои системи, инженерите не знаят, че реакторът вече е нестабилен. Намалената мощност забавя турбините, които тласкат охлаждаща вода към реактора. С по-малко вода за охлаждане на системата, това, което остава, се превръща в пара, създавайки огромно налягане. Когато операторите разбират какво се случва, вече е твърде късно. Експлозията е толкова мощна, че изхвърля 1000-тонния стоманен капак на реактора - същото тегло като три пътнически самолета Боинг 747. Експлозията предизвиква и пожар, който гори неконтролируемо.

Според доклад на "Грийнпийс" от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. През 2011 г. Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, предположи, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на ООН. А според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г.

Инцидентът в северна Украйна е съчетание от дефектен дизайн и оперативна грешка, които създават смъртоносен радиоактивен облак. Реакторите на Чернобилската АЕЦ са спрени и по-късно извадени от употреба. №4 е заграден с нестабилен бетонен пашкул.

В следващите дни мащабите на бедствието ще станат ясни.

Изпратени са „ликвидатори“ - името, дадено на работниците, които помагат да се овладее експлозията и изложеното ядрено ядро. Ликвидаторите са изправени пред големи дози радиация, за да свършат работата си. Те включват пожарникари и миньори от близките райони.

Учените се страхуват, че може да възникне нова експлозия, която да произведе сила от три до пет мегатона и да изложи цяла Европа на огромно радиоактивно замърсяване. Работата на ликвидаторите е от жизненоважно значение за спирането на бъдещи експлозии. В резултат на действията им много от работници получават тежки здравословни проблеми от радиацията.

В дните след бедствието ръководството на Съветския съюз се опитва да прикрие инцидента. Въпреки това не след дълго други държави разбират, че нещо не е наред. Мониторинговите станции в Европа отчитат необичайно високи нива на радиация.

Длъжностни лица притискат съветите за обяснение и Москва в крайна сметка признава за аварията в Чернобил. Това предизвика международно недоволство по целия свят относно опасностите, породени от радиоактивните емисии. Последствията имат огромни политически и икономически последици. През следващите години Съветският съюз е подложен голям натиск и претърпява масивни промени.

Когато Чернобилската електроцентрала избухва, не е засегнат само тогавашния СССР. Отровната радиация, която изхвърча в атмосферата, се носи над много европейски страни, включително България.

Непосредствено след експлозията учените се опитват да разберат как да овладеят както топлината, така и радиоактивността, изтичаща от откритата активна зона на реактора.

Реакторът е покрит с гигантски „саркофаг“, направен от стомана и бетон, за да спре изтичането на повече радиация. Саркофагът е построен бързо, в опит за незабавно овладяване проблема и никога не е бил предназначен да издържи много дълго. През следващите години се смята, че има опасност от срутване и е необходимо ново решение.

През 2010 г. започва изграждането на по-голям стоманен капак, известен като New Safe Confinement. През 2016 г. работата по новото покритие приключи и огромната стоманена арка беше преместена на мястото си за няколко седмици. За разлика от оригиналния саркофаг, новият е проектиран да издържи дълго време - около 100 години - и ще позволи безопасното демонтиране на реактора отвътре с помощта на дистанционно управлявано оборудване. Все още има огромни количества опасен радиоактивен материал в реактора и ще отнеме още много години, преди да стане напълно безопасен. Проектът струва около 1,5 милиарда евро.

Електроцентралата, градът и районите около него ще бъдат твърде опасни за живеене в продължение на стотици години. Около електроцентралата има 30-километрова забранена зона, която беше популярна дестинация за туристи преди руската пълномащабна инвазия в Украйна през 2022 г.

Днес все още могат да бъдат видени някои от вещите на жителите на Припят - точно там, където са оставени преди 38 години. И все пак през изминалите десетилетия учените бяха изненадани колко добре се възстановява природата в района.

Животните са пострадали от радиацията, но се възползват от липсата на хора. Сега районът е богат на различни видове диви животни и е дом на вълци, диви коне, диви свине, рисове и глутници бездомни кучета.

Последиците от бедствието върху заобикалящата гора и дивата природа е довело до много научни изследвания за въздействието на радиацията.

През 2015 г. учените изчисляват, че има седем пъти повече вълци в забранената зона, отколкото в близки сравними райони, благодарение на липсата на хора.

Припят обаче си остава град-призрак. Виенското колело от увеселителен парк, който трябва да отвори една седмица след експлозията, стои замръзнало във времето. Детските играчки са изоставени там, където са били оставени преди много години.