Актьор от „Кръстникът“ почина на 95

Робърт Дювал – ветеранът актьор, участвал в поредица от емблематични американски филми, сред които „Апокалипсис сега“, „Кръстникът“, „MASH“ и „Да убиеш присмехулник“ – почина на 95-годишна възраст, съобщи „Гардиън“.

„Боб си отиде спокойно у дома, заобиколен от любов и спокойствие“, написа съпругата му Лусиана Дювал във Facebook.

„За света той беше актьор, носител на „Оскар“, режисьор, разказвач на истории. За мен той беше просто всичко. Страстта му към занаята беше равна единствено на дълбоката му любов към персонажите, към добрата храна и към това да бъде център на вниманието. За всяка от многото си роли Боб даваше всичко от себе си на героите и на истината за човешкия дух, която те представяха. По този начин той оставя нещо трайно и незабравимо за всички нас“, написа Лусиана.

Дювал вероятно е най-известен с ролята си на полковник Килгор в „Апокалипсис сега“ (1979), която остави две от най-цитираните реплики в историята на киното – „Чарли не сърфира!“ и „Обичам миризмата на напалм сутрин“. Той обаче има и огромен принос с образа на консилиерето Том Хейгън в „Кръстникът“ и „Кръстникът II“, с ролята на затворения Буу Радли в „Да убиеш присмехулник“ в началото на кариерата си, както и с множество поддържащи и характерни роли през следващите десетилетия.

Актьорът е номиниран общо седем пъти за „Оскар“ и печели една статуетка – за най-добър актьор през 1984 г. за филма „Tender Mercies“, в който играе кънтри певец, опитващ се да преодолее алкохолизма си.

Робърт Дювал е роден през 1931 г. в Сан Диего, Калифорния, в семейството на офицер от военноморските сили. Той учи актьорско майсторство в колеж в Сейнт Луис, щата Мисури, и за кратко служи в армията. През 1955 г. се записва в Neighborhood Playhouse School of the Theatre в Ню Йорк, където учи редом с Джеймс Каан, Джийн Хекман и Дъстин Хофман. По това време дели жилище с Хекман и Хофман.

Дювал работи активно в телевизията и театъра, включително в отличена постановка от 1965 г. на пиесата на Артър Милър „Поглед от моста“, режисирана от Улу Гросбард. Първата му филмова роля е като загадъчния Буу Радли в „Да убиеш присмехулник“ (1962).

След по-малки роли във филми като „Bullitt“ (1968) и „True Grit“ (1969), репутацията му се утвърждава, но именно участието му в „MASH“ – в ролята на самодоволния Франк Бърнс, постоянно осмиван от Хоукай (Доналд Съдърланд) и Трапър Джон (Елиът Гулд) – го прави широко разпознаваем.

След като се появява във феминисткия роуд филм на Франсис Форд Копола „The Rain People“ (1969), Дювал укрепва връзката си с т.нар. „нова вълна“ в Холивуд. Той получава главната роля в дебютния филм на Джордж Лукас „THX 1138“ (1970), след което се превъплъщава в Том Хейгън в първите два филма „Кръстникът“ (по-късно не участва в третата част заради разногласия относно хонорара). Ролята на Килгор в „Апокалипсис сега“ първоначално е била предназначена за Джийн Хекман.

Паралелно Дювал продължава да участва и в по-масови продукции като трилъра за Втората световна война „The Eagle Has Landed“ (1976), сатиричния филм за медиите „Network“ (1976) и бейзболната драма „The Natural“ (1984).

През 1983 г. прави режисьорския си дебют с „Angelo, My Love“ – полуимпровизирана драма за ромско улично момче в Ню Йорк. Въпреки спечеления „Оскар“ за „Tender Mercies“, главните роли рядко му се предлагат, но той остава изключително силно присъствие в поддържащи образи през 80-те и 90-те години. Сред филмите му от този период са криминалният трилър „Colors“ на Денис Хопър, блокбастърът „Days of Thunder“ (1990) с Том Круз и екранизацията по Маргарет Атууд „The Handmaid’s Tale“ (1990).

През 1992 г. Дювал се завръща в телевизията, където изиграва Йосиф Сталин в отличен HBO сериал, режисиран от Иван Пасер. През 1997 г. получава още една главна роля във втория си режисьорски филм „The Apostle“, в който играе проповедник, убил любовника на съпругата си. За тази роля той получава третата си номинация за „Оскар“ за най-добър актьор.

Дювал режисира още два филма – „Assassination Tango“ (2002), в който показва и реалния си талант за аржентинско танго, както и уестърна „Wild Horses“ (2015). Продължава да участва в разнообразни продукции – от холивудски трилъри като „The Gingerbread Man“ и „Gone in 60 Seconds“, до по-нестандартни драми като „We Own the Night“ и „The Road“.

Дългогодишният му интерес към футбола (европейския) го отвежда до роли в нискобюджетната шотландска драма „A Shot at Glory“ (2000), където си партнира с Али Маккойст, както и в комедията „Kicking and Screaming“ (2005) с Уил Феръл.

Дювал работи активно и през 2010-те години. През 2015 г. получава нова номинация за „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля за филма „The Judge“, като по това време става най-възрастният мъж, номиниран някога в тази категория.

Десетилетия наред Дювал е сред най-изявените поддръжници на Републиканската партия в Холивуд, но през 2014 г. заявява, че е прекратил подкрепата си към нея.

Актьорът е бил женен четири пъти: за Барбара Бенджамин (1964–1981), за Гейл Янгс (1982–1986), за Шарън Брофи (1991–1995) и за Лусиана Педраса, за която се жени през 2005 г. Той няма деца.