Албания отново "пламна": Камъни от едната страна и водни оръдия от другата
БГНЕС
Размирна Европа не подминава и Балканите
Вълната от социално недоволство, превзела Франция, окончателно преля и на Балканите, след като поредната нощ на жестоки сблъсъци между протестиращи и полиция в Тирана изправи Албания пред една от най-тежките ѝ политически кризи от години.
През октомври 2026 г. поредица от масови протести във Франция, водени от студенти и ученици заради лошите условия в образованието и високите разходи за живот, прераснаха в общонационална вълна на недоволство.
В рамките на няколко дни над половин милион души излязоха по улиците на Париж и други френски градове. Протестите срещу инфлацията и цените на горивата белязаха сериозни сблъсъци, палежи и вандализъм.
Кадрите от Париж катализираха подобни акции в Милано, Торино, Брюксел и Лисабон, където синдикати, младежки организации и студенти излязоха срещу високите социално-икономически разходи.
Въпреки че недоволството в Албания тлее от пролетта на 2026 г. („Революцията на фламингото“, провокирана от корупционни скандали и оспорвани строителни проекти), след 13 октомври протестите в Тирана придобиха коренно нов, агресивен характер. Вдъхновени от студентските блокове в Западна Европа, албанските младежи преминаха към фаза на пряко гражданско неподчинение.
На 13 октомври студенти блокираха достъпа до ключови ВУЗ-ове и сградата на Министерството на образованието в Тирана с искания за намаляване на таксите, повишаване на стандартите в образованието и оставка на премиера Еди Рама. Протестите се преляха пред правителствените сгради, където се стигна до палежи на автомобили, изграждане на барикади от кофи за смет и хвърляне на коктейли „Молотов“. За първи път полицията използва гумени куршуми, водно оръдие и сълзотворен газ.
Данните от последните дни сочат за над 270 ранени (включително над 160 полицаи) и повече от 600 арестувани или задържани.
Премиерът Еди Рама отказа да подаде оставка и обвини протестите в подстрекаване от „чужда ръка“, което допълнително изостри напрежението сред протестиращите.
Докато френските и италианските протести през октомври са фокусирани предимно върху цената на живота, инфлацията и образователната система, албанската вълна преплита исканията за образователни реформи с настояване за сваляне на правителството и борба с корупцията.
Припомняме, че подобни мащабни студентски протести имаше и в съседна Сърбия, където след месеци на студентски блокади, улично напрежение и гражданско недоволство се стигна до дълбока институционална криза, която прекрои политическата сцена в страната.
FaceBook Twitter Pinterest https://tribune.bg/bg/svqt/albaniya-otnovo-plamna-kamani-/
