Американски анализатор: Белград готви нова Балканска война

„Белград подготвя още една балканска война“ пише Януш Бугайски, американският анализатор и висш сътрудник на фондацията „Джеймстаун“ от Вашингтон. Не само той изразява подобни опасения.

Европейският парламент скоро прие политическа резолюция с която предупреждава, че Европейският съвет и Европейската комисия трябва да предприемат мерки срещу Сърбия, „ако се окаже, че тя е замесена в последното терористично нападение на територията на Косово“. Последва посещението на специалните пратеници на Германия, Франция, Италия, на Европейския съюз и САЩ в Белград и Прищина. Малко по-късно бе гласувана още една компромисна резолюция за този казус в ООН.

Никой не иска да се случи най-лошото, но самият факт, че най-авторитетните европейски и световни организации обсъждат ситуацията в Сърбия и на Косово, е достатъчно тревожен сигнал за мира, сигурността и бъдещето на Балканите. Нека да си припомним колко лесно избухна десетгодишната война в бивша Югославия, нерешените проблеми които останаха след нея и новата геополитическа реалност в света обременена с напрежение и тежки военни конфликти.

Въпреки дългите заседания в ЕП и ООН, срещите на високо равнище и витиеватите дипломатически изказвания след тях, военната пропаганда на терена се засилва все повече. И то не само по медиите.

През последната година се случиха редица инциденти: блокиране на пътища, бойкотиране на избори, нападения на общински сгради, нападения срещу силите на НАТО, провокативни графити на военнопрестъпници, до последното терористично нападение на територията на Косово. Самото нападение и обявеният от Сърбия траурен ден за убитите терористи породи основателни съмнения, че Сърбия е замесена в него. САЩ и някои европейски страни поискаха Сърбия да предаде на Косово замесените в нападението участници, сред които и приближеният до Вучич лидер на косовските сърби Милан Радойчич.

Вашингтон и Брюксел, които дълго време мълчаха или обвиняваха „и двете страни“, с което на практика обслужваха сръбската теза за „репресиите на Курти“ срещу сръбското малцинство в Косово, след терористичното нападение изведнъж се сепнаха и кацнаха в Белград и Прищина с нов план за нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия. Сега отново са на изпитание сръбските тези за „терора на Курти“ срещу сърбите в Косово и формирането на т.нар. асоциация на сръбските общини. Косовските власти защитават тезата, че сръбското малцинство има повече права, от което и да било друго малцинство на Балканите и че сърбите в Косово реално са повече застрашени от политиката на Белград, отколкото от политиката на Прищина. След убийството на автентичния лидер на косовските сърби Оливер Иванович, който искаше интегриране на сръбското малцинство в косовските институции и съжителство с косовските албанци, Белград извади новите лидери Милан Радойчич и Звонко Веселинович, чрез които Белград изтегли сръбските представители от косовския парламент, полицията и правосъдието. Някои косовски сърби осъзнават, че са поставени в ситуация на заложници на сръбската политика към Косово, но това не променя положението им.

През последната година се случиха редица провокации, които бяха използвани за блокиране на разговорите между Белград и Прищина. Отговорността за това временно бе стоварена върху Прищина, от която се очакваше да формира асоциация на сръбските общини, с което на практика сама да разцепи Косово. По същото време, пратениците на ЕС и САЩ натискаха Прищина и удобно се оглушаваха на сръбските изявления, че „никога няма да признае Косово“. Щом като няма да признае Косово, тогава Сърбия с кого ще преговаря и с кого ще подпише споразумението за асоциацията на сръбските общини и нормализиране на отношенията? Този въпрос сега започнаха да си задават и европейските, и американските пратеници и настояват Косово отново да разпише избори в сръбските общини, с които да попълни празните места предвидени с конституцията в парламента и в другите органи на властта.

Повечето местни анализатори са съгласни, че с последното паравоенно нападение на територията на Косово, сръбската страна тества как ще реагират Брюксел, Вашингтон и омиротворителните сили на НАТО в Косово. Ако те не помогнат на косовската полиция да контролира границата и да пресрещне изпратените паравоенни формирования, Белград ще продължи с нови провокации и ще изпробва шансовете за прилагане на Кримския сценарий в Косово. Под натиска на САЩ и Брюксел, Вучич вероятно ще насрочи нови избори от които ще се опита да излезе още по-силен. Той вече води предизборната си кампания и то не само по телевизиите. Повишаването на пенсиите преди вота също е силен предизборен ход, но управляващата партия на Вучич има стройна система за манипулация на изборите, която при сегашната фрагментирана опозиция му дава надежда, че може отново да ги спечели.

Курти вероятно също ще насрочи нови избори в сръбските общини. Дали косовските сърби ще участват в тези избори и дали ще се завърнат в косовските институции, най-много пак зависи от самия Вучич.

Република Сръбска от време на време дава сигнали, че е готова да се отцепи от Босна и Херцеговина и да се присъедини към Сърбия. Колкото и да му се иска, Вучич няма да може да признае Република Сръбска, защото се страхува от европейските и американските реакции. Затова ще се стреми до последно да контролира етнонационализма на Додик, протакайки максимално дълго независимостта и присъединението на Република Сръбска към Сърбия.

Експанзията на агресивният великосръбски национализъм все повече изостря ситуацията и във Войводина. Докато автономистите издигат лозунга за „Войводина Република“, активистите на партията на Вучич и нейните сателити все повече говорят за Войводина като „Северна Сърбия“.

По същото време сръбското общество продължава интензивно да се радикализира и милитаризира. Преговорите за членство в Европейския съюз отдавна са изоставени. Вместо тях, сръбските политици във външен план все повече спекулират с „новите стратегически партньори“ от страните на БРИКС и се възхищават от Путин, Си Дзинпин и Орбан. Във вътрешен план Сърбия се завръща към великосръбската националистическа идеология от края на 19 и началото на 20 век. Въпреки че Югославия след Втората световна война е била на страната на победителите срещу фашизма и се е ползвала с всички ползи от това, Сърбия днес се опитва да пренапише историята и да реабилитира партии и личности с откровена профашистка ориентация като Милан Недич, Димитрийе Льотич, Драголюб Михайлович, Николай Велимирович и др. Анализирайки новите сръбски учебници по история, проф. Дубравка Стоянович оприличава сръбската образователна система на предвоенно обучение, което надъхва младите поколения с омраза срещу всички съседни държави. И не само образователната система, цялата културна парадигма е така настроена, че да обслужва целите на великосръбската идеология. В основите на тази идеология е заложена национална програма, която има териториални претенции към всички свои съседи.

Европа и САЩ някак си странно мълчат, докато Сърбия засмуква Черна гора и асимилира черногорците. Целта на предстоящото преброяване на населението в Черна гора има за цел да промени етническия състав в полза на сърбите. И това никой не го крие. В такъв смисъл публично се изказват президентът Вучич, сръбският патриарх и просръбските партии в черногорският парламент.

Проблемът е, че съпротивителните, опозиционни сили в Черна гора, не са достатъчно силни сами да потиснат силната сръбска намеса, която застрашава черногорската независимост и превръща държавата в сръбско прокси. Черна гора, както и Македония, са крехки държави, които някак си изневиделица станаха независими, и то не благодарение на собственото си национално съзряване и политическа еманципация, а по стечение на обстоятелствата – благодарение на разпадането на великосръбския проект наречен Югославия. Старите югославски сантименти насадени чрез възпитанието, образованието, пропагандата и службите за сигурност отново бушуват в главите на хората. На тази основа сръбският национализъм успя да се консолидира, да натрупа оръжие и отново да надигне глава.

Изходът от битката за сърбизиране на Черна гора, ще определи и бъдещите действия на Сърбия по отношение на Северна Македония. Сегашният застой в преговорния процес за членството на Северна Македония в ЕС, проблемите с България и преследването на българите в Северна Македония на практика се дирижира от Белград. Целта е Македония максимално да се изолира от европейските процеси и запази като зона на сръбско влияние.

За съжаление, САЩ са претрупани с много по-големи рискове за сигурността в Украйна, Русия и Близкия изток и нямат вече онова влияние което имаха на Западните Балкани до преди само две десетилетия. Трябва да се отчетат и слабостите на новите американски пратеници, които администрацията на Джо Байдън изпрати на Балканите. Повечето от тях имат ограничени знания за близката история или се подават на дезинформации и внушения.

Едно е сигурно. Ситуацията в Европа и света е коренно различна от времето когато всички бяха единни в борбата срещу Милошевич. Неговите наследници много добре знаят това и за пореден път се опитват да възкресят великосръбския проект дори и с цената да се обвържат с най-мракобесните режими в света.

Това би трябвало да е достатъчно сериозен сигнал за съседните на Сърбия държави да бъдат нащрек.