Анализ: Тръмп подарява Черно море на Путин

След няколкодневни преговори в Саудитска Арабия на 25 март, поотделно с Украйна и Русия, Съединените щати съобщиха, че двете страни са се договорили да „гарантират безопасността на корабоплаването, да премахнат употребата на сила и да предотвратят използването на търговски кораби за военни цели в Черно море“.

На пръв поглед обаче изглежда, че това споразумение е от особена полза за Москва, отбелязаха редица експерти през последните няколко дни. Мнението на Патрик Мартен-Жени, преподавател по политически науки в Париж и член на Националния институт за езици и ориенталски цивилизации не е по-различно. „Русия е победител от всяка гледна точка. Черно море вече е в ръцете на Украйна и Киев има военен контрол над него. Така че при прекратяване на огъня, дори временно, Русия излиза победител“, подчерта той пред „Франс 24“.

В действителност Киев е победил руския флот в Черно море, като дори е успял да унищожи около 30% от руския военноморски потенциал в района само за няколко месеца през 2024 г., както подробно се посочва в доклад на Института Монтен.

При тези условия споразумението, предложено от Вашингтон, поставя Украйна в неизгодно положение, тъй като „възможността да нанасят удари по руските военни структури в Черно море беше единственото им предимство“, обясни пред "Медиапар" Алесио Паталано, специалист по военноморска история и професор в Кралския колеж в Лондон.

Преговорите в Рияд са също така „дипломатически и стратегически успех“ за Русия, подчертава Патрик Мартен-Жени, тъй като те трябва да позволят на Москва - след като се оттегли от споразумението за зърнените култури през 2023 г. - да възобнови износа си на зърно: „Русия иска това възобновяване, за да може директно да изнася продуктите си в глобалния Юг и Африка - където Москва има икономически интереси“, каза още той.

Съдбата на Запорожската атомна електроцентрала е „точка на пречупване“ между страните, участващи в преговорите за примирие в Украйна. Украинската електроцентрала, която е окупирана от руските сили още от първите дни на инвазията в преди повече от три години, е обект на дискусии между Вашингтон, Москва и Киев над седмица. И трите държави са в противоречие по отношение на бъдещето на най-голямата електроцентрала в Европа, която до войната доставяше 20% от енергията на Украйна.

По време на разговора с Володимир Зеленски на 20 март Доналд Тръмп предложи Съединените щати да „влязат във владение“ на украинските електроцентрали - включително окупираната в Запорожие. Предложение, което „би осигурило най-добрата възможна защита и подкрепа“, според говорителката на Белия дом Каролин Ливит.

Но Украйна не пожела да го приеме: още на следващия ден Володимир Зеленски отказа да приеме предложението на американския си колега. „Няма да го обсъждаме. Днес имаме 15 ядрени реактора в експлоатация. Всичко това принадлежи на нашата държава“, каза украинският президент, но добави, че би изслушал американците, ако „искат да модернизират и инвестират“ в електроцентралата в Запорожие.

На 25 март Русия отказа да позволи това ядрено съоръжение да се измъкне от нейния контрол. „Прехвърлянето на Запорожската централа под контрола на Украйна или друга държава е невъзможно“, съобщи руското външно министерство.

В крайна сметка никой не е съгласен по темата. Патрик Мартин-Жениър, който обобщава какво е заложено на карта за трите държави, признава: „Американският президент все още иска да прави бизнес. Москва смята, че тази електроцентрала сега се управлява от руснаците - въпреки че юридически тя се намира в окупиран регион и следователно обикновено попада под управлението на украинските власти. И накрая, Киев не иска да даде вяра на идеята, че продава най-големия си стратегически ядрен актив на САЩ.

Другите искания на Русия са „да печели време“.

Веднага след като беше обявено, споразумението, постигнато в резултат на последните преговори в Саудитска Арабия, беше поставено под условие от страна на Русия.

Москва се надява да получи редица отстъпки, за да изпълни ангажиментите си. Като се започне с облекчаване на западните ограничения върху руската държавна земеделска банка Росселхозбанк, както и върху други руски финансови институции, свързани с храните и торовете.

По-конкретно Русия иска нейните институции да бъдат включени отново в международната система за междубанкови разплащания Swift. Повече от три години Москва е изключена от най-широко използваната в света мрежа за трансфер на финансова информация - санкция, наложена ѝ от Запада след инвазията в Украйна.

„От 2022 г. насам руснаците не могат да извършват международни икономически транзакции, но износът на селскостопански продукти - особено торове - е от съществено значение за Русия от икономическа и стратегическа гледна точка“, обяснява Патрик Мартин-Жениер. Вашингтон изглежда е склонен да върне Москва към международната банкова обменна система, за което свидетелства изявлението на Белия дом, публикувано на 25 март след преговорите в Рияд.

В него се посочва, че „Съединените щати ще помогнат за възстановяване на достъпа на Русия до световния пазар за износ на селскостопански продукти и торове, ще намалят разходите за морско застраховане и ще подобрят достъпа до пристанища и платежни системи за тези транзакции“. Изглежда, че тази позиция не се споделя от Европейския съюз, който през последните години наложи няколко кръга санкции на Русия. А Москва не може да бъде свързана отново със Суифт без съгласието на ЕС-27.
В отговор на новите искания на Москва съветник на президента Еманюел Макрон на 25 март каза, че „няма европейски санкции за руските селскостопански продукти“.

Той допълни: „Руснаците винаги могат опортюнистично да постигнат частичен напредък към прекратяване на огъня под условие за отмяна на определени санкции“, но те остават „необходим инструмент за натиск върху Русия“.

За Патрик Мартен-Жени тези нови условия са начин Москва да „отвори руската икономика“, но и да „печели време“: „Владимир Путин отлага крайния срок за мир, той иска да договори всичко в своя полза с условно прекратяване на огъня. Днес е ясно, че траен мир все още не е постигнат“. I