Бедните в Ливан са принудени да пият вода с холера (СНИМКИ)

Синът на Маруа Халед, който е тийнейджър, е хоспитализиран с холера, след като е пил замърсена вода в бедния север на Ливан - но тя продължава да купува същата замърсена вода, единствената, която може да си позволи.

„Хората знаят, че водата е замърсена, но нямат друг избор", казва 35-годишната Халед, застанала до сина си, който е прикован на легло в полева болница за лечение на холера.

„Всички ще се разболеят от холера“.

Миналия месец Ливан регистрира първия си случай на холера от 1993 г. насам в близкия сирийски бежански лагер Рихание - седмици след избухването на епидемия в Сирия, която се намира на около 20 км.

Сега Световната здравна организация предупреждава, че болестта, предавана по воден път, се разпространява бързо, защото Ливан се бори с рушащата се инфраструктура, лоши санитарно-хигиенни условия и ограничен достъп до чиста вода след три години на икономически срив.

Повече от една четвърт от регистрираните над 400 случая в страната са от родния град на Халед - Бебнине, където хората прибягват до опасни водоизточници, поради неспособността на държавата да осигури чиста вода.

Действителният брой на случаите може да е много по-голям, защото Министерството на здравеопазването регистрира над 2400 предполагаеми и потвърдени случая на заразяване.

Майката на шест деца и нейното семейство пият замърсена вода, доставяна с камиони до дома им от близките кладенци и водоизточници, тъй като нямат достъп до течаща вода и не могат да си позволят бутилирана вода.

Подобно на голяма част от маргинализирания север на Ливан, Бебнин страда от разрушена инфраструктура и пренебрегване от страна на правителството.

Една четвърт от жителите на града са сирийски бежанци, които живеят в мизерни условия.  

Само 500 от домакинствата в Бебнин са регистрирани в държавната водоснабдителна мрежа в пренаселения град с население 80 000 души, според инженер Тарек Хамуд от Управлението за водоснабдяване на Северен Ливан.  

През града преминава клон на замърсената с отпадни води река Нахр ал-Баред, който е замърсен и заразява близките кладенци и водоизточници, казва директорът на полевата болница Нахед Саадедин.

По думите ѝ всеки ден в болницата се лекуват около 450 пациенти.

Заразеният поток „осигурява вода за всички земеделски култури в района... Има кладенци, резервоари и извори, които черпят вода от него, дори места за филтриране на вода“, казва Саадеддин пред АФП.

Холерата обикновено се заразява от замърсена храна или вода и причинява диария и повръщане.

Тя може да се разпространи и в жилищни райони, в които липсват подходящи канализационни системи и системи за питейна вода.

„Трябва да се промени инфраструктурата, да се подобрят кладенците и водоизточниците", за да се изкорени болестта, каза Саадеддин.

„Искаме дългосрочно решение. В противен случай ще станем свидетели на още много бедствия.“

Според СЗО болестта може да доведе до смърт в рамките на няколко часа, ако не се лекува, но много от заразените нямат никакви или имат леки симптоми.

То може лесно да се лекува с рехидратация, но при по-тежките случаи може да са необходими интравенозни течности и антибиотици.

Някои пациенти в болницата са се заразили с болестта повече от веднъж, сред тях е и деветгодишната дъщеря на Рана Аджадж.

„Петима от нас са болни вкъщи. Дори след лечението ще се разболеем отново от пиенето на същата вода", казва 43-годишната жена, подавайки чаша вода на 17-годишната си дъщеря, която лежи в леглото, а по-малката ѝ дъщеря седи наблизо.

В съседното легло 10-годишният Малек Хамад се мъчеше да изпие лекарството си, изтощен от загубата на 15 килограма след две седмици боледуване.

Майка му се страхува, че другите ѝ 10 деца също могат да се заразят.

Извън болницата училищната инспекторка Сабира Али се разхождаше по брега на замърсения поток и се взираше във водата.

„Коронавирусът не ме плаши толкова, колкото холерата", казва 44-годишната жена, която миналия месец е загубила двама членове на семейството си от холера.

25-годишният жител на Бебнин Джамал ал-Сабсаби обвинява местните власти, че не са действали, когато болестта е поразила града.  

„Канализационни води, памперси, отпадъци... всичко се изхвърля в потока", каза ал-Сабсаби, посочвайки мътния поток, който тече на няколко метра от дома му. „Нищо чудно, че болестта се разпространява.“