Брюксел с притеснителен доклад: ЕС е изправен пред опасността от прекъсване на енергийните доставки

По-малко от 20 дни от началото на войната с Иран Европа отново е в капана на енергийната зависимост - цените на горивата скочиха с до 18%, а природният газ поскъпна с до 60%. И това все още не е най-лошото. ЕС е изправен пред опасността от прекъсване на енергийните доставки, признава Европейската комисия в работен документ, който ще бъде обсъден по късно днес на заседание на държавите от еврозоната.

Заради поскъпването на енергията, само през първите 17 дни от кризата с Иран ЕС е похарчил около 6 милиарда евро повече за внос на изкопаеми горива.

За разлика от кризата през 2022 г., на този етап няма единен европейски отговор. Държавите действат ситуативно, за да посрещнат първата вълна - натиска върху цените - като прилагат собствени, често крайно различни мерки.

Европейските правителства реагират бързо, но разнопосочно. Общата рамка на ниво Европейска комисия все още се изработва, като включва идеи за намаляване на данъци върху електроенергията, по-ниски мрежови такси, по-гъвкави правила за държавна помощ и дори инвестиционни стимули.

Докато Брюксел обсъжда, отделните държави вече действат.

Испания е държавата, обявила най-мащабния отговор до момента, с пакет от около 5 млрд. евро и близо 80 мерки. ДДС върху горивата и енергията е намален от 21% на 10%, което води до спад от около 0,30 евро на литър. Въвеждат се и ценови ограничения за бутилиран газ, директни субсидии за транспорт, земеделие и риболов, както и помощ за домакинствата.

Португалия използва автоматичен механизъм - при рязък скок акцизът върху дизела се намалява с 3,55 евроцента на литър, а част от данъчните приходи се връщат на гражданите.

Италия също намалява акцизите - с около 25 евроцента на литър, и обсъжда допълнителни мерки, включително данък върху свръхпечалбите в енергийния сектор.

В Унгария властите налагат твърд ценови таван - около 595 форинта за бензин и 615 за дизел, валиден само за автомобили с местна регистрация. Мярката се допълва от използване на стратегически резерви.

Словения фиксира цените на около 1,466 евро за бензин и 1,528 евро за дизел за всички бензиностанции, като комбинира това с намалени акцизи.

Румъния обяви извънредно положение на пазара на горива. Въвежда се таван на надценките по цялата верига, ограничения върху износа (само със специално разрешение) и задължение компаниите да подават месечни отчети. Санкциите достигат до 10% от оборота. Цените там вече са около 1,77 евро за бензин и 1,96 евро за дизел.

Полша избира смесен подход - държавната рафинерия намалява цените с около 0,06 евро на литър дизел, а правителството обсъжда тавани, данъчни облекчения и данък върху свръхпечалбите. Планира се ДДС-то върху горивата да бъде понижено значително - от 23% на 8%, а акцизите ще бъдат намалени до минимално допустимите нива в Европейския съюз - 29 гроша за бензин и 28 гроша за дизел. Успоредно с това правителството разработва механизъм за облагане на извънредните печалби на петролните компании.

В същото време се обмисля ограничаване на т.нар. "горивен туризъм", при който чуждестранни граждани се възползват от по-ниските цени.

Германия не намалява данъци, а ограничава повишаването на цените на бензиностанциите до веднъж дневно, за да спре спекулата.

Австрия въвежда сходна мярка - поскъпване може да има максимум три пъти седмично, с очакван ефект от около 10 евроцента по-ниски цени. Въвежда се и таван на цените на горивата чрез комбинация от намаляване на акцизите върху минералните масла и ограничаване на печалбите по веригата - както при рафинериите, така и при бензиностанциите. Целта е да се понижи цената на бензина с около 10 евроцента на литър .

Франция залага на натиск върху рафинериите, които въвеждат доброволни ценови тавани, и подпомага транспортния и риболовния сектор.

В Обединеното кралство акцизите остават замразени, а цените на енергията се контролират чрез вече съществуващи тавани.

Швеция намалява акцизите - с около 0,09 евро на литър бензин и по-малко за дизела, като подготвя и компенсации за домакинствата.

Сърбия предприема едни от най-радикалните действия - освобождава 40 000 тона петрол от резервите, намалява акцизите с 20% и ограничава цената на дизела до около 1,80 евро за литър, далеч под пазарната. Забранен е и износът на горива.

Хърватия въвежда таван - 1,55 евро за дизел и 1,50 евро за бензин, плюс намаление на акциза.

Албания въвежда от днес таван на цените на горивата, като за продажбата на дребно цената за литър гориво не трябва да надвишава 203 албански леки (2,11 евро), а за търговията на едро - не повече от 191 леки на литър (1,98 евро).

В Северна Македония цените се определят административно - около 1,27 евро за бензин и 1,38 евро за дизел, като се обсъжда и намаление на ДДС.

Гърция, където цените са около 1,87 евро за бензин, въвежда таван на печалбите (до 0,12 евро на литър) и глоби до 5 млн. евро при нарушения, както и помощи от по 3000 евро за всяка бензиностанция.

В Босна и Херцеговина проверките се засилват - при 55 от 130 инспекции са открити нарушения, а глобите достигат 414 000 евро.

В България единствената мярко до момента е месечната помощ от 20 евро за най-уязвимите при средно 1,60 евро за литър в три поредни дни на горивата. Очаква се правителството днес да обяви пакет от мерки за бизнеса.

Данъците и таксите формират над 40% от цената на горивата, което ги превръща за повечето страни в ключов инструмент в кризата. Южните държави ги намаляват, Източна Европа контролира директно цените, а Западът се опитва да регулира пазара и да ограничи спекулата.

Общото между всички мерки е, че са временни - от няколко седмици до няколко месеца. Фокусът е върху защита на домакинствата, транспорта и земеделието, без да се подкопава дългосрочната енергийна политика.

Как ще се развие кризата и колко дълго ще продължи обаче никой не се наема да прогнозира. Най-тежкият сценарий - прекъсване на доставките вече е на хоризонта. А още в началото на енергийния шок директорът на МВФ Кристалина Георгиева предупреди: "Мислете за немислимото и се подгответе за него".