Четиритонен фрагмент от изоставена ракета на SpaceX се разби в Луната с 8 690 км/ч

Четиритонен фрагмент от изоставена ракета на SpaceX, който се носи в космоса от миналата година, се е разбил в Луната с висока скорост. Сблъсъкът не представлява опасност за Земята, но се очакваше да образува нов кратер на повърхността на земния спътник, пише „Гардиън“.

Обектът с размерите на сграда е част от втората степен ракетата Falcon 9 на SpaceX, която през януари 2025 г. изведе към Луната спускаем апарат на американската компания Firefly Aerospace.

Ракетният корпус се е сблъскал с лунната повърхност към 6:35 ч. британско време със скорост от 8 690 км/ч. Към момента няма визулано потвърждение на удара, тъй като никой от космическате апарати на НАСА не е бил в орбита около Луната и по специално в района на удара. Тепърва учените ще сравняват снимки „преди“ и „след“ на мястото, пише NOVA, позовавайки се на BBC.

Според прогнозите ударът е изхвърлил облак от лунен прах с височина няколко километра, който, макар и осветен от слънчевата светлина, би бил трудно забележим с просто око от Земята.  Професионални и любители астрономи, използващи висококачествени телескопи и камери, не успяха веднага да потвърдят удара в сряда. Вероятна причина за това е, че мястото на сблъсъка се намира близо до видимия край на лунния диск.

НАСА съобщи, че се очаква ударът да образува кратер с диаметър около 18 метра и дълбочина около 4 метра. Космическата агенция заяви, че ще търси възможности да заснеме мястото „преди“ и „след“ удара. Събраните данни ще помогнат на учените „да разберат по-добре изкуствените сблъсъци и тяхното значение за космическите изследвания“.

Говорителят на НАСА Джими Ръсел заяви:

„Ударът не представлява опасност за Земята. Учените на НАСА планират да съберат данни за Луната от това събитие и да усъвършенстват методите за проследяване на обекти в космоса“.

Подобни части от ракети, известни като степени, обикновено се връщат в земната атмосфера и изгарят или падат в океана, след като изведат полезния товар до точно определена орбита. Тъй като мисията с лунния спускаем апарат през януари 2025 г. е изисквала по-голяма тяга от мисиите в близост до Земята, втората степен на ракетата е останала в космоса, носейки се безцелно сред хилядите други отломки от космически отпадъци, които действащите спътници трябва внимателно да избягват.

Едва тази година астрономите установиха, че степента на ракетата е изразходвала останалото си гориво и вече не може да бъде управлявана, поради което се движи по орбитална траектория, завършваща с удар в Луната.

Джулиана Шайман, директор на програмите на SpaceX за научните мисии на НАСА и космическия кораб Dragon, заяви:

„Всичко е резултат от комбинация от слънчева активност и гравитационни сили, които са отклонили степента по траектория към Луната“. Тя допълни, че НАСА и SpaceX обсъждат начини за предотвратяване на подобни удари с Луната за в бъдеще.

Бил Грей, създателят на широко използван астрономически софтуер, който публикува доклад за предстоящия удар на ракетната степен през април, каза:

„Това може да представлява известен – макар и вероятно незначителен, научен интерес и може да научим някои нови неща от него. Това не представлява опасност за никого, но все пак подчертава известна небрежност в начина, по който останалото космическо оборудване (космическият боклук) се изхвърля“.

Сблъсъците на космически отпадъци в Луната са рядко явление. През март 2022 г. степен на китайска ракета се разби в земния спътник, след като изпълни тестова лунна мисия. През 2009 г. НАСА умишлено разби ракетна степен в Луната, за да изследва облака от лунен материал, изхвърлен при удара.

През последните години няколко космически апарата, предназначени за меко кацане на Луната, вместо това се разбиха. Сред тях са руската мисия „Луна-25“ с ядрено захранване през 2023 г. и индийската мисия с апарата „Чандраян-2“ през 2019 г.

Израелският спускаем апарат „Берешит“ също се разби през 2019 г. Сред полезния му товар имаше миниатюрни тардигради - микроскопични животни, известни със способността си да оцеляват при радиация и други екстремни условия, които е възможно все още да се намират на лунната повърхност.