Дунав пресъхва, а Европа все още няма план

Река Дунав достигна драматично ниски нива на водата този месец, което накара правителствата на ЕС да се тревожат, отбелязва POLITICO. Румънските власти използваха експлозиви, за да насочат повече вода към атомната електроцентрала „Черна вода“. Унгарското правителство потопи плавателни съдове в опит да поддържа потока на вода покрай собствената си атомна електроцентрала „Пакш“. Около 180 туристи в България трябваше да бъдат евакуирани от заседнал кораб близо до пристанищния град Видин.

Дунав, вторият по дължина воден път в Европа, е жизненоважна артерия за товарни превози, питейна вода, селско стопанство и промишленост. Той помага за охлаждането на големи атомни електроцентрали и захранва водноелектрически проекти. Речният басейн се простира в 19 държави и изхранва десетки милиони хора. Но повтарящите се суши, причинени от изменението на климата, заплашват да променят всичко това.

„Прогнозата е, че това ще се случва по-често и трябва да разгледаме по-систематично наличността на вода, търсенето на вода и, разбира се, задържането и устойчивостта“, каза Биргит Вогел, изпълнителен секретар на Международната комисия за защита на река Дунав, която координира сътрудничеството между страните в басейна.

Тъй като сушата се превръща в повтаряща се заплаха, Европа все още няма единна, обвързваща политика за справяне с недостига на вода в Дунав и отвъд него. Отговорността остава разделена между националните правителства и властите, отговарящи за речните басейни, и се регулира от смесица от закони на ЕС, за които зелените групи твърдят, че се прилагат слабо. Много от новите мерки за устойчивост на блока остават доброволни.

На този фон националните власти прибягват до едностранни мерки, които според някои биха могли да причинят хаос на съседите им и близките екосистеми.

Димитър Куманов, ръководител на отдела за опазване на околната среда в българската речна неправителствена организация „Балканка“, твърди, че държавите предприемат спешни действия, без да вземат предвид по-широките последици. Той е особено загрижен за потенциалното въздействие на подобни мерки върху питейната вода в България.

Дунавските страни „правят всичко, което си пожелаят, а ние в България плащаме цената“, каза той.

Сушещите се почви, деградиралите влажни зони и унищожените екосистеми превръщат пейзажите в огнища, готови да се възпламенят, докато изтощените реки разкриха уязвимостта на нашата енергийна система.

Унгарската атомна електроцентрала „Пакш“, която разчита на реката за охлаждане, доставя около 40 процента от електроенергията на страната, докато румънската електроцентрала „Чернавода“ осигурява една пета от мощността ù. Когато нивото на реката е твърде ниско, правителствата не се справят само с водна криза, а и рискуват да загубят основен източник на електроенергия.

Този месец Унгария започна строителството на речно корито - подобна на язовирна стена - за повишаване на нивата на водата около Пакш. Това е „потенциално полезна краткосрочна интервенция за повишаване на нивата на водата нагоре по течението. Наличната информация обаче не е достатъчна, за да се оценят пълните екологични последици или ефективността ù при бъдещи условия на екстремно нисък дебит“, каза Тамаш Грубер, ръководител на програмата „Живи реки“ на WWF Унгария. 

Подобна структура би могла „да влоши условията за ниско ниво на водата надолу по течението и да повлияе на транспорта на седименти, рибите и други водни организми. Бързите решения за справяне със сушата до голяма степен останаха национални и фрагментирани в седемте страни членки на ЕС, през които преминава Дунав, заедно със Сърбия, Молдова и Украйна. Съществуват организации, които координират управлението на реката, като например комисията на Вогел към ICPDR. Страните от ICPDR също имат национални агенции, отговорни за корабоплаването, управлението на водите и опазването на околната среда. Тези агенции си сътрудничат в областта на мониторинга и навигацията, но в крайна сметка действат в рамките на собствените си национални юрисдикции.

Рамковата директива за водите на ЕС изисква от страните членки да защитават и възстановяват реките, езерата и подземните води на блока и да координират управлението на водите в речните басейни, а не единствено по националните граници. Експерти и групи от водния сектор обаче твърдят, че ЕС не е успял да осигури координиран политически отговор за подобряване на готовността за суша, като се очаква сухите лета да станат по-чести и интензивни.

„Европейският съюз предоставя рамка. Националните правителства могат да имат план... но по-голямата част от управлението се извършва на ниво речен басейн или на местно ниво. Ето защо се получава това впечатление за, да речем, некоординирани действия. Има известно подобрение, което трябва да се направи“, каза Лоик Шарпантие, ръководител на отдела за застъпничество в лоби Water Europe.

Миналата година група учени отправиха призив за Директива на ЕС за сушата, която да „хармонизира и прилага политиките за управление на риска в целия континент“. Това беше в отговор на сушата от 2022 г.
Събитието „засегна по-голямата част от континента [но] нашите открития показват значителни регионални различия в управленския капацитет. В много страни - особено тези с доминирани от селското стопанство икономики - реакциите срещу суша остават краткосрочни и реактивни, което често води до потенциално неадаптивни практики.“, пишат те.

Миналата година Брюксел представи и Стратегия за устойчивост на водите, съдържаща около 50 мерки за подобряване на водната сигурност в блока. Стратегията включва обещание от Европейската комисия да предостави на страните членки технически насоки за това как да изготвят планове за управление на сушата - но те не са задължителни.

Ключов закон на ЕС за природата също така ангажира блокът да постигне 25 000 километра свободно течащи реки в Европа до 2030 г., което означава такива, които не са възпрепятствани от изкуствени бариери като водноелектрически язовири - но отново, ще зависи до голяма степен „от държавите членки колко искат да допринесат за тази цел“, каза експертът по защита на реките от WWF Австрия Мари Пфайфер.

И като част от текущата си мисия за намаляване на бюрокрацията и стимулиране на индустрията на ЕС, Брюксел планира да преразгледа Рамковата директива за водите, с акцент върху облекчаване на правилата за защита на водите в минното дело. Екологичните неправителствени организации предупреждават, че директивата вече се прилага непоследователно.

На въпрос относно сушата по Дунав, комисарят по околната среда Джесика Розуол заяви пред POLITICO, че е „наложително да засилим готовността си във всички области“, добавяйки, че ЕС също трябва „да оцени дали настоящото ни законодателство на ЕС за водите остава подходящо от гледна точка на устойчивост, готовност, повторно използване на водата и управление на сушата“ - намеквайки за предстоящото преразглеждане.

Гергели Патко, анализатор от Унгарската асоциация на водоснабдителните предприятия, твърди, че има „добро сътрудничество между органите на речните басейни в различните страни и Рамковата директива за водите подкрепя тази координация“. Въпреки това той предупреди, че преразглеждането на директивата може да окаже по-голям натиск върху питейната вода по време на кризи със суша.

Куманов, българският експерт, смята, че най-доброто решение е „да се следва стриктно правната рамка на ЕС и да се направи по-строга, с цел по-добра защита на природните водни ресурси, но също така знам, че засега това е утопия“.

„Някой ден дървените глави в ЕС ще си научат урока и се надявам, че няма да е твърде късно“, посочва Куманов.