Джорджа Мелони, Александър Стуб и Петр Павел сред кандидатите за преговарящи с Путин

Европа търси свои преговарящи с Владимир Путин заради опасения, че Доналд Тръмп вече не защитава интересите ѝ. Обсъждат се петима действащи президенти и премиери, а с потенциални кандидати вече са осъществени първоначални контакти, съобщава британският „Телеграф“, позовавайки се на дипломатически източници. Най-вероятният вариант е няколко лидери да получат общ мандат за разговори с Москва, след като опитите да бъде избран един представител са се провалили.

В списъка са италианският премиер Джорджа Мелони, финландският президент Александър Стуб, чешкият президент Петр Павел, датският премиер Мете Фредериксен и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре. Засега няма обявено назначение или договорен състав на европейска преговорна група.

Според дипломатическите източници общото представителство би позволило да се избегнат съперничеството между отделните столици и рискът конкретен кандидат да бъде блокиран. Преди избора на лица обаче европейските държави трябва да постигнат съгласие както за необходимостта от преки преговори с Русия, така и за позицията, която ще отстояват.

Председателят на Европейския съвет Антониу Коща вече е отказал предложение да поеме ролята, пише „Телеграф“. Според италианската агенция DIRE, която също цитира британската публикация, това е станало на скорошна среща на европейските лидери в Брюксел.

Петр Павел публично подкрепя излъчването на човек или група с мандат от европейските държави. В интервю за журналистическата мрежа на „Аксел Шпрингер“ той посочва, че представителите не е задължително да бъдат от институциите на ЕС или НАТО. Според него сегашното развитие на отношенията с Москва носи риск от ескалация до открит военен конфликт.

Чешкият президент допуска икономически стимули за Русия, включително възстановяване на търговията и сътрудничеството. Той обвързва евентуалното облекчаване на санкциите с договореност за прекратяване на огъня и мирни преговори. „Телеграф“ посочва като предимство на Павел опита му като бивш председател на Военния комитет на НАТО и контактите му с руски военни представители. За Стуб изданието откроява отношенията му с Тръмп и участието му в дипломатическите усилия за Украйна.

Мелони също настоява Европа да има собствен представител. На 14 октомври тя заяви пред италианския парламент, че държавите от ЕС трябва да определят авторитетна фигура за преговорите. Италианският премиер не изключи и официален мандат за Германия, Франция и Великобритания да говорят от името на всички.

В същото изказване Мелони определи американско-руската сделка за дизела като много рискован избор, който отслабва санкционния натиск и осигурява допълнителни приходи на Москва.

Финландия и Норвегия вече участват активно в консултациите. На 20 октомври Стуб, Стьоре и украинският президент Володимир Зеленски отчетоха напредък след разговорите в Осло, без да обявят пробив. Според „Файненшъл таймс“ обсъжданията включват бъдещи договорености за европейската сигурност и възможности за икономическо сътрудничество с Русия след войната. 

От Москва отговориха, че отношението към евентуален европейски пратеник ще зависи от позицията, с която той пристига на масата за преговори. На 23 октомври говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че именно подходът на Брюксел ще определи доколко подобно участие е целесъобразно.

Песков не изключи разширяване на преговорния формат с европейски представители, но уточни, че планираните за първата половина на ноември разговори в Абу Даби ще бъдат между Русия, САЩ и Украйна. Основната им тема според Кремъл ще бъде сигурността на Русия и Украйна след евентуално мирно уреждане.