Economist: САЩ нямат добри варианти във войната с Иран

Вашингтон има четири варианта за действие срещу Иран, но всички те са лоши за САЩ, пише британското списание The Economist, което анализира конфликта в Близкия изток. 

"За почти всички е очевидно, че Съединените щати започнаха тази война с погрешна стратегия, като се започне с невъзможността да предвидят, че Иран ще затвори Ормузкия проток. В ситуация, в която ударите са вече четвърта седмица, (САЩ) имат четири възможности как да действат по-нататък", пише списанието. То уточнява, че американската администрация може да преговаря, да завърши, да продължи или да засили военната операция, но предполага, че изборът в полза на някоя от тези опции не е направен, "защото нито една от тях не е добра".

Според авторите на изданието сега идеята за преговори изглежда сложна, като се има предвид, че последните два пъти САЩ нанесоха удари срещу Иран в разгара на дискусиите с Техеран. Освен това The Economist предвижда трудности при избора на посредник, а също така посочва максималистичните искания на двете страни. 

Прекратяването на конфликта сега и обявяването на победа няма да намали опасенията на Вашингтон относно запасите от обогатен уран, които Ислямската република притежава, нито ще може бързо да намали цените на енергията, тъй като контролът над Ормузкия протак ще остане изцяло в Иран, смятат анализаторите на списанието. Освен това Вашингтон рискува да развали отношенията със съюзниците си в Персийския залив, тъй като САЩ ще трябва да се отдалечат от ключовата си позиция в Близкия изток, която гарантира безопасни потоци на петрол от региона.

Що се отнася до третия вариант с продължаване на военните действия, според авторите на анализа към момента няма гаранции, че тези усилия ще бъдат успешни, тъй като в най-трудната ситуация Иран ще може да удари съседни страни и да блокира Ормузкия проток.

И накрая, ескалацията на конфликта, отбелязва статията, едва ли е възможна без сухопътна операция под една или друга форма с всички свързани с това рискове. Това може да доведе и до нови атаки от страна на Иран срещу енергийната инфраструктура на съседните страни.

В друга статия The Economist отбелязва, че дори при най-добрия сценарий и приключване на военните действия сега, последствията за световните енергийни пазари биха били ужасни. Поради много различни логистични причини, се казва в статията, ще са необходими месеци, докато ситуацията се нормализира. 
„Енергийните пазари ще живеят с последствията от войната до настъпването на зимата в северното полукълбо“, смятат анализаторите на изданието.

На 28 февруари САЩ и Израел започнаха военна операция срещу Иран. Големи градове, включително Техеран, бяха атакувани. Корпусът на гвардейците на иранската революция обяви широкомащабна ответна операция, като атакува Израел. Ударени бяха и американски съоръжения в Бахрейн, Йордания, Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. На 11 март представител на "Хатам ал-Анбия", централният щаб на иранските въоръжени сили, каза, че Иран няма да позволи превоз на петролни товари, свързани със САЩ и техните съюзници, през Ормузкия проток. На 15 март той увери, че Техеран ще прибегне до всякакви методи, включително контрол на движението на кораби в протока, за да принуди врага да се предаде.

Цената на фючърсите на петрола сорт Brent с доставка през май 2026 г. на лондонската борса ICE се покачи над 110 долара за барел в петък. Американската банка "Голдман Сакс" по-рано призна, че цената на този сорт петрол може да надхвърли историческия максимум, определен през 2008 г. от около 147 долара за барел, ако прекъсванията на доставките се проточат.