ЕК: България и Румъния опазват външните граници на ЕС, важно е да се приемат в Шенген

България и Румъния се справят много добре с опазването на външните граници на ЕС и това е важно за приемането на двете страни в Шенген. Това стана ясно от думите на еврокомисаря по вътрешните работи Илва Йохансон преди днешното заседание в Люксембург на вътрешните министри на страните от Европейския съюз.

В срещата участва и българския министър на вътрешните работи Калин Стоянов. Очаква се той отново да постави темата за приемането на страната ни в Шенген.

„Имаме пилотни проекти в България и Румъния, за които ще информирам днес министрите. Приключихме доклада за напредъка на двете страни, който е много положителен. Става дума за по-доброто опазване на външните граници. И това е важно както за приемането на България и Румъния в Шенген, така и за управлението на миграция, за да сме сигурни, че можем да опазваме външните граници и имаме бързи процедури по границите, за да можем бързо да връщаме тези мигранти, които нямат право на закрила. Резултатите на България и Румъния са много обещаващи и аз ще кажа това днес”, заяви Илва Йохансон, еврокомисар по вътрешните работи.

Снощи ЕК публикува докладите за България и Румъния за изпълнението на пилотните проекти за бързи процедури за предоставяне на убежище и връщане, които стартираха преди шест месеца. Според Брюксел България и Румъния са постигнали солидни резултати с установените най-добри практики в областта на ускорените процедури за предоставяне на убежище и ефективните връщания, управлението на границите и засиленото сътрудничество със съседните държави.

Пилотен проект в България

В областта на убежището България проведе обучения за улесняване прилагането на ускорените процедури за предоставяне на убежище, предвидени в Директивата за процедурите за убежище. България също така изготви списък с определени сигурни страни на произход и сигурни трети държави и увеличи броя на командированите служители от Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището.

България е в процес на промяна на законодателството си, за да позволи издаването на отрицателно решение относно международната закрила заедно с решение за връщане. Българските органи работят също по цифровизацията на системите за убежище и за връщане с подкрепата на агенциите на ЕС и Комисията.

България засили сътрудничеството с Frontex посредством изпълнението на пътна карта, с която на България се предоставят допълнителни ресурси, включително постоянен корпус и техническо оборудване за управление на границите. Освен това България разчита на мобилен екип на Frontex за оперативна подкрепа в борбата с трансграничната престъпност. България подписа с Frontex специален план за действие относно връщането, което доведе до увеличаване на консултантските услуги в областта на връщането.

От началото на 2024 г. ще бъде въведена нова схема за подпомагане на доброволното връщане и реинтеграцията с по-големи финансови стимули. България засили сътрудничеството си с Европол за борба с мрежите за контрабанда и за ограничаване на вторичните движения в рамките на ЕС, включително създаването на оперативна работна група.

Пилотен проект в Румъния

През май Румъния промени законодателството си, за да позволи издаването на отрицателни решения за международна закрила, придружени от решение за връщане. Това допринесе за по-ефективен процес на връщане. Румъния също така изпробва по-мащабно ускорената процедура, което доведе до бързото обработване на молбите за убежище. Румънските органи допълнително засилиха сътрудничеството с Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището въз основа на оперативния план. Експертите на агенцията вече могат да участват пълноценно в регистрацията и оценката на молбите за убежище.

Що се отнася до управлението на границите и международното сътрудничество, Румъния продължи успешно да управлява външните си граници със Сърбия. Въз основа на дейностите за предотвратяване на незаконната миграция със сръбските органи от началото на пилотния проект през март бяха проведени над 400 съвместни патрулни мисии и ad hoc патрули. Постоянният корпус на Frontex се намира на място, като използва мобилни средства за наблюдение в участъка от румънско-сръбската граница на оперативната зона Terra 2023.

Освен това Румъния поддържа също двустранни контакти с държавите членки чрез Мрежата на високо равнище за връщане и с Frontex относно добрите практики в областта на връщането, и по-специално консултациите относно връщането. Румъния участва пълноценно в Европейската мултидисциплинарна платформа за борба с престъпните заплахи (EMPACT) и оперативните работни групи, създадени за борба с престъпните мрежи, участващи в контрабандата на мигранти.

През юни Комисията предостави допълнително финансиране за България и Румъния за по-добро опазване на външните граници на ЕС: съответно 45 милиона евро и 10,8 милиона евро. Това представлява допълнение към програмите на тези държави по линия на Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (ИУГВП).