EK променя правилата за обществените поръчки

Европейският съюз е на прага на сериозна промяна в начина, по който се разпределят милиарди евро публични средства всяка година. Изтекъл законопроект на Европейската комисия, видян от нидерландския икономически вестник FD, показва, че Брюксел иска да сложи край на традиционния приоритет на „най-ниската цена“ при обществените поръчки. Вместо това задължителни критерии като качество, зелена трансформация, иновации и европейска стратегическа автономия ще придобият решаваща тежест при избора на изпълнители, пише в блога си икономическият журналист Апостол Апостолов.

Предложението представлява „истинска повратна точка“, пише друга нидерландска медия – bnr.nl като цитира коментар на Вилем Янсен, професор по право на обществените поръчки в университетите в Гронинген и Утрехт. „Докато социалните и геополитическите цели някога се възприемаха основно като второстепенен фактор, скоро те ще станат задължителна част от процеса“, отбелязва той.

Според новата система 30% от точките в крайната оценка на обществените поръчки трябва да се формират въз основа на качеството на предложението. При трудоемки дейности като строителството, минималният дял на критерия „качество“ ще достига половината от всички точки, определящи крайното класиране.

Изборът на изпълнител единствено според критерия „най-ниска цена“ ще се превърне в изключение. Той ще бъде допустим само ако правителствата може да докажат, че качеството вече е гарантирано по друг начин.

„Разбира се, че не искате да плащате твърде много като правителство - това все пак са парите на данъкоплатците. Но искате и работата да бъде свършена както трябва. Ако построите библиотека, не искате тя да се срути след три години“, коментира кореспондентът на FD в Брюксел Даан Балегер. 

С приблизителен обем от над 2 трилиона евро годишно, или около 15% от БВП на ЕС, пазарът на обществените поръчки е един от най-мощните икономически инструменти на блока. Брюксел очевидно иска да използва този огромен финансов поток не просто за закупуване на стоки и услуги, а като лост за реализация на европейската индустриална и геополитическа политика. Това обаче поражда и опасения, че задължителните изисквания за качество и допълнителните критерии ще направят обществените поръчки по-скъпи за данъкоплатците. „Вероятно е вярно. В същото време можете да погледнете на това и по друг начин. Библиотека, построена с по-високи изисквания за устойчивост, може да издържи по-дълго. Освен това, ако проектът се изпълнява от местни компании, които наемат местни служители, част от средствата се връщат в бюджета чрез данъци и социални осигуровки, посочва Балегер.

Реформата обаче не се изчерпва с качеството. Европейската комисия предлага и значително опростяване на процедурите. Трите действащи европейски директиви трябва да бъдат заменени с една пряко приложима регулация на ЕС. Целта е компаниите да не се сблъскват с различни национални правила във всяка държава членка. Правителствата също така ще получат значително повече възможности да преговарят с участниците в търговете по търговските и техническите условия.

Ревизията е тясно свързана и с новата индустриална политика на ЕС, включително с предложения Закон за индустриалните ускорители. Под слоганите на „Купи европейско“ и „Произведено в Европа“ правителствата ще получат нови инструменти да дават предимство на европейски доставчици. Това може да улесни и изключването на китайски компании от ключови инфраструктурни проекти и стратегически технологии. Така обществените поръчки постепенно престават да бъдат просто механизъм за избор на най-евтиния доставчик. Те се превръщат в инструмент за изграждане на европейска индустриална база, технологична независимост и стратегическа автономия.

Предложението вероятно ще срещне подкрепа в Европейския парламент, особено що се отнася до защитата на критични сектори и европейските вериги на доставки. Но практическото му прилагане може да се окаже далеч по-спорно. Ключовият въпрос е докъде може да стигне европейското предпочитание, преди то да започне да оскъпява проектите, да ограничава конкуренцията или да създава недостиг. Примерът със соларните панели вече показва колко сложен може да бъде този баланс. Брюксел иска повече „Произведено в Европа“, но остава въпросът кой ще плати сметката за тази стратегическа автономия. Именно тук предстои един от най-острите политически сблъсъци около новите правила за обществените поръчки.