ЕС с най-мащабното изследване на генома на европейците

Европейският съюз стартира "Геномът на Европа" (GoE) - най-мащабното изследване, правено някога върху ДНК на европейците, с цел да получи първия референтен геном на жителите на Стария континент и по този начин да проправи пътя към нови, още по-персонализирани стратегии за превенция и диагностика, съобщи АНСА.

Италия ще даде своя принос, като събере и секвенира около 15 800 генома от съществуващите национални биобанки, благодарение на Human Technopole, Elixir Italia и Centro Cardiologico Monzino Irccs.

„Геномът на Европа" е монументален проект, в който участват над сто изследователи и експерти от 49 институции в 27 страни. В началната си фаза той ще бъде подкрепен с финансиране в размер на 45 милиона евро (20 милиона от които ще дойдат от ЕС) за следващите три години и половина.  

Проектът ще доведе до създаването на база данни, която първоначално ще съдържа около 100 000 напълно секвенирани генома, представителни за европейски жители от първите 40 субпопулации (етнически групи).  

Във втората фаза базата данни ще нарасне до 500 000 генома. Проектът ще генерира единен европейски референтен геном и набор от "национални" геноми. Върху тях ще бъдат базирани клинични и лабораторни изследвания за нови лекарства, нови таргетни (целеви) терапии, нови стратегии за превенция и по-точни диагнози.

„Геномът на Европа“ ще може да има „трансформиращ ефект“ върху европейското здравеопазване", каза Гуалтиеро Коломбо, директор на Лабораторията по имунология и функционална геномика към Centro Cardiologico Monzino Irccs и научен ръководител на италианския проект.  

„Въздействието ще бъде незабавно за диагностиката и прецизното лечение на редки заболявания. Истинската революция обаче ще се случи в прогностичната геномика, която ще може да изготви нещо като лична карта за риска от заболяване и реакцията към лекарства, както и по отношение на страничните ефекти. В клиничен аспект това означава насочване на интервенциите към тези, които действително могат да се възползват от тях, избягване на ненужни действия за пациентите и скъпоструващи за здравните системи“, допълва той.