ЕС ще използва ресурса си от публични разходи за тласък на европейската индустрия

Европейският парламент и държавите членки подготвят позициите си по Акта за ускоряване на индустрията (Industrial Accelerator Act – IAA). Законодателството е част от стремежа на Брюксел да превърне „Произведено в Европа“ от лозунг в индустриална стратегия, като използва обществените поръчки и субсидиите за създаване на гарантиран пазар за европейски стоки. Преди това обаче евродепутатите и националните правителства трябва да преодолеят сериозните си различия по един основен въпрос – какво всъщност може да се смята за европейско производство.

За целта ЕС трябва да отговори каква част от даден продукт трябва да бъде произведена в Европа, за да получи такъв статут, и колко повече са готови правителствата и потребителите да плащат за местно производство. Разногласия има не само между Европейския парламент и Съвета на ЕС, но и между отделните правителства, както и между политически съюзници от различни държави. Обществените поръчки представляват около 15% от БВП на ЕС, или близо 3 трилиона евро годишно, което прави икономическия залог огромен.

Европейският парламент предлага поне 50% от стойността на даден продукт да бъде добавена в ЕС. Евродепутатите искат също да затруднят признаването на продукти или компоненти от трети държави като равностойни на стоки с произход от Съюза. Сред предлаганите допълнителни условия са реципрочност, гаранции за икономическата сигурност, ангажименти в областта на климата, трудови стандарти и защита на човешките права.

Съветът на ЕС е по-отворен към възможността съдържание с произход от държави, обхванати от Споразумението на Световната търговска организация за държавните поръчки или от съответни споразумения за свободна търговия, при определени условия да бъде третирано като равностойно на европейското. Държавите членки обаче все още обсъждат общата си позиция и са представили няколко конкуриращи се предложения. Ирландия, която е ротационен председател на Съвета, планира до средата на октомври да предложи нов компромис, включващ и правилата за „Произведено в Европа“.

Европейският парламент настоява за по-широка и по-строга система за проверка на чуждестранните инвестиции в стратегически сектори. Опасението е, че ЕС може да похарчи милиарди за развитието на ключови индустрии, а впоследствие подпомагани или подкрепяни от чужди държави инвеститори да придобият компаниите и активите, създадени с европейска помощ. Парламентът иска и по-силна роля за Европейската комисия, включително правомощие да блокира инвестиции в областта на критичните суровини, когато е използвано финансиране от ЕС. Евродепутатите предлагат прагът за проверка да бъде намален от предвидените 100 млн. евро на 50 млн. евро, правилата да обхванат и дъщерните дружества на чуждестранни инвеститори, както и да се понижи делът на контрол, при който възниква задължение за уведомяване.

Електрическите автомобили показват колко сложно може да бъде на практика определението „Произведено в Европа“. Автомобил, сглобен в ЕС, може да използва батерия и суровини, доставяни чрез вериги, които обхващат различни части на света. Парламентът предлага минималният дял на компоненти с произход от ЕС извън батерията да бъде увеличен до 75% спрямо 70%, предвидени от Европейската комисия. Евродепутатите искат да бъдат добавени и изисквания за материалите за батерии, свързващите вещества и стратегическите суровини.

Спорът не е дали стратегическите отрасли трябва да получават подкрепа, а дали да се налагат задължителни квоти за европейско съдържание, които биха могли да увеличат разходите за производителите и потребителите.

По основната структура на законодателството различията са по-малки. И Европейският парламент, и Съветът подкрепят по-бързи и дигитализирани процедури за издаване на разрешителни, единни точки за достъп и координиращи органи, както и нисковъглеродни критерии, зони за ускорено индустриално развитие и механизми за наблюдение и прилагане на правилата.

Оставащите разногласия са свързани главно със сроковете, защитните механизми и степента на контрол, а не с основната посока на политиката. Затова окончателните преговори вероятно ще се съсредоточат не върху въпроса дали ЕС трябва да подкрепя собствената си индустрия, а докъде трябва да стигне тази подкрепа, какво точно може да бъде определено като европейско производство и кой ще поеме допълнителните разходи. Това очертава като непостижима амбицията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен законодателството да бъде финализирано още тази година и се подготвят трудни преговори през 2027 г.