Евродепутатът Чарли Ваймерс пред „Труд“: Балканите имат голям потенциал за растеж

Когато конфликтът в Близкия изток се взриви и започне масовото движение на хора, регионът винаги ще бъде на предната линия

Чарли Андреас Ваймерс e роден на 12 ноември 1982 г. Той е член на Европейския парламент от партията на Шведските демократи, част от  Партията на Европейските консерватори и реформисти от 2019 г. Ваймерс ще участва и във втората конференция „Западни Балкани“, организирана от фондацията за европейска реформа New Direction,  вицепрезидент на която е членът на Партията на Европейските консерватори и реформисти и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки, и Международния републикански институт (IRI). Събитието ще се проведе онлайн на 12 декември (събота) от 10 до 17 часа и можете да го проследите на https://www.facebook.com/Djambazki.VMRO/live/ 

Г-н Ваймерс, Вие сте един от участниците в конференцията “Западни Балкани”, организирана от евродепутата Ангел Джамбазки. Защо приехте поканата за участие?

Считам, че е важно да разпространим посланията за свобода, отговорност, пазарна икономика и други консервативни ценности във всички части на Европа.

 Г-н Ваймерс, историята на 20-ти век започва и завършва на Балканите. Какво според Вас е бъдещето на региона?

Балканите са граница между Европа и Азия с много богата история и стратегическо значение. Регионът има голям потенциал за растеж и преки чуждестранни инвестиции, които са от полза както за хората в региона, така и за Европа. 

Шведските демократи са по-малко ентусиазирани от по-нататъшното разширяване на ЕС в сравнение с други европейски политически партии. Каква е основната причина за Вашия скептицизъм? 

Вярваме, че ЕС не трябва да се разширява допълнително само заради разширяването. Има много неща, с които ЕС трябва да се справи вътрешно и отговорите на тези въпроси не се крият в по-нататъшното разширяване. Вярваме, че ЕС трябва да обърне внимание на различните проблеми, пред които е изправен днес и това е нещо, за което много граждани на Съюза, включително в Швеция, питат своите политици.

Освен това уроците от миналото също ни научиха, че понякога страните се присъединяват твърде рано. Би било по-добре да се съсредоточим върху задълбочено сътрудничество и ангажираност преди самото приемане. 

Какво мислите за засиления ангажимент на ЕС със Западните Балкани през последните 5 години? 

Считам, че това е много важно и с нетърпение очаквам да продължим сътрудничеството в много области, като разглеждане на проблеми със сигурността, енергетиката и противодействието на екстремизма. Освен това смятам, че е важно външни участници, като Китай и Русия, да не се установяват и да не се намесват в нашите региони, тъй като това би нанесло вредни и за двете страни. 

Как виждате възможните ефекти от новата методология за разширяване? Вярвате ли, че може да отстрани недостатъците на съществуващия процес? 

Тъй като много вярвам в запазването на суверенитета на държавите-членки, аз наистина виждам новата методология за разширяване като подобряване на определени аспекти, особено предоставяйки на държавите-членки на ЕС повече правомощия за спиране или за обръщане процеса на приемане.

Нека също така бъдем ясни, че новата методология за разширяване до голяма степен е козметична и служи като „изход“ от задънена улица за ЕС и особено за френския президент Макрон. Новата методология позволи на президента Макрон да даде зелена светлина на процес, който преди това е блокирал. 

Много хора в Брюксел говорят за „умора“ от разширяването. Това означава, че понастоящем присъединяването към ЕС е по-трудно, отколкото преди 10 години, защото Съюзът вдигна летвата, когато става въпрос за прилагане на реформи. Реалистично ли е да очакваме, че някоя от страните от Западните Балкани в действителност имат шанс да станат част от ЕС в обозримо бъдеще? 

ЕС отпреди 10 години е много различен от ЕС днес. След падането на комунизма в Централна и Източна Европа имаше голям оптимизъм сред много от лидерите в Северна и Западна Европа, които искаха тези държави да се присъединят към ЕС и всички ние да станем едно голямо семейство. Оптимизмът направи по-скоро път за идеологически подход, а не за реалистичния, който би показал многото разлики между нашите страни.

Опитът от приемането на множество по-малко икономически процъфтяващи страни стана много чувствителен за избирателите от Северна и Западна Европа. Появи се въпросът защо толкова много от данъците им трябва да отидат в чужбина, за да помогнат на тези страни, докато в тяхната страна има много неща, които се нуждаят от финансиране и икономическа подкрепа. Освен това, с отварянето на границите между по-старите и по-новите държави-членки, избирателите в Швеция и други страни от Северозападна Европа, например, усетиха сериозно някои от отрицателните ефекти. Конкуренцията с по-евтина работна ръка стана проблем, възникнаха и проблеми с крадливи банди и просяци. Вярваме, че е важно настоящите държави-членки на ЕС да подредят къщата си и да се уверят, че ЕС функционира добре, преди да се обмисля пускането на нови страни към присъединяване.

Ние подкрепяме по-тясното ангажиране и сътрудничество, но замяната на Великобритания със Северна Македония и Албания за повечето шведи е лоша сделка. Затова считаме, че е разумно ЕС да вдигне летвата, що се отнася до политиката на разширяване. 

Справедливо ли е да се обобщават всичките 6 държави от Западните Балкани и да се третират като едно, тъй като проблемите във всяка една от тях са значително различни? Какви са притесненията Ви относно европейската интеграция на сегашните „фаворити“ - Република Северна Македония и Република Албания? 

Разбира се, не бива да обобщаваме и да се отнасяме към шестте държави от този регион, сякаш те са едни и същи. Трябва да оценяваме всяка държава такава каквато е и да я признаваме с нейната уникална история и култура. Моята загриженост както за Република Северна Македония, така и за Република Албания, възприемани от мнозина като „водещи“, е, че те се различават твърде много икономически и културно от настоящите към този момент държави-членки. 

Как оценявате влиянието на трети държави и регионални сили в Югоизточна Европа? 

Китай определено работи за установяване на влияние на Балканите. Както знаем много добре от други примери, китайските инвестиции винаги имат цена. Китай не инвестира от добра воля, а защото има скрити мотиви. Китайските инвестиции винаги идват с добавена стойност. Фактът, че те често имат противоположни интереси и се стремят да разширят своето влияние, например чрез европейска стратегическа инфраструктура, е притеснителен.

Например ЕС финансира 85% от изграждането на масивен мост, свързващ Дубровник с останалата част на Хърватия. Но мостът е построен от китайска корпорация, свързана с държавата. Това е един от начините да спечелите обществена подкрепа, да се радвате на местните политици и да разширите влиянието си. 

Вие сте член на делегацията на Европейския парламент за връзки с Ирак. Като такъв е лесно да се предположи, че имате интерес към политиката на Близкия изток. Балканите са в средата между Западна Европа и Близкия изток. Какво според Вас е стратегическото значение на Западните Балкани, които са разположени близо до райони на конфликт? 

Видяхме, че когато избухват конфликти в райони от Близкия изток, масовите движения на хора, бягащи от насилието, са с цел да преминат през Западните Балкани, за да стигнат до Европа. Това поставя Вашия регион на първа линия. Нещо повече, видяхме също много зловредно влияние от близкоизточните терористи и екстремистки групи, които се стремят да се утвърдят в Западните Балкани, за да реализират техните насилствени и екстремистки идеи. Не се ограничават само до групи, но също така и до държави като Катар, Иран и Турция, тъй като те се стремят да разширят своето влияние в региона чрез изграждане и финансиране на джамии, които от своя страна разпространяват екстремистка идеология. Следователно трябва да работим заедно, да се противопоставим на тези зловредни влияния и да осигурим сигурността и стабилността на двата ни региона.

Когато конфликтът в Близкия изток се взриви и започне масовото движение на хора, Западните Балкани винаги ще бъдат на предната линия между Европа и режима на Ердоган в Турция. Следователно границата с Балканите трябва да бъде защитена. Трябва да изградим стена и да обезопасим границата си, така че тази политика на умиротворяване и плащания към Турция да приключи окончателно.