Финландия и Полша възстановяват торфени мочурища като защита срещу руски танкове

След като руските танкове нахлуха в Украйна през 2022 г., европейските страни, които граничат с Русия, увеличиха сигурността по източните си граници.

Финландия наскоро завърши първия участък от стена по 1340-километровата си граница с Русия и следи отблизо увеличаването на движението на руски войски от другата страна. Това лято Полша добави защитни минни полета към 20-километров участък, граничещ както с Русия, така и с Беларус, като част от обширната си програма за развитие на отбранителна инфраструктура „Източен щит“.

Сега членовете на НАТО се обръщат към природата, за да укрепят допълнително защитата си – чрез съживяване на торфените блата.

Влажните зони, които натрупват торф, са съставени от пореста, подгизнала почва, непристъпна за танкове. Те обикновено се срещат в по-хладни северни климатични зони и са разпръснати в северните и източноевропейските страни, които граничат с Русия и Беларус. В Европа се чуват все по-често призиви за ускоряване на плановете за възстановяване на торфените зони както по екологични, така и по отбранителни причини. Министерствата на отбраната и околната среда на Финландия ще започнат през есента преговори за стартиране на пилотен проект за възстановяване на торфища, заяви член на работната група пред "Политико".

В Полша министерството на отбраната планира да възстанови влажните зони по източната граница и в момента се водят разговори между учени и министерствата на отбраната и околната среда. „Природата е съюзник и ние искаме да я използваме“, каза пред "Политико" Цезари Томчик, държавен секретар в полското министерство на отбраната. 

През юни германският мозъчен тръст за торфища, The Greifswald Mire Centre, призова ЕС да създаде фонд на стойност до 500 милиона евро за финансиране на планирането и повторното овлажняване на 100 000 хектара земя. „Естествено влажните и еднакво повторно овлажнените торфища са непроходими за танкове, което забавя движението на войските и налага предвидими коридори, които са по-лесни за защита“, се казва в изявление на организацията. Торфените зони предлагат допълнителна защита за критична инфраструктура, като затрудняват движението на войските в близост до транспортни пътища, енергийни съоръжения и стратегически точки за снабдяване.

Има украински прецедент за вярата в използването на влажните зони за защита. През март 2022 г. украинските въоръжени сили разрушиха язовир Козаровичи, наводнявайки 2800 хектара земя и успешно забавяйки настъпването на руските войски към Киев. Но умишленото наводняване причини и широко разпространени щети, включително в жилищни райони. В екологично отношение може да е причинило повече вреда, отколкото полза. Замърсители, включително отпадъчни води и тежки метали, вероятно са били освободени от водите от наводнението, заедно с инвазивни видове от местни рибовъдни ферми.

„Ако се намокрите бързо, тогава просто ще се окажете с езеро, по същество, и не непременно с цялото биоразнообразие, което може би си представяте“, казва Марк ван дер Вал, старши еколог в холандския клон на Международния съюз за опазване на природата (IUCN). „Ако искате да увеличите положителното екологично въздействие, това трябва да се направи внимателно и може да отнеме известно време“, казва Каспар Вервер, старши експерт по опазване на природата в IUCN. Не става въпрос само за отваряне на вратата, водата да потече и да имате здравословни торфени площи, казва още той.

Торфените площи са уникални екосистеми, които улавят големи количества въглероден диоксид. Във Финландия „една трета от страната е торфена площ, но ние сме пресушили половината от тази площ“, казва Кристина Ланг, професор-изследовател и специалист по торф в Института за природни ресурси на Финландия. След Втората световна война огромни площи от влажни зони са били предоставени на печелившата горска индустрия, а по-малки площи - на земеделието в части от страната, където липсваха земеделски земи.

Подобна е ситуацията в цяла Европа, където почти половината от всички торфени площи са деградирали до голяма степен поради изкуствен дренаж. Докато горите и фермите са процъфтявали в богата на хранителни вещества торфена почва, загубата на влажни зони е оказала екологично влияние. „Дренираните торфища съставляват 10% от земеделската земя на Финландия, но произвеждат повече от половината от емисиите на парникови газове от селското стопанство“, казва Ланг.

Когато са влажни, торфищата, които са съставени предимно от разложена органична материя, могат да съхраняват огромни количества въглерод и да действат като естествен поглътител на въглерод. Но когато се дренират, микробната активност започва да разгражда органичната материя и торфът се превръща в източник на въглерод.  В ЕС дренираните торфища понастоящем отделят около 7% от общите годишни емисии на парникови газове – нещо, което блокът се стреми да коригира. Съгласно законите на ЕС за възстановяване, страните членки трябва да възстановят поне 30% от дренираните торфища до 2030 г. и 50% до 2025 г. Според Европейския парламент „възстановяването на дренираните торфища е един от най-рентабилните начини за намаляване на емисиите в селскостопанския сектор“.

Във Финландия има някои очевидни места за повторно овлажняване, като например райони, отводнени за горско стопанство, които не са успели да отглеждат дървета. „Много е логично да се овлажнят отново тези големи площи“, казва Ланги пояснява: И ако така или иначе трябва да овлажним отново част от торфищата си, тогава защо не близо до източната граница? В други райони преобразуването може да бъде по-сложно. Много райони с отводнени торфища сега са частна собственост. Някои може да са на първокласни места за отбрана, но сега са процъфтяващи – и печеливши – гори и земеделски земи.

В балтийските държави Латвия, Литва и Естония няма текущи планове за повторно овлажняване на торфищата като отбранителна мярка, казва д-р Марис Анджанс, директор на Центъра за геополитически изследвания Рига, Латвия. Засега има по-големи заплахи, върху които да се съсредоточим. По време на войната в Украйна Русия е провеждала хибридни военни дейности чрез своя скрит флот в Балтийско море, а също така съществува и въздушна заплаха от атаки с дронове. „Никоя балтийска държава не разполага със системи за противовъздушна отбрана с голям обсег. Небето е голяма дупка в нашата отбрана“, казва Анджанс. 

Въпреки че балтийските страни са инвестирали в подобряване на отбраната, като например противотанкови ровове, прекаленото фокусиране върху сухопътна инвазия би било грешка, казва Анджанс и подчертава: Следващата война може да бъде напълно различна и съществува реална опасност, като подходим към отбраната по такъв класически начин, да пропуснем други по-вероятни сценарии.