„Гардиън“: Оказва се, че студентите от Харвард не са толкова умни

Само около 57% от белите студенти в престижния университет са приети въз основа на заслуги

Някога чудили ли сте се какво е необходимо, за да влезеш в Харвард? Звездни оценки, впечатляващи извънкласни програми и базирани на наскоро публикувано проучване или дълбоки джобове и родител, който или работи, или е учил там. Последните две са доста важни за белите студенти, които влизат в Харвард, защото само около 57% от тях са приети в университета въз основа на заслуги, пише „Гардиън“.

В действителност 43% от белите студенти в Харвард са или спортисти, наследствени студенти, в списъка с интереси на декана (което означава, че техните родители са дарители) или деца на преподаватели и служители (студенти, приети въз основа на тези критерии, се наричат „ALDCs4, което означава „атлети“, „наследствени“, „списък на интересите на декана“ и „деца“ на служителите на Харвард). Приблизително три четвърти от тези кандидати биха били отхвърлени, ако не бяха богати или свързани с Харвард.

Харвард е безумно конкурентен. Процентът на прием за випуск 2025 година е 3,43%, най-ниският процент в историята на училището, за една година, в която се наблюдава безпрецедентен скок в кандидатурите. Но тъй като все повече и повече излиза наяве процеса на прием в Харвард, става ясно, че конкурентоспособността на училището не се основава само на академичната сила или страхотните резултати, но и на това дали вашите родители или баби и дядовци са дарили значително за училището.

Тази динамика по своята същност е расова, като почти 70% от всички наследствени кандидати в Харвард са бели. Според проучването шансовете на бял да бъде приет се увеличава седем пъти, ако има семейство, което е дарило за Харвард. Междувременно в рязък контраст студентите афроамериканци, азиатски американци и испаноговорящи съставляват по-малко от 16% от студентите в ALDC.

Този вид системно фаворизиране на белите, богатите и свързаните с престижния университет не е нещо ново, когато става дума за елитни академични институции. Винаги е била малко нагласена игра, която в голяма степен предпочита богатите бели хора.

Вземете например скандала, свързан с приемането в елитни колежи през 2019 година. Изминаха почти три години от фиаското, при което десетки богати хора се опитаха да платят, за да могат децата им да бъдат приети в престижни университети като Станфорд и Йейл. Тези родители платиха хиляди долари, така че някой да направи тестовете за прием вместо децата им, те подкупиха администраторите на тестове и треньорите, за да може децата им да бъдат идентифицирани като изключително талантливи спортисти. В крайна сметка в скандала бяха замесени 50 души, включително известни личности като Фелисити Хъфман и Лори Лофлин.

Белите расисти (включително администрацията на Тръмп) отдавна презират системата, която е създадена, за да даде на исторически недостатъчно представените общности по-добър шанс да влязат в институции, от които са били систематично изключвани. Според тях подобно нещо  в университетите е равносилно на обръщане на расизма срещу белите и е помогнало по-специално на чернокожите да се възползват от предимствата, за които се предполага, че са за белите.

Съдейки по цифрите на Харвард, звучи така, сякаш тези хора всъщност не смятат, че утвърдителните норми са лоши - те просто смятат, че трябва да бъдат запазени за бели, богати хора. И когато става въпрос за уважавания статут на Харвард, тези разкрития относно процеса на приемане в университета пробиват големи дупки в идеята, че всеки, който е там, е доказал, че е „достоен“ да бъде част от тази елитна институция.

Харвард и други престижни учебни заведения като него винаги са били почитани като свещени пространства, до които само най-добрите и най-светлите умове имат достъп - и много млади хора все още смятат, че това е така. Реалността обаче е много различна.

Предполага се, че там се намират най-големите гении на планетата, но всъщност залите са пълни с потомства на привилегировани, които не биха били там, ако не бяха техните връзки и пари.