Гърция ограничава ВЕИ, за да спаси историческия си пейзаж

Гърция предприема действия, за да опази културно-историческото си наследство от все по-нарастващия дял на възобновяемата енергия. През последните няколко години делът на ВЕИ в страната е надхвърлил 50% от електроенергийния микс. Все повече обаче инсталации и вятърни турбини започват да се разполагат в близост до исторически забележителности. За да предотврати това, правителството въвежда по-строга рамка за изграждането на обекти за производство на възобновяема енергия, пише в блога си икономическият журналист Апостол Апостолов. Новата рамка въвежда по-строги ограничения и разширява зоните, в които строителството на ВЕИ обекти е забранено. Особен акцент се поставя върху опазването на природното и културното наследство на Гърция, нейните пейзажи и местните общности, се посочва в становище на Министерството на околната среда и енергетиката от 19 август. В свой репортаж икономическата телевизия БиЕФЕм казва, че документът е подписан от ресорния министър Ставрос Папаставру.

Ограниченията засягат и инсталирането на вятърни турбини и слънчеви панели в районите около Атина и Солун. Въведени са и конкретни правила за застрояването на островите, включително изискване за „специфична оценка на ландшафта“. Максимално разрешеното покритие за вятърни паркове остава ограничено до 4% от територията на всяка община. Целта на новата рамка е развитието на ВЕИ да се основава на по-добро планиране, ефективно опазване на околната среда и ясни правила за всички, посочва министърът.

В опит да се съобрази с зелената политика на ЕС, Гърция работи усилено през последните години, за да навакса изоставането си в енергийния преход. Страната разви значително слънчевата и вятърната енергия, а делът на възобновяемите източници в производството на електроенергия достигна малко над 50% през 2024 г., според данни на Евростат.

Разпространението на вятърните паркове, финансирани с европейски субсидии, предизвика силно недоволство сред местни жители и природозащитници. Според критиците изграждането на съоръженията вече е излязло извън контрол. Инвеститорите във вятърни паркове често са обвинявани, че причиняват или насърчават горски пожари, които всяко лято опустошават части от страната, унищожават земеделски земи и нанасят сериозни щети на природни обекти и ландшафти – всичко това в името на борбата с климатичните промени.

Френската преса припомня и последния случай, при който трима души са били осъдени, сред тях и кмет, заради обвинения, че са предизвикали горски пожар край Атина вследствие на дефект в електрическата мрежа на вятърна централа. Според пожарната 90% от планалите пожари се дължат на човешка небрежност.

От 2024г. страната получи над 2,3 млрд. евро заеми по Механизма за устойчивост и възстановяване, срещу които увери Брюксел, че ще ги инвестира в Зеления преход и цифровизация. Според разработена от правителството национална програма с национални средства и тези на Европа като плана  NextGenerationEU южната страна е амбицирана да се позиционира като ключов играч в разрастващата се средиземноморска вятърна индустрия. Плановете са да бъдат изградени 4,9 GW мощности в средносрочен план до 2030-2032 г. и още 12,4 GW в дългосрочен план.

Друга ключова политика, която силно се адмирира от Брюксел, е намаляването на използването на въглища за сметка на зелената енергия. За последните няколко години тяхното употреба е намаляла с 80%, беше отчетено от гръцката власт пред кореспондента на 3е-news по време на годишен икономически форум в Брюксел. Въглищата поетапно ще бъдат изместени от водородната инфраструктура, повече слънчеви панели по покривите. С парите от Европа дори ще бъдат подобрени енергийните характеристики на олимпийския стадион в Атина.

На национално ниво пък ще се разчита на сключени партньорства като това между  компаниите  DEME и FARIA Renewables за проучване и разработване на офшорни вятърни парковe, с които да се постигне заветната цел на Европа - нулеви емисии и нисковъглеродна икономика.