Германия: Без българи в Конституцията Скопие няма място в ЕС

Скопие не оправда надеждите за конституционни промени - основно условие в Преговорната рамка за започване на преговори с ЕС. Единни сме в убеждението, че българското население в Северна Македония ще бъде вписано в Конституцията. Коридор 8 е от стратегическо значение за региона. Това заяви Мануел Сарацин, специален представител на Федерална Република Германия за Западните Балкани, в интервю за БНР.

"Въпреки войната в Украйна Западните Балкани остават в полезрението на Брюксел", категоричен е дипломатът. Той обаче призна, че разширяването на Съюза не се реализира с желаните темпове - нито с Албания и РСМ, нито с Косово и Сърбия.

"Тази промяна (на македонската Конституция) е основното условие на Съвета на ЕС за предоставянето на Преговорната рамка на Скопие. Декларацията на Бундестага от миналата година беше опит за мост, по който да премине държавното ръководство на Северна Македония..., но се оказа, че македонската страна все още не може да мине по него. Надяваме се, че възможностите не са изчерпани и новото правителство в Скопие да извърви този път", подчерта Сарацин и добави:

"(Премиерът на РСМ) Мицкоски подчерта колко важна за него е евроатлантическата ориентация на Северна Македония - пътят й към Европейския съюз и членството в НАТО. И аз му вярвам. Рано е да се каже дали той и неговото правителство наистина са готови да вървят по този път. Трябва да съдим по делата на това правителство."

Сарацин коментира нежеланието на Скопие за реализация на стратегическия транспортен коридор №8, който свързва България, Северна Македония, Албания и Италия.

"Не е редно аз да давам оценка. Транспортните коридори в Европа са от компетенцията на Брюксел. Не е в правомощията на една отделна държава да променя европейските приоритети в транспортната политика. В София разбрах, че България е озадачена и притеснена от тази заявка на Скопие. Изграждането на коридор №8 със сигурност е от стратегическо значение."

Германският дипломат припомни ключовата роля на Берлинския процес за разширяването на Европейския съюз със шестте кандидат-членки от Западните Балкани:

"Засега не съм срещнал по-убедителен модел от сега действащия. Има смисъл да обсъждаме промени само в рамките на модела на разширяване, така че да помогнем при решаването на проблемите и да направим еврочленството по-атрактивно. ЕС и Германия работят в тази посока в рамките на Берлинския процес."

Мануел Сарацин призова Брюксел да върши добре собствената си работа, независимо дали Доналд Тръмп ще се завърне в Белия дом. Дипломатът подчерта, че всяка идея за размяна на територии между Прищина и Белград трябва да бъде отхвърлена.

"В миналото често пъти хора от обкръжението на Тръмп - и съвсем не говоря за Ричард Гренел, специалния пратеник за Западните Балкани - са възприемали лоши европейски идеи, които са нанесли тежки щети. Лош пример е идеята за размяна на територии между Сърбия и Косово. Европейците не трябва да допускаме такива идеи изобщо да се появяват."

Относно спорната сделка за добив на литий между ЕС и президента на Сърбия Александър Вучич, Сарацин каза:

"Германските компании не само ще използват добивания в Сърбия литий, но и са се ангажирали да съблюдават всички европейски изисквания при добива му - както по отношение на спазването на законите, така и на екологичните норми. А това ще е от полза и за двете страни. Всички са наясно с геополитическата необходимост от добива на тази суровина в Европа. Става дума за европейски суверенитет. Реализацията на този проект задължително трябва да се съобразява с европейското законодателство... Напълно разбирам тревогите и подозрителното отношение към този проект."

Сарацин очаква България да изиграе ключова роля на предстоящата през октомври срещата на върха на Берлинския процес за сближаване на страните от Западните Балкани, която ще се проведе в Берлин.

"България ще може да покаже, че е конструктивен партньор, и че като съсед е силен привърженик и адвокат на Западните Балкани в присъединителния процес. Европейската интеграция на региона е от политически и икономически интерес за България. През последните години България гледа на интеграционния процес през призмата на бъдещо членство на Северна Македония. Тук виждам потенциал България да остане конструктивен партньор в духа на постигнатото преди две години споразумение за начало на преговори със Скопие. България има има много възможности чрез ангажимента й за европейската интеграция на Западните Балкани да заслужи още по-голямо уважение от останалите членове на ЕС", каза той.

Германският политик подчерта, че от присъединяването към ЕС през 2007 г. София е постигнала значителен напредък.

"Според мен в Германия не се оценява достатъчно напредъка на България. Но искам да кажа също, че често от България чуваме съвети към Германия за нашата политика - за двустранните отношения или пък по регионални въпроси - за това, което българите биха искали да чуят от нас или да направим ние", каза още той.