Германски съд допусна дело срещу ЕС заради санкциите срещу Русия

Съветът на ЕС ще трябва да защитава пред германски съд обвинения, с които е обосновал санкции срещу руски бизнесмен. Федералният върховен съд обяви за незаконно блокирането на иска, продължило близо три години след намеса на германското външно министерство. В основата на делото е твърдение за връзки с Владимир Путин, чието разпространяване съдът в Хамбург вече е забранил на първоначалния медиен източник „Форбс“.

Случаят засяга руско-узбекския милиардер Алишер Усманов, включен в санкционния списък на ЕС през 2022 г. Той оспорва публикувани от Съвета на ЕС твърдения, сред които обвинението, че е действал като подставено лице на руския президент и е решавал негови бизнес проблеми.

Според германския вестник „Велт“ определението на Федералния върховен съд от 21 октомври 2026 г. премахва пречката пред връчването на иска в Брюксел. Защитата на Усманов също съобщава за решението.

Усманов завежда делото в Хамбург през декември 2023 г. Той иска Съветът на ЕС да прекрати разпространяването на твърдения, които според него нарушават личните му права.

На 29 декември същата година компетентният съдия разпорежда искът да бъде връчен на европейската институция. Без тази стъпка ответникът не получава официално съдебните документи и процедурата не може да продължи по обичайния ред.

Председателят на Хамбургския областен съд обаче отказва да изпълни разпореждането. Преди това той се консултира с Федералното ведомство по правосъдието, което препраща възражения на германското външно министерство. По-горната съдебна инстанция впоследствие подкрепя отказа.

Федералният върховен съд отменя и двете решения. Според съобщението на защитата върховните съдии постановяват, че председателят няма правомощия да спира връчване, разпоредено от компетентния съдия. Съгласуваната с външното министерство препоръка не е задължителна за съда.

Според публикуваната кореспонденция външното министерство, тогава ръководено от Аналена Бербок, възразява срещу възможността национални съдилища да влияят върху санкционните решения на ЕС или да ги проверяват.

Ведомството изтъква външнополитически съображения. Резултатът е блокиране на връчването на иск, което независим съдия вече е разпоредил.

Адвокатът на Усманов Йоахим Щайнхьофел определя случая като намеса на изпълнителната власт в съдебната процедура. Според него председателят на съда се е съобразил с позицията на министерството без законово основание.

Едно от основните оспорвани твърдения е, че Усманов е бил подставено лице на Путин. Съветът на ЕС го заимства от публикация на „Форбс“ и го използва в обосновката за санкционирането му.

През януари 2024 г. съдът в Хамбург забранява на списанието да разпространява това твърдение. Според „Велт“ изданието не представя конкретен пример за подобна дейност и не назовава експерта, на когото се позовава.

Съдебната забрана срещу медията обаче не води до премахване на обвинението от европейските публикации. Именно продължаващото му разпространяване от Съвета на ЕС е предмет на иска.

Според „Велт“ и защитата Усманов е изваден от санкционния списък на 22 септември 2026 г. Делото продължава, защото първоначалните мотиви остават публично достъпни.

Решението от Карлсруе не отменя санкционната политика на ЕС и не решава спора по същество. То премахва блокадата пред връчването на документите. Съдът в Хамбург трябва да определи начина, по който искът да достигне до ответника в Брюксел.

Така на преден план излиза въпросът каква отговорност носи Съветът на ЕС за обвиненията, които публикува като основание за санкции, и може ли политическата намеса да прегради пътя към съдебната им проверка.