Голяма крачка за човечеството: Индия кацна на Южния полюс на Луната

Русия се опита да изпревари индийската Мисия „Чандраян-3“ с два дни, но сондата им се разби

Огромна крачка не само за Индия, но и за човешката цивилизация: Мисията „Чандраян“ на ISRO (Индийска организация за космически изследвания) успя да се прилуни на Южния полюс на Луната.

Индия днес написа история като стана първата космическа сила, която успя да приземи апарат в непознатия район, който е цел на Русия, САЩ и Китай, защото е богат на лед и ресурси, които по всяка вероятност могат да бъдат експлоатирани.

Една от главните цели на мисията е да открие лед на водна основа, който според учените би могъл да подпомогне бъдещото обитаване на Луната от хора.

Изстрелването на Chandrayaan-3 се състоя на 14 юли 2023 г., в 14:35 ч. Мисията включва спускаем модул и луноход.

На 5 август Индийската организация за космически изследвания успешно вкара „Чандраян-3“ в лунната орбита. Операцията беше извършена от мрежата за телеметрия, проследяване и командване на ISRO (ISTRAC), разположена в Бенгалуру .

След поредица от лунни маневри, на 17 август спускаемият модул „Викрам“ (на името на основателя на Индийската организация за космически изследвания (Isro) Викрам Сарабхай) се отдели от задвижващия модул, за да започне своето самостоятелно пътуване до лунната повърхност.

Датата на кацане 23 август е внимателно подбрана, за да съвпадне с началото на лунния ден.

Русия се опита да излезе с едни гърди пред индийците, но руската автоматичната станция „Луна-25“ излезе от контрол и се разби на Луната преди три дни.

20 август 2023, 14:24

Руската сонда „Луна-25“ се разби на Луната

Лунният Южен полюс е едно малкото места в космоса, където съществуват условията за огряване от Слънцето. Същевременно площта на повърхността, която остава в постоянна сянка там, е огромна и според учените това означава, че в тези области има възможност за наличие на вода.

Повърхността е покрита със „студени капани“, за които се знае, че могат да съдържат вода и лед. Те първоначално са били кратери от комети, метеорити и слънчево-вятърна индуцирана редукция на желязото. В допълнение към откритите студени капани има и области, където кората е намагнетизирана. Това е известно като магнитната аномалия, която съществува на повърхността на Луната поради остатъците от желязо, нанесено от удрящия елемент, образуващ басейна на SPA.

Един ден на Луната се равнява на 28 дни на Земята и това означава, че спускаемият апарат и марсоходът ще разполагат с 14 дни слънчева светлина, за да заредят батериите си. След настъпването на нощта те ще се разредят и ще спрат да работят.

Все още не е ясно дали те ще се върнат към живот, когато започне следващият лунен ден.

Индийската космическа програма значително увеличи размерите и динамиката си, откакто през 2008 г. за първи път изпрати сонда в орбита около Луната.

През 2014 г. тя стана първата азиатска държава, която изведе спътник в орбита около Марс, а три години по-късно ISRO изстреля 104 спътника в рамките на една мисия.

Индия също така работи за увеличаване на двупроцентния си дял на световния търговски космически пазар чрез изпращане на частни полезни товари в орбита за част от цената на конкурентите.