ИКЕА ще плати шест милиона евро за греховете си в ГДР

ИКЕА ще изплати финансови обезщетения на хиляди, преминали през затворите в бившата ГДР, където са полагали принудителен труд в полза на шведската мебелна компания. За тази цел фирмата е подготвила шест милиона евро.

Така ИКЕА изпълнява обещанието си от 2012-а година, когато беше публикуван първият доклад за експлоатираните затворници в ГДР. От него стана ясно, че и редица западногермански компании са участвали в системата за принудителен труд, като фирмата за каталожна търговия Quelle или веригата супермаркети Aлди.

Фактът, че ИКЕА поставя началото, е от историческо значение, казва за Дойче веле федералната пълномощничка за жертвите на диктатурата на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП - комунистическата партия в бившата ГДР) Евелин Цупке. По думите ѝ ИКЕА показва как и днес може да се помага на хората, страдали по време на диктатурата.

Парите, обещани от ИКЕА, ще се влеят в общ фонд за подпомагане на хората в затруднено положение, който Бундестагът възнамерява да приеме до края на тази година. Засега такива фондове съществуват само в източните германски провинции, като право на обезщетение от тях имат само жертвите на диктатурата, които живеят на територията на бившата ГДР. С новия фонд обезщетения ще могат да получат и хората, които междувременно живеят в западните провинции.

Според изчисленията на пълномощничката за жертвите на диктатурата на ГЕСП, само милионите от ИКЕА ще осигурят финансова подкрепа за около 2000 засегнати. Покрай това Цупке се надява, че и германски фирми ще последват примера и ще се включат във фонда за подпомагане на потърпевшите. Други компании обаче засега не са проявили желание да обезщетят хората, полагали принудителен труд в миналото. Проучване на Хумболтовия университет в Берлин, публикувано през април 2024-а година, също не доведе до никакъв резултат - макар да изброяваше множество такива случаи. Така например се твърди, че политически затворници са били принуждавани да произвеждат чорапогащи, които са били продавани в Алди.

В проучването се описва как продукти, произведени с принудителен труд в ГДР, се озовават в западногермански магазини и каталози за поръчки по пощата. Затворници в Котбус са заставяни да произвеждат фотоапарати Praktica за клиенти на Quelle и Otto. Аудиокасетите за компанията Magna пък са произвеждани от затворници в Десау. Така режимът в ГДР си набавял спешно необходимата му твърда валута от капиталистическа чужбина.

Системата за принудителен труд в затворите на ГДР е просъществувала няколко десетилетия: "Използването на затворници е имало за цел да се експлоатира трудът им в полза на държавната планова икономика", се посочва в изследването.

"От 1950-те години до края на съществуването на ГДР през 1990-а всяка година между 15 000 и 30 000 затворници са били подложени на принудителен труд и са били използвани главно в сфери, в които цивилните не са искали да работят поради лошите условия", обобщава проучването.