Източният фланг на НАТО е готов да плаща повече, за да задържи американските войски

Държавите от източния фланг на НАТО са готови да поемат по-голяма част от разходите за американските войски, разположени на тяхна територия, в опит да убедят администрацията на президента Доналд Тръмп да не намалява военното присъствие на САЩ в региона. Това съобщава „Блумбърг“, позовавайки се на запознати източници.

Предложението се подготвя преди среща на Алианса със заместник-министъра на отбраната на САЩ по политическите въпроси Елбридж Колби, планирана за 27 август в Брюксел.

Инициативата идва на фона на шестмесечния преглед, който Пентагонът извършва на американското военно присъствие в Европа. За държавите по източния фланг запазването на американските сили е ключов елемент от възпирането на Русия.

Като част от прегледа европейските съюзници са получили въпросник от Вашингтон, на който трябва да отговорят до 28 август. Според „Блумбърг“ документът е предизвикал изненада сред европейските правителства.

В него се поставят въпроси дали отделните държави публично са подкрепяли външната политика на Доналд Тръмп, дали ограничават използването на американските военни бази на своя територия и дали купуват оръжие и техника от американски отбранителни компании.

В момента броят на американските военнослужещи в Европа варира между 80 000 и 100 000 души в зависимост от ротациите и провежданите учения. Повече от една трета от тях са разположени в Германия.

Американското присъствие в Източна Европа е значително по-малко – от няколкостотин военнослужещи в балтийските държави до няколко хиляди в Полша.

Страните от източния фланг възнамеряват да дадат ясен сигнал, че са готови да приемат възможно най-много американски военнослужещи. Предложението да поемат по-голяма част от разходите за тяхното присъствие е част от усилията им да убедят Вашингтон да не изтегля сили от региона.

Най-големите европейски членки на НАТО също обсъждат общ подход към американската администрация. Целта е съюзниците да демонстрират единство и необходимостта от запазване на военното присъствие на САЩ в Европа.

Отношенията между Вашингтон и част от европейските столици се изостриха след отказа на редица държави да участват във войната на САЩ и Израел срещу Иран.

Според източниците на „Блумбърг“ част от съюзниците възприемат въпросника като опит продължаващата американска военна защита да бъде обвързана с политическата им позиция спрямо Вашингтон.

След първоначалната изненада обаче сред европейските столици се е оформило съгласие отговорите да бъдат конструктивни и сравнително общи.

„Има въпроси, по които сме съгласни със Съединените щати, и въпроси, по които не сме. С времето ще отговорим и на този въпросник“, заяви финландският президент Александер Стуб.

Той подчерта, че не възприема действията на Вашингтон като натиск, а като част от начина, по който работи настоящата американска администрация.

Бившият говорител на НАТО и настоящ изследовател в британския институт RUSI Оана Лунгеску коментира, че преговорите за военно присъствие срещу поемане на разходи или покупки на американско въоръжение сами по себе си не са необичайни. По думите ѝ подобни разговори обикновено се водят значително по-дискретно.

Според Лунгеску настоящият подход крие риск да предизвика конкуренция между съюзниците за благоволението на Вашингтон. Тя смята, че решенията на администрацията изглеждат повлияни не само от стратегическата оценка на заплахите, но и от възприеманата лоялност и идеологическата близост на отделните правителства до американския президент.

Шестмесечният преглед на американското военно присъствие в Европа трябва да приключи до декември, като европейските съюзници вече се подготвят за възможно намаляване както на военнослужещите, така и на разположената на континента техника.

Вашингтон вече обяви изтеглянето на 5000 военнослужещи от Германия и преразпределянето на други части, без те да бъдат заменени.

Същевременно Тръмп обеща изпращането на допълнителни американски сили в Полша, като се позова на избирането на Карол Навроцки за президент.

САЩ намаляват и част от военните средства, предвидени за защита на европейските съюзници при евентуално нападение. Според информацията съкращенията засягат стратегически бомбардировачи, дронове и военноморски съдове.

Пентагонът не е отговорил на запитването на „Блумбърг“ за коментар и не е потвърдил посещението на Елбридж Колби в Брюксел.