Как Виктор Орбан ядоса най-близките си приятели в Европа

През пролетта на 2022 г. в унгарското посолство във Варшава пристига колет, какъвто никога досега не е виждан от членове на дипломатическата мисия, която дотогава се радва на уважение (или в най-лошия случай на неутралитет) в полския обществен живот. Получават кутия със силна миризма, когато секретариатът на посолството отвори пакета, съдържанието не е бил  изненадващ: кутията била пълна с екскременти (един източник, описващ инцидента, казва, че не е ясно дали е животински или човешки, тъй като такъв анализ не е извършен от служители на посолството).

Този епизод далеч не е бил единствената крайна проява на полския гняв срещу унгарското правителство. Според източник, запознат със събитията, във фейсбук страницата на унгарското посолство във Варшава е имало множество обидни коментари и дори смъртни заплахи, за които е докладвано на отдела за сигурност на посолството, който от своя страна е информирал полската полиция. „Ще ви изрежем червата, руски наемници!“, гласят подобни съобщения, получени масово през пролетта на 2022 г..

На 30 март 2022 г. активисти, протестиращи срещу проруската политика на правителството на Орбан, изсипаха червена боя върху посолството, а на 25 май същата година протестиращите се изкачиха на парапета на посолството и закачиха протестни банери, изобразяващи Орбан и Путин, които вдигат тост с чаши напълнена с масло върху него. Вторият случай беше разследван за предполагаемо нахлуване, но полицията затвори бързо и двата случая и не откри извършителите. Някои протести бяха организирани от местни украинци, други от полски цивилни, а трети от Грийнпийс.

В един от протестите беше показано изображение на Виктор Орбан, увиснало от задните части на Владимир Путин. По време на друг митинг протестиращите поставиха детски обувки пред унгарското посолство във Варшава, имайки предвид масовото убийство на украински деца.

Протестите бяха не само във Варшава, но и пред унгарското консулство в Краков. Според източник, следил отблизо събитията, един от основните организатори на демонстрацията в Краков е бивш съученик на един от местните унгарски консули. „Тази история показва до какво се е стигнало и как се е стигнало на лично човешко ниво“, каза източникът, добавяйки, че унгарските дипломати в Полша са или от полски произход, или имат други силни семейни връзки със страната.

„Да изпиташ, че е срамно да си унгарски дипломат в Полша, беше просто шокиращо“, добави източникът.

Протестните действия бяха насочени не само към унгарската дипломация в Полша, но и към всичко унгарско. През пролетта на 2022 г. някои полски туристически агенции отмениха пътуванията си до Унгария, а няколко полски компании и магазини обявиха бойкот на унгарски продукти, включително вино, в допълнение към руските и беларуските продукти.

Според източник, работещ в унгарско-полската културна сцена, бащата на унгарския посланик във Варшава Орсоля Ковач, Ищван Ковач, известен експерт по полска история и култура, се страхувал, че ще бъде освиркван, и отменил участието си в Световния конгрес на 2022 г. Преводачи на полска литература в Краков. „Не искам да отида, защото не искам да стана мишена на атаки“, каза той в лични разговори, за да обясни решението си, според източника.  

Още по-важно събитие беше оставката на Артур Балаж, почетен консул на Унгария в Шчечин и бивш полски министър на земеделието с близки връзки с водещи политици в управляващата партия PiS, от поста си. „Страхувам се, че Виктор Орбан, като поддържа отношенията си с Путин, създава най-лошите отношения между Унгария и Полша и между Унгария и ЕС в историята“, каза той пред valaszonline.hu, докато обясняваше решението си. Балаж ни каза, че след оставката си той вече няма контакт с унгарското посолство във Варшава, нито има информация за двустранните отношения.

Орсоля Ковач, който заема поста на унгарски посланик във Варшава от началото на 2017 г., е приел събитията особено зле, според няколко източника, участващи в оформянето на полско-унгарските отношения. Орсоля Ковач е описван като добър дипломат, достоен човек и отличен експерт по Полша с широка мрежа от контакти.

Част от мрежата й се дължи на баща й Ищван Ковач, но тя също се превърна във важен играч в полско-унгарските отношения сама по себе си. Орсоля Ковач беше и все още е дългогодишен полски преводач на Виктор Орбан. Тъй като Ярослав Качински, който оглавява "Право и справедливост", не говори чужди езици, той не може да общува директно с Орбан. „Тя винаги е била там на срещите Качински-Орбан един на един и дори след назначаването й за посланик Качински настоя тя да превежда“, каза източник, запознат с вътрешните работи на унгарското външно министерство. Според източника това е превърнало Ковач в довереник и на двете страни, „който знае всичко, разговорите на най-високо ниво и дори най-чувствителните въпроси“.

Според източници, които познават лично посланика, Ковач, чийто мандат е изтекъл, но е удължен поради явна липса на подходящ приемник, е казала в лични разговори, че иска да се прибере в Унгария. Според източниците Ковач уточни, че трудно понася влошаването на унгарско-полските отношения и че е все по-малко способна да се сблъска с политиката на правителството на Орбан спрямо Украйна.  

В пример, типичен за дипломатически затруднения, докато посолството на всяка страна от ЕС във Варшава незабавно показа украинското знаме в собствените си помещения, на унгарското посолство във Варшава не беше позволено да го направи. Според източник, запознат със случая, въпреки че Ковач се опитал да обясни надълго и нашироко на унгарското външно министерство защо е необходимо това, но никой на ниво заместник-държавен секретар или държавен секретар не посмял да й даде разрешение. „Тя трябваше да обясни защо искат това, че това е Полша и всички там издигат украинското знаме. Защото унгарските посолства другаде или правителствените институции в Будапеща не са го поставили“, каза източникът, добавяйки, че одобрението най-накрая е дошло от „най-високо ниво“.

По-сериозно неудобство възникна в друг случай, когато, отчасти с намесата на Орсоля Ковач, полското правителство направи услуга на Унгария, но бързо съжали за това. По искане на Унгария, седмици след избухването на войната и забраната за руски полети, те позволиха на руски самолет, превозващ ядрено гориво от Русия до атомната електроцентрала Paks 1, да прелети над Полша няколко пъти през април.

„Те наистина не бяха щастливи, но го позволиха. Тогава пресата разбра за това и го съобщи и това предизвика шума“, спомня си източник, запознат с вътрешните работи на унгарското външно министерство, добавяйки, че тогава полското правителство се е заклело да не допуска повече подобни трансфери. „Иначе поляците се отнасят с разбиране към съществуващата ядрена централа Paks 1, те знаят, че трябва да се експлоатира с руснаците. Те обаче не разбират защо Paks 2 трябва да се строи с руснаците“, добави източникът.

Като индикация за предстояща драматична промяна, посланик Орсоля Ковач, който преди можеше лесно да получи достъп до всеки в полското правителство или ръководството на PiS почти по всяко време, след избухването на войната установи, че всички тези врати внезапно са затворени.

„Те просто премахваха унгарския посланик от ден на ден и това се случи навсякъде“, каза източник, запознат с вътрешните работи на унгарското външно министерство, както и с полските работи. Според източника се разпространявали слухове за предполагаема забрана на посланика и изглеждало, че заповедта е дошла от висшето ръководство на ПиС. Според този слух Ковач може да бъде получен само със специално разрешение и не трябва да се изпълнява по подразбиране.

Източник от полското правителство казва, че не знае дали е имало конкретна заповед от високо, според която вратите трябва да бъдат затворени за Ковач, но добави, че е чул посланика да се оплаква от това. „Тя не можа да организира нито една среща, защото всички видимо се отказаха от нея, всички наведнъж“, каза източникът. Отношенията станаха мразовити не само на ниво посланик, но и на самия връх.

Разочарованието

Мнозина в полското ръководство очакваха, че след края на предизборната кампания през април 2022 г. отношението на правителството на Орбан към войната ще се промени. Първоначално и известно време полското ръководство вярваше, че унгарските изявления за войната просто обслужват целите на вътрешната предизборна кампания и че рано или късно Орбан и неговата партия Фидес ще заемат позиция, подобна на поляците. Но те се оказаха грешни.

Унгарският премиер нападна Украйна в навечерието на изборната си победа, когато в реч посочи президента Володимир Зеленски сред политическите си опоненти. И няколко дни по-късно, на международна пресконференция, той каза, че масовите гробове, открити в Буча близо до Киев, първо трябва да бъдат разследвани, тъй като не иска да осъди Русия директно за убийството на цивилни. Ярослав Качински отговори в радио интервю на 8 април, като каза, че „ако Виктор Орбан не може да види какво се е случило в Буча, трябва да отиде на очен лекар“.

Подобни изявления биха били невъобразими от полското ръководство преди. Качински и неговата партия „Право и справедливост“ се смятаха за най-близкия съюзник на правителството на Орбан. Поляците и унгарците се подкрепяха от все сърце, изправени пред критиките и правните действия от страна на институциите на ЕС. Те също намериха общ език по политически, идеологически и културни въпроси, независимо дали става дума за оказване на натиск върху независимата журналистика или за ограничаване на правата на ЛГБТ.

„Дори членовете на партията PiS признаха в неофициални разговори, че проектозаконите им са моделирани по унгарски закони. И винаги са били изумени как Фидес печели толкова много избори“, казва Гжегож Схетина, водещ полски опозиционен политик, бивш външен министър и бивш председател на опозиционната Гражданска платформа (PO). Като дясноцентристка партия и член на Европейската народна партия (ЕНП), PO дълго време беше основният съюзник на Fidesz в Полша, но отношението на Унгария се промени с възхода на по-консервативната ПиС. Според Схетина, който също е поддържал близки отношения с унгарския премиер, е имало преходен период, през който Орбан „свири на две пиана едновременно“, опитвайки се да поддържа добри отношения и с двете полски партии. В крайна сметка той се закрепи към PiS.

Ясен обрат дойде, след като партията на Качински дойде на власт през есента на 2015 г. и бързо се зае с трансформирането на Полша.

„ ПиС се поучи от Фидес в много области, особено в медийната и семейната политика,“

каза източник, запознат с вътрешните работи на унгарското външно министерство, който следеше отблизо тези преговори. Представители на полското правителство във Варшава и полското посолство в Будапеща също поискаха от унгарците да им предоставят законодателство и научни изследвания относно мерките на правителството на Орбан относно семейната политика.

По-специално PiS е проучил подробно унгарския закон за семейните данъчни облекчения и по същество го е копирал „един по един“ през 2016 г., според източника. Правителството на Качински въведе законодателство, според което семействата ще получават 500 PLN на месец за всяко второ и следващо дете, мярка, която допринесе значително за популярността на PiS. Не беше изненадващо, че Варшава също следеше отблизо няколко подобни мерки на правителството на Орбан.

„Те също така искаха да копират CSOK (семейна жилищна помощ, държавен заем за закупуване на нови жилища, достъпен за родители или женени двойки, които обещават да имат деца), те проучиха това унгарско решение интензивно, но след това се намеси икономическата криза,“

Източникът, запознат с вътрешните работи на унгарското външно министерство, цитира друг пример. Според Гжегож Схетина ПиС също е наблюдавала внимателно методите на правителството на Орбан за консолидиране на властта, които са били продадени като мерки за управление на икономическа криза. „ ПиС внимателно проучи унгарските закони и ноу-хауто на Орбан за ограничаване на властта на местните служители и съкращаване на общински средства“, каза Схетина.

Това, че връзката е била толкова хармонична за толкова дълго време, предполага, че сериозното дипломатическо напрежение може да е било причинено само от неправилни лични взаимодействия.

Един такъв случай беше свързан с унгарския външен министър Петер Сиярто. През 2021 г. на Международния икономически форум в Карпач служителите на унгарското посолство бяха натоварени да организират интервю за Сиярто с медия, свързана с ПиС, собственост на медийния магнат Томаш Сакиевич. Сакевич е влиятелна фигура в полските правителствени кръгове, описан от източник, запознат с вътрешната работа на унгарското външно министерство, като „Лайош Симицка от ПиС и Качински, който помогна за създаването на медийния фон на партията по време на дните на опозицията.

Сакиевич е собственик и главен редактор на вестник Gazeta Polska и във връзка с този вестник той е създал клубове Gazeta Polska, подобни на унгарските граждански кръгове (малки местни политически групи, създадени от Фидес в цяла Унгария след поражението им на изборите през 2002 г.), чиито членове са типично консервативни хора от малкия град. Това също така дава на Sakiewicz значително политическо влияние, тъй като той може лесно да организира събития и протести по всяко време чрез мрежата от клубове. Също така клубовете на Gazeta Polska организираха чартърни влакове до Будапеща, за да могат техните привърженици да дефилират с полски знамена на така наречените про-Орбанови маршове за мир и на други прояви на Фидес, отбелязващи унгарските национални празници.

Това е важният човек, когото служителите на Szijártó успяха да обидят на събитието през 2021 г. Сакевич също присъстваше в Карпач и когато видя унгарския външен министър, пожела да го поздрави лично. Персоналът на Сиярто обаче не разпознава Сакевич и един от помощниците на министъра се опитва да го държи настрана, като почти го блъска на земята. Според източник, запознат с подробностите на този епизод, член на екипа на Сиярто дори е казал на служителите на местното унгарско посолство „да държат този дебел идиот далеч от министъра!“

„Сакевич беше очевидно възмутен и тогава бедният Орси Ковач трябваше да се извини лично, като се поправи и му изпрати всякакви подаръци“, добави източникът. 

Наред с тези инциденти в отношенията между двете правителства протича важно съществено напрежение. Това беше различно отношение към Русия. Това предшества всеобщата война на Русия в Украйна: през февруари 2015 г. ПиС обяви, че Ярослав Качински е отказал среща, инициирана от Орбан. Според партията Качински е решил да направи това, защото е вярвал, че Орбан – който е приел Владимир Путин в Будапеща няколко дни по-рано – „унищожава европейската солидарност“.

По-късно, вероятно отчасти в резултат на съвместни полско-унгарски спорове с Брюксел, тези различия бяха изтласкани на заден план. Въпреки това, тъй като руснаците правеха все по-очевидни приготовления за нахлуване в Украйна през 2021 г., това дълбоко вкоренено напрежение трябваше да изплува отново.

Един от първите признаци за това беше, когато полският премиер Матеуш Моравецки пътува до страните от региона през есента на 2021 г. с информация, която според него сочи към заключението, че Русия се готви за война. През ноември 2021 г. Моравецки също посети Орбан в Будапеща за среща на Вишеградската група (V4), но предупрежденията му не бяха чути. Официалната тема на срещата беше бежанската криза на полско-беларуската граница, но Моравецки каза на Орбан и за доказателства за предстояща руска инвазия.

„Той говореше за информацията, която имаше не само за военните операции, но и за натрупването на рубли, за съкращаването на социалните мерки, всичко това сочеше, че руснаците се готвят за война“,

източник от полското правителство, запознат с подробностите на срещата, обясни, добавяйки, че „никой не му е повярвал“.  

След началото на войната разривът между двете правителства става още по-очевиден. В дните след началото на инвазията в международните медии започнаха да циркулират съобщения, че Унгария ще блокира изключването на руски банки от междубанковата комуникационна система SWIFT. Правителството на Унгария отрече тези твърдения, но Моравецки все пак почувства необходимостта да говори с Орбан по въпроса. На 26 февруари полският премиер обяви в Twitter, че Орбан го е уверил, че Унгария подкрепя санкциите срещу Русия, включително забраната на SWIFT.

От самото начало поляците бяха критични към реакцията на унгарското правителство към войната, но не искаха да прекъснат отношенията напълно. Въпреки че отмениха съвместно публично събитие заради войната, те се съгласиха на тайна среща на високо ниво между двете страни. Според източник, запознат с подробностите, тази среща се е състояла около месец след избухването на войната и е била диалог на министерско ниво. Източникът не каза точно кои са участниците, но каза, че „целта е била да се разберат разликите между двете правителства“.

Тайната среща обаче беше полезна за поддържане на каналите за комуникация отворени, но не и за изглаждане на различията.

„За нас, поляците, е трудно да разберем как унгарците, преживели 1956 г., могат да възприемат толкова различен подход към въпроса. Защо не могат да разберат, че не става въпрос само за Украйна, но че руснаците искат да окупират и други страни“, обясни източник от полското правителство.

Въпреки че членовете на правителството на Орбан обикновено не се сдържат пред критиките от чужбина, те реагираха много умерено на критиките от Полша. Както Direkt36 съобщи по-рано, унгарският премиер се изказа много симпатично за поляците, дори и при закрити врати. На закрито парламентарно заседание през март 2022 г. Орбан отбеляза, че вярва, че „поляците искат да тласнат НАТО във военен конфликт“, но добави, че не иска да оценява това „въз основа на полския национален интерес“. „Ние не сме Полша. Не е наша работа да си представяме себе си на морално място на друга партия“, добави унгарският премиер.

Посещението на президента Каталин Новак във Варшава през май 2022 г. също беше насочено към спасяване на отношенията, но то не беше плодотворно не само поради енергийните проблеми, повдигнати от Моравецки. Не мина добре и срещата й с полския държавен глава Анджей Дуда. Според полски източник, запознат с подробностите на срещата, докато Дуда изясняваше, че не харесва отношението на унгарското правителство към Владимир Путин, Новак се опита да се съсредоточи само върху това, което виждаше като връзки между унгарци и поляци. Тя говореше за католицизма и вярата в Бог, значението на семейството и Йоан Павел II, вместо да се гмурка в политически въпроси. „Бързо стана очевидно, че тя няма способността да направи или да каже много“, каза за Новак източник, близък до кабинета на полския президент.

За поляците беше ясно, че Новак представлява нещо различно от унгарското правителство, но само по стил, а не по същество. „Мнозина във Варшава очакваха Новак да има различно мнение, но бяха разочаровани. Новак никога не е правила нещо в политическия си живот, което противоречи на желанията на Орбан“, каза полски правителствен служител, който следи унгарските въпроси, обобщавайки пътуването на президента.

„Ролята на Каталин Новак е управление на имиджа. Тя е доброто ченге, хубавото лице на правителството на Орбан към ЕС и света. Тя е хубавата леля“, добави източникът.

За унгарската страна също беше ясно, че визитата на унгарския държавен глава и изграждането на имидж, свързан с личността на Новак, не са били успешни. „Във Варшава виждат точно, че властта в Унгария е монолитна структура и ако има уникален глас, то е само защото хорът е централно хореографиран по този начин“, унгарски източник, участващ в подготовката за посещението на Новак каза, добавяйки, че полското правителство и ПиС знаят точно, че Новак представлява същото като Орбан.

Но офанзивата на чара на унгарския държавен глава също се провали поради друга причина. „Нейната позиция не е надеждна и поляците не са измамени от нея“, каза за Новак Жужана Вег, гостуващ сътрудник в Германския фонд Маршал. Тя подчерта, че Новак, някога заместник-председател на партията Фидес, е изградил връзки с известни проруски крайнодесни политици като Марин льо Пен от Франция, Хайнц-Кристиан Щрахе от Австрия и Матео Салвини от Италия.

Влошените отношения не се подпомагат от факта, че ръководителят на унгарската дипломация Петер Сиярто няма голяма репутация в полските правителствени среди. Това, което ги притеснява, не е толкова арогантността, която беше очевидна в търканията с проправителствения медиен магнат Томаш Сакиевич, а фактът, че Сиярто поддържа много сърдечни отношения с висши руски служители.

Според служител на полското правителство изпраща особено лошо послание, когато Сиярто се среща с такива хора непосредствено преди и след срещите на ЕС. Имаше множество неудобни случаи, каза източникът, например, когато Szijártó пристигна на шведско-полско събитие през май миналата година след среща с главния изпълнителен директор на Росатом Алексей Лихачов в Турция. „Такива неща не укрепват нашите отношения и доверие“, каза източникът, добавяйки, че Сиярто също се е срещнал с Лихачов след дипломатическа среща между Египет и страните от V4 през 2021 г. и е отишъл да се срещне с главния изпълнителен директор на Газпром Алексей Милер след събитие от Чешкото председателство на ЕС през октомври миналата година.

Поляците също не разбират защо е необходимо да се говори толкова шумно за извънредната политика на Унгария спрямо войната. Според представител на полското правителство унгарското правителство далеч не е само в ЕС в снизходителното си отношение към Русия, но и унгарците го дават да се разбере.

„Румънци, французи и германци изразяват несъгласието си зад затворени врати“, каза полският правителствен служител, добавяйки, че унгарците, за сравнение, са шумни и публични с подобно отношение.

Основният критик на санкциите на ЕС е самият Виктор Орбан, който не е имал официална двустранна среща с полското ръководство от избухването на войната.

Въпреки това Орбан се среща с Моравецки на срещи на върха на ЕС и на заседания на Европейския съвет. Според представител на полското правителство на срещата на върха на ЕС миналата пролет двамата са обсъдили противоречивото решение на унгарското правителство да попречи на лидера на Руската православна църква патриарх Кирил да бъде санкциониран от ЕС.

В Полша това предизвика големи вълни. „В Полша Кирил се появява в медиите като войнолюбец. Дори служителите на унгарското посолство във Варшава не разбраха защо е необходимо да го извадят от списъка със санкции“, каза източник, запознат с вътрешните работи на унгарското външно министерство.

За унгарското правителство това развитие е неудобно не само защото отношенията му със стар съюзник се влошават, но и защото партньорството с Полша беше ключово за регионалните и европейски амбиции на правителството на Орбан. Тъй като тази връзка отслабна, унгарските стремежи също бяха застрашени.

Амбиция и реалност

Делегации от парламентарните комисии по външните работи на страните от V4 – Чехия, Полша, Унгария и Словакия – се събраха в Братиславския замък за двудневна среща на 19 февруари тази година. Проведена зад затворени врати в една от елегантните стаи на замъка с позлатена облицовка, основната тема на дискусията под портретите с маслени бои и огромен кристален полилей беше, разбира се, войната и различията бързо се появиха.

Член на словашката опозиционна партия Смер , която е близка до Фидес, представи аргументи, подобни на тези на унгарското правителство, призовавайки за незабавно мирно споразумение и прекратяване на военната подкрепа за Украйна. Унгарската правителствена партия беше представена от Жолт Немет, може би най-прозападният политик от Фидес, който, според няколко участници, осъди руската агресия и подчерта сериозната помощ, оказана от унгарската държава на украинските бежанци. Все пак Немет не се отклони от официалната позиция на правителството. „Той не беше Орбан в своята реторика, но не каза нищо съществено различно“, спомня си източник, присъствал на срещата.

Няколко други участници, включително поляците, бяха много по-критични към руснаците. Радослав Фогиел от ПиС беше предпазлив в критиките си към „промирната“ унгарска позиция, според участник, докато Павел Ковал от Гражданската платформа (PO) дори спомена, че Виктор Орбан е носел шал с мотив на Велика Унгария на национален футболен мач няколко месеца по-рано. Това изглежда особено впечатляващо в контекста на войната, тъй като Велика Унгария включва и Закарпатието, част от Украйна.

„Зад кулисите казах на Немет, че унгарският ревизионизъм е против интересите на моята страна“, призна Ковал пред нас, попитан за срещата в Братислава.

Сътрудничеството на V4 никога не е било лишено от вътрешни спорове, но войната ги засили. Това беше неприятно за правителството на Орбан, което преди това се стремеше да увеличи влиянието си на международната сцена, разчитайки на тясно сътрудничество в региона. Повтаряща се тема за унгарския премиер през последните години е, че регионът V4, и разбира се Унгария, се превръща в икономически двигател на ЕС, като по този начин укрепва геополитическата си позиция. Сега обаче, след избухването на войната, той се оказа в позицията да бъде изправен пред критики от своите партньори в региона на няколко фронта.

Миналия ноември например срещата на председателите на V4 беше отменена, след като чешкият председател на Камарата на депутатите Маркета Пекарова Адамова каза, че не иска да се срещне с унгарския председател на парламента Ласло Кьовер на срещата на председателите на V4. Адамова по-рано критикува Орбан и оправда отсъствието си от срещата на председателите, като каза, че „Унгария е троянският кон на Русия и смятам, че е важно да им изпратим ясен сигнал, че това е неприемливо“.

Зад затворени врати самият унгарски говорител – близък съюзник на Орбан и вторият най-влиятелен в партията Фидес – направи някои остри забележки относно партньорите от Вишеград. На среща при закрити врата, проведена в периода след избухването на войната, Кьовер твърди, че бежанската криза от 2015 г. и всички видове искания от Брюксел по това време са сближили четирите страни, но че войната е променила това . Според източник, запознат със срещата, унгарският говорител обясни, че ситуацията първо се е променила към по-лошо със промените в правителството в Словакия и Чехия.

Той каза, че полските медии и полската опозиция са отговорни за влошаването на унгарско-полските отношения и че ПиС е направила грешка, като им е позволила да забият клин в тези отношения. Кьовер обаче беше оптимист, че „нещата ще се подобрят, защото поляците се нуждаят от Унгария, за да им помогне да предотвратят процедури по член 7“. Говорителят намекна, че вярва, че унгарското и полското правителство са зависими едно от друго в процедурите на ЕС срещу тях за отслабване на демократичните институции.

Всъщност хората около Моравецки все още смятат Орбан за съюзник в спора с Брюксел, който се проточва.

„Ако ме попитате дали искаме да подкрепим Орбан във външната му политика, отговорът е, разбира се, не. Ако ме попитате дали това означава, че не можем да си сътрудничим в други области, отговорът отново е не“, каза източник, близък до Моравецки.

Понастоящем обаче няма толкова тясно сътрудничество по спорове в ЕС. „Унгарците имат съвсем различен подход към преговорите за еврофондове от поляците. Министрите разговарят помежду си, но всеки прави нещата по свой начин“, твърди служител на полското правителство, добавяйки, че самият Виктор Орбан преди е очаквал двете страни да решават проблемите си независимо една от друга.

Орбан е говорил за това многократно насаме, например на съвместна среща на върха на V4 и Франция през декември 2021 г., според източника.

„Той беше сигурен, че Унгария ще получи средства от ЕС след изборите. Той каза, че по-големият проблем ще бъде в Полша, защото там ще има избори след две години и половина“, спомня си източникът, запознат с подробности от срещата.

В Брюксел също имаше хора, които признаха, че несъгласието за войната е начин за разделяне на Унгария и Полша. Според Márton Gyöngyösi, евродепутат и председател на партията Jobbik, това се признава открито в частни разговори от персонала на Европейската комисия, която играе ключова роля в процедурите за върховенство на закона. „За първи път чух от служител на Комисията в края на 2021 г. за намерението за разделяне на унгарското и полското правителство. Това се случи, след като Съединените щати не поканиха Унгария на срещата на върха за демокрацията по това време“, каза Гьондьоши.

Отчуждението между поляци и унгарци се забелязва и на дипломатическо ниво в Брюксел. Според дългогодишен експерт по въпросите на ЕС, който работи заедно с унгарски опозиционен евродепутат, постоянното представителство на унгарското правителство в Брюксел се е оплакало от това. „Те казват, че е станало обичайно явление, че техните предложения се посрещат с мъртва тишина в Европейския съвет и че дори поляците не говорят в тяхна защита“, каза източникът.

Тези напрежения не само затрудняват маневрирането на унгарското правителство по въпросите на ЕС. Още по-сериозно те възпрепятстват дългогодишните амбиции на Орбан да изгради нов европейски партиен алианс, който той започна, след като Фидес беше принуден да напусне Европейската народна партия (ЕНП) през 2021 г. Планът на Орбан беше да доведе партиите вдясно от ЕНП под общ чадър.

Ето защо през последните години тя изгради тесни връзки не само с полската ПиС, вдясно от ЕНП, но и с партии в цяла Европа с донякъде сходна политика. Например, Орбан възлагаше големи надежди на Марин Льо Пен на последните президентски избори във Франция – толкова много, че кампанията на Льо Пен беше частично финансирана със заем от държавната Унгарска външнотърговска банка (MKB). Друго привидно положително развитие за Орбан беше избирането на Джорджия Мелони за министър-председател на Италия, с която той и Каталин Новак се опитаха да изградят близки отношения по въпроси като имиграцията и правата на ЛГБТИ.

Изграждането на крайнодесен европейски съюз обаче беше възпрепятствано от самото начало от факта, че някои от възможните партньори (Льо Пен или италианската Лига, водена от Матео Салвини) са открито проруски, докато други са антируски. Последните включват не само ПиС – след избухването на войната бързо стана ясно, че италианският премиер Мелони ще се присъедини към европейския мейнстрийм в осъждането на Русия и подкрепата на Украйна. По този начин Мелони не се стреми да създаде съюз с Орбан, а с лидери на по-големи държави и партийни семейства.

Според източник, запознат с вътрешната работа на унгарското външно министерство, докато Орбан и най-близките му помощници често посещаваха Варшава, за да обсъждат изграждането на ново европейско дясно партийно семейство, подобни пътувания напълно изчезнаха от дневния ред от началото на войната.

„Въпреки това казаното от Виктор Орбан за необходимостта от създаване на ново дясно партийно семейство може да бъде постигнато, но по ирония на съдбата без него“, добави източникът, имайки предвид сближаването между ПиС на Качински и Fratelli d’Italia на Мелони.

Отвъд приятелството

През ноември 2022 г. в кабинета на полския президент Анджей Дуда пристигна писмо с покана от Унгария. Унгарската страна написа, че би искала да приеме полския държавен глава на 23 март следващата година, на така наречения Ден на унгарско-полското приятелство.

В миналото двете страни са отбелязвали деня със срещи на високо ниво, редувайки се в осигуряването на мястото. През 2022 г. Полша трябваше да бъде домакин на събитието, но съвместното тържество, на което трябваше да присъства Янош Адер, тогавашният президент на Унгария в оставка, беше отменено. Това обявиха съвместно двете страни, които посочиха войната като причина, но източник, участващ в организацията на събитието, твърди, че всъщност само Полша е поела инициативата за отмяна на срещата.

Тъй като подобни срещи бяха отменени през предходните две години също поради пандемията от коронавирус, унгарското ръководство се надяваше, че тази година най-накрая ще могат да организират съвместно празненство на президентско ниво. Това също би било силен сигнал, че унгарско-полските отношения, които бяха разбити от войната, се възстановяват.

Но унгарските надежди се оказват напразни. От кабинета на Дуда казаха, че докато войната в Украйна продължава, тя ще се счита за приоритет и че не могат да се занимават с празненства. Те посочиха, че ще могат да кажат със сигурност едва по-близо до конкретната дата, но в крайна сметка окончателният им отговор беше, че полският държавен глава не може да пътува до Унгария от съображения за сигурност и заради войната.

В крайна сметка Дуда проведе телефонен разговор само с Каталин Новак на Деня на приятелството през 2023 г. Полският президент не публикува нищо за разговора в своя канал в Twitter, където преди това гордо споделяше снимки на себе си и президента на САЩ Джо Байдън, както и много по-малък акаунт в Twitter на полската президентска служба вместо това съобщи за унгарското обаждане. Интересното е, че се подчертава също, че двамата държавни глави са разговаряли „по инициатива на унгарската страна“. Според източник, близък до полския президент, щабът на Новак се е опитал да се свърже с Дуда няколко пъти през последната година, но неговите съветници са се противопоставили на срещите. „Не искахме да даваме шанс на унгарците за пиар“, каза източникът.

В деня на приятелството Каталин Новак трябваше да се задоволи с участие в церемония по полагане на венци в Дома на полско-унгарското приятелство в Балатонбоглар, заедно с полска парламентарна делегация и полския посланик в Будапеща. Държавният глава сподели снимки от събитието във Фейсбук, като каза, че „полско-унгарското приятелство преживява всички изпитания“.

Има признаци обаче, че поляците не искат да изгорят моста между двете правителства. Знак за това беше миналогодишната смяна на посланиците например.

Преди това Полша беше представлявана в Будапеща от Йежи Снопек, на около 70 години, който беше активе<