Какво следва оттук нататък за главните постове в ЕС?

Въпреки очакванията от неформалната среща в понеделник, лидерите на ЕС не постигнаха сделка за това кой да поеме висшите постове в блока след изборите за Европейски парламент. Три имена са сложени на масата: Урсула фон дер Лайен, Антонио Коща и Кая Калас. Дали те ще пресекат финиша, когато лидерите се съберат идната седмица, се пита в публикация Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и българската БТА.

В понеделник лидерите на Европейския съюз не постигнаха окончателно решение за висшите постове в блока на неформална среща на върха в Брюксел, целяща постигане на съгласие за подходящи кандидати за висшите позиции в ЕС след евроизборите.

Независимо че срещата беше планирана като първа размяна на становища по преговорите, няколко имена бяха сложени на масата с подкрепата на мнозинство от лидерите: германската консерваторка Урсула фон дер Лайен за председател на Европейската комисия, бившия португалски премиер социалист Антонио Коща за председател на Европейския съвет и настоящата либерална министър-председателка на Естония Кая Калас за върховен представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност.

„Няма да имаме повторение на 2019 г., когато имаше голяма томбола и всеки можеше да се състезава за всичко в рамките на три дни“, каза нидерландският премиер Марк Рюте.

„Сега случаят не е такъв. Изглежда нещата са много по-ясни“.

След старта на преговорите Европейската народна партия (ЕНП) предложи също промяна в традицията на два последователни мандата от по две години и половина за ролята на председател на Европейския съвет. Идеята беше да се даде възможност за споделяне на поста между представител на ЕНП и друга политическа група, като всеки изпълни по един мандат.

Лидерите на ЕС ще се срещнат отново идната седмица, за да продължат обсъжданията за трите висши поста. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел подчерта, че е „колективен дълг“ да бъде взето решение, „когато лидерите се върнат в Брюксел“.

Събиране на подкрепа вляво и вдясно

Най-големият паневропейски блок в ЕС – ЕНП, беше големият победител на произведените в периода 6-9 юни избори за Европейски парламент, бетонирайки стремежа на германската консерваторка Фон дер Лайен да получи още пет години начело на Еврокомисията.

За да си осигури одобрение от европейските лидери, Фон дер Лайен се нуждае от подкрепата на „квалифицирано мнозинство“ на 15 от общо 27 държави членки, в които живее най-малко 65 на сто от населението на блока.

От нейната политическа група са над 10 лидери, но тя трябва да спечели на своя страна френския президент Еманюел Макрон от центристката група „Обнови Европа“ и германския канцлер Олаф Шолц от групата на „Социалисти и демократи“.

В интервю в събота Шолц отрано подготви почвата за номинацията на Фон дер Лайен.

„Ясно е, че след резултатите от изборите всичко говори в полза на това Урсула фон дер Лайен да получи втори мандат“, каза Шолц.

Словенският премиер Роберт Голоб открито изрази подкрепа за Фон дер Лайен. „Опитът ни с председателката на Европейската комисия беше много положителен“, каза той, говорейки за активната роля, изиграна от нея в подпомагането на Словения да „получи обилна финансова подкрепа от Брюксел“ след опустошителните наводнения през август 2023 г.

Втората по големина група в Европарламента – „Социалисти и демократи“ е насочила поглед към поста председател на Съвета, а за фаворит е смятан Коща. Въпреки облака, надвиснал над него, откакто беше забъркан в разследване на корупция, което стана причина за оставката му през ноември 2023 г., той продължава да е спряган за наследник на Шарл Мишел.

Номинирането на 47-годишната Калас – откровен критик на Кремъл, за представител на блока по външната политика, ще изпрати силен сигнал към източната част на общността. Преди разговорите най-голямата сила в източната част на ЕС – Полша, обяви, че подкрепя Калас за поста.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан отсече по повод резултата от преговорите в понеделник, че има вече сключена сделка. „Не ги е грижа за реалностите, не ги е грижа за резултатите от Европейските избори“, написа Орбан в пост в социална мрежа, „не ги е грижа и за желанието на европейските граждани“.

Какво следва оттук нататък?

27-е лидери на ЕС ще се срещнат отново, за да постигнат споразумение на официална среща на върха на 27 и 28 юни в Брюксел. Ако, както се очаква, Фон дер Лайен в крайна сметка събере достатъчно гласове на лидери, тя може да се заеме с избора на еврокомисари – излъчени от всяка от държавите членки, като се търси равнопоставеност между половете и политическата принадлежност.

Но тя ще трябва да преодолее още едно препятствие: новият Европейки парламент трябва да одобри избора на лидерите и предложените еврокомисари.

Очаква се преговорите за другите два поста – като Коща и Калас са в центъра на вниманието, също да продължат по време на срещата на върха.

Четвърти пост, за който трябва да бъде взето решение, е този на председател на Европейския парламент, който се решава от законодателния орган, а не от лидерите. В момента има вероятност настоящата председателка Роберта Мецола да остане на поста за още един мандат от две години и половина.

Андрей Пленкович – министър-председател на Хърватия, припомни, че през следващите няколко години залогът ще е по-голям от тези висши длъжности в Брюксел. „Става дума за генералния секретар на НАТО, генералния секретар на Съвета на Европа, наскоро избрания ръководител на Европейската инвестиционна банка – и в целия този контекст е необходимо да се види как волята на избирателите се отразява в Европейските избори и как се отразява текущото състояние на правителствата в определени държави“, каза той.