Китай ще изгражда в Тибет най-големия водноелектрически язовир в света

Китай одобри изграждането на най-големия водноелектрически язовир в света, предизвиквайки опасения относно разселването на общности в Тибет и въздействието върху околната среда надолу по течението в Индия и Бангладеш.

Язовирът, който ще бъде разположен в долното течение на река Ярлунг Цангпо, може да генерира три пъти повече енергия от язовира “Три клисури“, който в момента е най-голямата водноелектрическа централа в света, посочва Би Би Си.

Китайските държавни медии описват идеята като "безопасен проект, който дава приоритет на екологичната защита". Според тях новият язовир ще повиши местния просперитет и ще допринесе за целите на Пекин за климатична неутралност.

Правозащитни групи и експерти обаче изразяват загриженост относно страничните ефекти на проекта.

Сред тях са опасенията, че строителството на язовира, обявено за първи път в края на 2020 г. - може да измести местните общности, както и значително да промени естествения пейзаж и да навреди на местните екосистеми, които са сред най-богатите и разнообразни в Тибетското плато.

Китай е построил няколко язовира в тибетски райони. Регионът е строго контролиран от Пекин, откакто беше анексиран през 50-те години на миналия век.

Активисти коментират преди Би Би Си, че язовирите са последният пример за експлоатацията на тибетците и на тяхната земя. През годините Тибет преживява вълни от репресии, при които се смята, че хиляди души са били убити.

По-рано тази година китайското правителство арестува стотици тибетци, които протестират срещу друг водноелектрически язовир. Всичко завършва с арести и побои, като някои хора бяха сериозно ранени. 

Те се противопоставят на плановете за изграждането на язовира Gangtuo и на водноелектрическата централа, които ще изместят няколко села и ще потопят древни манастири със свещени реликви.

Пекин обаче посочва, че е преместил и компенсирал местните жители, както и древните стенописи на безопасно място.

В случая с язовира „Три клисури“ китайските власти подчертаваха, че проектът няма да има голямо въздействие върху околната среда - но не посочиха колко хора ще бъдат разселени.

Впоследствие 1,4 милиона души трябваше да търсят нови домове.

Докладите сочат, че мащабният проект изисква поне четири тунела с дължина 20 километра, които ще да бъдат пробити през планината Намче Барва, отклонявайки течението на Ярлунг Цангпо - най-дългата река в Тибет.

Експерти и официални лица също изразяват опасения, че язовирът ще даде възможност на Китай да контролира или отклонява потока на трансграничната река, която тече на юг в индийските щати Аруначал Прадеш и Асам и нататък в Бангладеш.

Доклад от 2020 г., публикуван от Lowy Institute - базиран в Австралия мозъчен тръст, отбелязва, че „контролът върху реките в Тибетското плато позволява на Китай „задушаваща хватка“ над икономиката на Индия“.

През последното десетилетие Китай построи множество водноелектрически централи по течението на река Ярлунг Цангпо в опит да използва силата на реката като източник на възобновяема енергия.  

Реката преминава през най-дълбокия каньон на Земята и има огромен потенциал за генериране на водна енергия.

Според експерти обширни разкопки и строителството в стръмното и тясно дефиле биха увеличили честотата на свлачищата. 

Очаква се проектът да струва около трилион юана  - или около 127 милиарда долара.