Китайски космически кораб ще вземе проби от Луната

Пекин се стреми да се превърне в глобална космическа сила

Китайската национална космическа администрация (CNSA) изведе в орбита космическия кораб "Чанъе -5", който ще достави проби от лунна почва на Земята. Ракетата-носител "Чанчжэн-5" (CZ-5) беше изстреляна в 04:30 местно време в съответствие с планирания график. Ако мисията бъде успешна, Китай ще стане първата страна от 44 години насам, която реализира проект за транспортиране на геоложки проби от лунната повърхност=

Пекин вложи милиарди в своята военна космическа програма с надеждата да има космическа станция с екипаж до 2022 г. и в крайна сметка да изпрати хора на Луната. Китай разглежда военната си космическа програма като марка за технологична мощ. В исторически план Пекин никога не е спирал работа в тази насока.

Скоро след като Съветският съюз стартира „Спутник” през 1957 г., председателят Мао Цзедун произнася „и ние ще правим сателити“. Отне повече от десетилетие, но през 1970 г. първият сателит на Китай се издигна в космоса на гърба на ракета „Дълъг поход“. Космическият полет на човек отне десетилетия повече, като Ян Лиуей стана първият астронавт в Китай, който излезе в космоса през 2003 г. Оттогава Китай изпраща мъже и жени в космоса с нарастваща редовност.  

Следвайки стъпките на САЩ и Русия, Китай се стреми да създаде космическа станция, обикаляща нашата планета. Tiangong-1 е изстрелян в орбита през септември 2011 г. През 2013 г. втората китайска жена в космоса, Уанг Япинг, изнесе видеоурок от вътрешността на космическия модул, изпратен обратно на деца в най-многолюдната държава в света. Лабораторията се използваше и за медицински експерименти, и най-важното - тестове, предназначени за подготовката на изграждането на космическа станция. Лабораторията беше последвана от лунния марсоход "Нефритен Заек" през 2013 г., който първоначално изглеждаше несполучлив, когато „заспа” и спря да изпраща сигнали обратно на Земята. Марсоходът се възстанови драматично, но в крайна сметка изследва повърхността на Луната в продължение на 31 месеца, далеч над очакваната продължителност на живота си.

През 2016 г. Китай пусна своята втора станция, лабораторията Tiangong-2 в орбита на 393 километра над Земята, която според анализаторите вероятно ще послужи като последен градивен блок, преди Китай да пусне пилотирана космическа станция. Астронавти, които са посетили станцията, са провели експерименти за отглеждане на ориз и други растения, както и за скачване на космически кораби.

По времето на президента Си Цзинпин плановете за "космическата мечта" на Китай, както той я нарича, са ускори. Новата суперсила се опитва най-накрая да настигне САЩ и Русия след години закъснение. Случайно или не, Китай умишлено е изоставен извън усилията около Международната космическа станция - сглобяването на парчета в космоса се очаква да започне тази година, а пилотираната употреба да започне около 2022 г.

Китай също планира да изгради база на Луната, а Джан Къджян, ръководител на Националната космическа администрация на страната, каза миналата година, че страната има за цел да създаде лунна мисия до 2029 г. Китайските астронавти и учени също разговарят за пилотирани мисии до Марс, докато Пекин се стреми да се превърне в глобална космическа сила.