Кой ще бъде новият носител на Нобеловата награда за мир?

Сред публично обсъжданите имена е и американският президент Доналд Тръмп, който неведнъж е заявявал, че заслужава наградата

Днес ще стане известен тазгодишният носител на Нобеловата награда за мир.

Името му ще бъде обявено от Норвежкия Нобелов комитет по обед на церемония в Осло. Наградата ще бъде официално връчена на рождения ден на Алфред Нобел - 10 декември.

Лауреатът ще получи медал от 18-каратово злато, диплома и чек за 12 милиона шведски крони, които се равняват на над 1 млн. евро. Върху медала е изписано на латински „Pro pace et fraternitate gentium“, което означава „За мир и братство между народите“.

Имената на номинираните не се оповестяват, но техният брой тази година е бил 287 - 208 личности и 79 организации. Сред публично обсъжданите имена е и американският президент Доналд Тръмп, който неведнъж е заявявал, че заслужава наградата.

За разлика от останалите Нобелови отличия, които се обявяват в Швеция, лауреатът за мир се избира от специален комитет в Норвегия. Името на победителя се пази в тайна до официалното съобщение, а пълният списък с номинираните остава засекретен в продължение на 50 години, разказва Ройтерс.

Право да предлагат кандидати имат държавни глави, членове на правителства и парламенти, определени университетски преподаватели, предишни носители на отличието и други лица, отговарящи на установените критерии. Крайният срок за подаване на номинациите е 31 януари.

Макар Нобеловият комитет да не разкрива имената на кандидатите, хората и организациите, които са направили предложенията, могат сами да ги оповестят. Това често превръща седмиците преди обявяването на победителя в период на оживени международни спекулации.

Тази година вниманието привлече и Доналд Тръмп, който само преди дни отново намекна, че заслужава Нобеловата награда за мир. Публичните му изявления обаче не дават информация за решението на комитета, който оценява кандидатурите независимо.

Отличието има повече от 120-годишна история. Първата Нобелова награда за мир е присъдена през 1901 г., а през десетилетията с нея са удостоявани държавници, правозащитници, обществени организации и личности, посветили живота си на предотвратяването на конфликти.

Наградата невинаги е била присъждана. В историята ѝ има 19 години без победител, включително през периодите на двете световни войни. Причината е, че Норвежкият Нобелов комитет е преценявал, че нито една кандидатура не отговаря на необходимите критерии.

В повечето случаи отличието е било връчвано на един лауреат, но има и години, в които е поделено между двама или трима носители.

През 1994 година наградата получават палестинският лидер Ясер Арафат, израелският премиер Ицхак Рабин и Шимон Перес за усилията им за постигане на мирно решение на израелско-палестинския конфликт.

През 2011 г. отличието е поделено между либерийския президент Елън Джонсън Сърлийф, активистката Лийма Гбоуи и йеменската журналистка и правозащитничка Тауакол Карман за борбата им за сигурността и правата на жените.

През 2022 г. Нобеловата награда за мир отива при беларуския правозащитник Алес Беляцки, руската организация „Мемориал“ и украинския Център за граждански свободи.

Сред организациите с най-много отличия се откроява Международният комитет на Червения кръст, който е печелил наградата три пъти – през 1917, 1944 и 1963 г. Службата на върховния комисар на ООН за бежанците е удостоявана два пъти – през 1954 и 1981 г.

Историята на Нобеловата награда за мир е белязана и от забележителни лични съдби

Най-младият носител остава пакистанската активистка Малала Юсафзай, която получава отличието през 2014 г. едва на 17 години за борбата си за правото на момичетата да получават образование.

Сред най-възрастните лауреати е полско-британският учен Джоузеф Ротблат, отличен през 1995 г. на 86-годишна възраст за усилията си за премахване на ядрените оръжия. Той споделя наградата с Пъгуошките конференции за наука и световни проблеми.

Жените продължават да бъдат сравнително малка част от носителите на отличието. Първата жена, получила Нобеловата награда за мир, е австрийската писателка и пацифистка Берта фон Зутнер през 1905 г. През 2025 г. отличието беше присъдено на венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо.

Една от най-необичайните истории е тази на американския учен Лайнъс Полинг. Той печели Нобелова награда за химия през 1954 г., а осем години по-късно получава и Нобеловата награда за мир за кампанията си срещу ядрените опити и надпреварата във въоръжаването.

Не всички лауреати са приемали наградата

През 1973 г. виетнамският политик Ле Дък Тхо е отличен заедно с американския държавен секретар Хенри Кисинджър за преговорите за прекратяване на войната във Виетнам. Той отказва наградата с аргумента, че действителният мир в страната му все още не е постигнат.

Има и случаи, в които носителите на отличието научават за признанието зад решетките. Сред тях са германският журналист и пацифист Карл фон Осиецки, китайският дисидент Лю Сяобо, беларуският правозащитник Алес Беляцки и иранската активистка Наргес Мохамади. Аун Сан Су Чжи също е под домашен арест, когато е удостоена с наградата през 1991 година.

Само веднъж Нобеловата награда за мир е присъждана посмъртно. През 1961 г. тя е връчена на генералния секретар на ООН Даг Хамаршелд, загинал същата година при самолетна катастрофа в Африка. От 1974 г. правилата по принцип не позволяват посмъртно присъждане на отличието.

Хора, които през годините са били номинирани, но никога не са печелили

Сред тях е Махатма Ганди – една от най-разпознаваемите фигури в историята на ненасилствената съпротива. Номинации са получавали и държавници като Франклин Рузвелт, Хари Труман, Конрад Аденауер и Джавахарлал Неру.

В архивите фигурират и далеч по-противоречиви личности, включително Бенито Мусолини, Адолф Хитлер и Йосиф Сталин. Самото номиниране обаче не означава одобрение от Нобеловия комитет.

Британският премиер Уинстън Чърчил също е бил предлаган за наградата за мир, но в крайна сметка получава Нобеловата награда за литература през 1953 година.

Сред номинираните в различни години са били и писатели като Лев Толстой и Ерих Мария Ремарк, както и философи, учени и представители на европейски кралски фамилии.

Няма ограничение колко пъти един човек може да бъде предлаган за отличието. Показателен е случаят с американската общественичка Джейн Адамс, която получава десетки номинации в продължение на години, преди през 1931 година да стане носител на Нобеловата награда за мир.