Макрон няма да се извинява за колониализма

Няма да "искам прошка" от Алжир за френската колонизация, заяви президентът на Франция Еманюел Макрон, но се надява да продължи да работи за помирение с колегата си Абделмаджид Тебун.

„Не зависи от мен да искам прошка, не за това става въпрос, тази дума би прекъснала всичките ни връзки“, каза той в интервю за списание Le Point.

„Най-лошото би било да решим: „Извиняваме се и всеки да си върви по своя път“, каза Макрон. „Работата върху паметта и историята не е уреждане на всички сметки“, добави той.

В интервюто той също така изрази надежда, че Тебун "ще може да дойде във Франция през 2023 г.", за да върне пътуването на самия Макрон до Алжир миналата година и да продължи тяхната "безпрецедентна работа на приятелство".

100-годишната колонизация на Алжир от страна на Франция и жестоката война за независимост през 1954-62 г. са оставили дълбоки белези и у двете страни, които Макрон ту подтиква, ту успокоява през политическата си кариера.

През 2017 г. тогавашният кандидат за президент Макрон нарече френската окупация „престъпление срещу човечеството“.

В поръчан от него доклад на историка Бенжамен Стора през 2020 г. се препоръчват по-нататъшни стъпки за помиряване на двете страни, като същевременно се изключват „разкаяние“ и „извинения“.

Макрон също така постави въпроса дали Алжир е съществувал като нация, преди да бъде колонизиран от Франция, което предизвика гневен отговор от страна на Алжир.

„Тези моменти на напрежение ни учат“, каза Макрон в интервюто с алжирския писател Камел Дауд.

„Трябва да можете отново да протегнете ръка и да се ангажирате, което аз и президентът Тебун успяхме да направим“, добави той. Той подкрепи предложението Тебун да посети гробовете на алжирския антиколониален герой от XIX в. Абделкадер и неговото обкръжение, които са погребани в Амбоаз в Централна Франция.

„Това би имало смисъл за историята на алжирския народ. За френския народ това би било възможност да разбере реалностите, които често остават скрити“, каза Макрон.

Алжир и Франция поддържат трайни връзки чрез имиграцията, участието в конфликта за независимост и следвоенното репатриране на френски заселници. Те достигат повече от 10 милиона души, които днес живеят във Франция.