Мицкоски иска в ЕС, но по неговите правила

Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски отново атакува преговорната рамка на страната му за членство в ЕС. Мицкоски за пореден път заяви, че неговото правителство няма да осъществи конституционните промени, които са условие за стартиране на преговорите за членство в блока, предаде БГНЕС. 

Преди броени седмици, министър-председателят направи друго антиевропейско изказване, а именно, че може да чака десетилетия преди да осъществи промените. Тези думи, в действителност показаха намерението на Скопие да блокира европейското бъдеще на собствените си граждани за дълъг период. 

Мицкоски заяви, че не може да каже след колко време Скопие ще извърши конституционните промени. 

"Толкова време, колкото е необходимо, за да се намери решение, което ще бъде устойчиво и което ще ни отведе до крайната цел. А междувременно ще изпълним програмата за реформи, ще създадем по-добро общество, по-добри условия на живот и така нататък", каза премиерът.

Той добави още, че в целия този процес нещата трябва да се разглеждат от гледна точка на принципи, а принципите трябва да важат за всички, защото няма игра с тях.

"Няма игра с принципи. Вие казахте какво се е договорило македонското правителство с Брюксел, но аз няма да навлизам в това кое правителство се е договорило и няма да навлизам в това каква е била нашата позиция тогава и как е било всичко договорено. И ние сме наясно какво се е споразумяло предишното правителство, но и в България предишно правителство се е споразумяло за нещо, наречено зачитане на правата на човека. Сега ние сме задължени от принципа, ние сме вътре, вие сте отвън и искате да влезете, да приемем това, което е договорено, а от друга страна, това, което едно българско правителство е приело, в случая зачитане на правата на човека, е ясно, че имаме дузина решения от Страсбург, от Съда по правата на човека за македонската общност в България, да зачитаме нейните човешки права, да разрешаваме регистрацията на клубове и организации и т.н., което не трябва да се зачита, а ние трябва да го зачитаме. Това се нарича тормоз и няма нищо общо с критериите от Копенхаген, нито с ценностите на ЕС, определени от Шуман, Дегаспери и Аденауер. Тоест, ние сме вътре, вие сте отвън и ако искате да сте вътре, ще го приемете или няма да сте вътре. Това е тормоз и е безпринципна политика. Това е политика на двойни стандарти. Простете, но не съм фен на този тип политика", подчерта премиерът на Северна Македония.

Мицкоски подчерта, че целта на неговото правителство е да бъде част от ЕС, а не да постигне някакво временно решение, което би се получило като всички предишни отстъпки, които обещаваха, че Скопие ще бъде част от ЕС, но остава там, където е било преди промяната на конституционното име.

"Точно това е целта на това правителство, да бъде част от ЕС, а не просто да започне процеса към членство. Когато знаем и когато имаме решение на масата, което ще ни отведе до членство в ЕС, тогава сме готови да говорим. Не сме готови да говорим за мигновени временни решения, които да стартират този процес, защото го заслужавахме преди 25 години. Свидетел съм, когато ми казаха просто да сменя името и веднага след това ставаш част от НАТО, започваш преговорите и понеже си най-добрият в клуба, след 4-5 години ставаш член на ЕС. Тези 4-5 години минаха преди 3 години, а ние все още сме на същото място, където бяхме преди да сменим конституционното име, и няма да кажа, че сменихме и знамето, сменихме банкнотите, Конституцията няколко пъти. И винаги беше една и съща реторика, прозорецът е отворен, сега е инерцията, просто направете това и е готово. Както виждате, опитът ни учи по трудния начин. Аз просто се опитвам като първи човек в правителството да видя нещата малко по-ясно“, заяви Мицкоски. 

През 2022 г. Северна Македония прие т.нар. "френско предложение", одобрено от всички държави членки на ЕС. Тоест не става дума за двустранен въпрос или блокада. Според Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди четири години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.

В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.

Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.