Мицкоски: Не провокираме българите и гърците, борим се за своята идентичност

Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски посочи в интервю за ТВ Сител, че е наясно, че гражданите на Северна Македония са нетърпеливи държавата да стане член на ЕС, но той не може да обещае, че ще приеме това, което противоречи на убежденията му.

Според него подписването от предишното правителство на преговорната рамка, в която включването на българската общност в основния закон на страната е условие за начало на преговори, представлява исторически най-голямата капитулация, която някой би могъл да направи за македонския народ, пише БТА.

Мицкоски заяви, че е поздравил Румен Радев веднага след победата му на парламентарните избори и каза, че не знае откъде е дошъл спорът между двете страни. Същевременно той обвини София за пълната блокада на Скопие по пътя му към ЕС и в международните отношения, информира БГНЕС.

Попитан „какви са първоначалните сигнали от София след изборите" и очакванията в България да има стабилно правителство, за което управляващите в Скопие в последните 2 години казваха, че им е нужно, Мицкоски посочи, че след изборите за български парламент се е чул с Румен Радев и му е пожелал „успешен мандат и добросъседски отношения”.

„Ние винаги сме подготвени за диалог. Аз съм готов да седнем, да разговаряме и да намерим устойчиво решение, което ще означава интеграция на (Северна) Македония в рамките на ЕС”, заяви Мицкоски, добавяйки, че политическият му опит му казва, че това няма да бъде един от първите приоритети на бъдещото правителство в България.

Той обвини България, че е блокирала Плана за действие за малцинствата и асоциираното членство на Северна Македония в инициативата „Три морета“.

Според договорения през 2022 година Европейски компромис Северна Македония трябва да включи българите като държавотворен народ в своята конституция, за да започне преговори за членство в ЕС. Втората важна стъпка на Скопие ще бъде приемането на План за действие, посветен на защитата на правата на общностите, включително на българската. Очакването към Скопие е да идентифицира къде са проблемите с правата на нашите сънародници, да набележи мерки за тяхното разрешаване, да предвиди финансиране за прилагането на мерките, да създаде механизъм за наблюдение дали тези мерки се изпълняват и да прецизира какви ще са показателите за постигнат успех.

През декември 2025 година представители на българските сдружения в Северна Македония алармираха, че Скопие планира да не изпълни именно втората стъпка. На 2 декември в Скопие беше предоставен проект на Плана за правата на общностите. По информация от присъствалите представители на българските сдружения, съдържанието на този план изобщо не отговаря на техните очаквания. Македонските българи също така съобщиха, че са получили изключително малко време, за да се запознаят със съдържанието на Плана, който им е бил предоставен на английски език. 

„През последните две години, откакто сме правителство, непрекъснато предлагаме креативни решения. Непрекъснато търсим срещи, разговаряме с нашите партньори в Брюксел. Ние сме, как да кажа, в известна дилема, защото когато поискаме двустранна среща чрез нашите партньори в Брюксел, те казват, че няма нищо чрез Брюксел, трябва да говорим директно. Когато казваме, ами, нека говорим директно, те казват, че това е европейско предложение. Хаотична, объркваща ситуация, но това, което трябва да осъзнаем, е, че първо трябва да си напишем домашното у дома. Когато казвам домашното, това означава да направим реформите, които са свързани с програмата за реформи, за да направим Македония по-добро място за живеене. И в този смисъл, от последния доклад, който очаквам да бъде публикуван много скоро от Европейската комисия, постигнахме изключително голям напредък в изпълнението. Буквално непрекъснато работим с нашите колеги от правителството, за да изпълним онези показатели, които са част от индикативния списък, съдържащ се в плана за реформи. И това зависи от нас, а не от някой друг“, подчерта Мицкоски в интервю за телевизия „Сител“.

Той добави, че е необходима работа в областта на реформите „вместо да коленичим и да подписваме празни листове хартия“.

„Ако си мислим, че ще вървим по пътя на най-малкото съпротивление, като бъдем снизходителни, коленичим и подписваме бели листове хартия, няма да стигнем дотам. Знам, че е трудно, има много проблеми, знам, че търпението намалява, знам, че и гражданите са нетърпеливи, логично е, минаха десетилетия, за съжаление минаха много политически елити, които приключиха политическите си мандати с много съмнения за престъпления, провали с коронавируса и други подобни, но същността на нашата работа е именно в това - да решаваме проблеми, а не да създаваме нови. Ще отнеме време, това е вярно, но не мога да обещая, че ще приема това, което противоречи на моите убеждения и противоречи на това, в което вярвам, защото мисля, че това, което направи предишното правителство, представлява исторически най-голямата капитулация, която някой би могъл да направи за македонския народ“, каза премиерът на Северна Македония.

„Работихме с нашите партньори по подготовката на Плана за действие за малцинствата. Както казаха в Брюксел, така работихме, с експерт от Страсбург по правата на човека, буквално работихме по целия процес, както ни бяха посъветвали. Една държава членка го блокира. Отново е нашият източен съсед. Имаме нужда от този План за действие, нека утре решим да влезем в конституционни изменения, ако този документ не бъде приет, не можем да продължим с преговорите отново. Това е просто още един показател, че това не е последното. Само политици, които водеха ексхибиционистични и лековерни политики, си мислеха, че са решили нещата по този начин. Не е така. Тук ще ви дам втори пример. По покана на нашите стратегически съюзници, Съединените щати, подадохме заявление за асоциирано членство в инициативата „Три морета“ и там отново сме блокирани от България. Въпросът не е наивен. Само наивни и мекосърдечни политици си мислят, че като подпишат бяла книга или като коленичат, ще решат нещата. Не е така“, категоричен бе той.

Мицкоски отговори и на твърденията на председателя на опозиционната СДСМ Венко Филипче, според когото правителството на Северна Македония умишлено влошава отношенията със съседите си и създава изкуствени врагове, вместо да работи в интерес на държавата и европейското бъдеще на нейните граждани и провокира българите и гърците.

„Слушах председателя на СДСМ в това студио, той казва „провокирахме гърците и българите“. Не сме направили нищо. Какво сме ние С какво ги провокираме? С изграждането на газопровод с Гърция? С укрепването на далекопроводите? С изграждането на нефтопровод, който беше ръждясваща тръба две десетилетия, а сега свързва нашата рафинерия с пристанището в Солун? С прекъсването на Коридор 8 към съседна България и модернизирането му в западната част? Ние не провокираме никого. Не е провокация, ако се бориш за своята идентичност и позиция, това са принципни отношения“, каза министър-председателят.

През юни 2022 година Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, което е одобрено от всички страни-членки на ЕС. Според Преговорната рамка, за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 година, както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди три години постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.