Мицкоски отново се противопостави на преговорната рамка с ЕС

Ден, след като представи новия състав на правителството си, премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски открито заяви, че няма да изпълни преговорната рамка за членство в ЕС. Новият състав на македонското правителство беше представен две години, след като Мицкоски пое властта в Скопие, информира БГНЕС.

В ефира на телевизия „Сител“ министър-председателят каза, че Северна Македония няма да приеме конституционни промени без ясни гаранции, че това е последното изискване по пътя към Европейския съюз.

„Ще се борим, ще осъществим реформи, ще реализираме програмата за реформи и ще решим вътрешните проблеми. Това мога да обещая: твърда и безкомпромисна борба за по-добър живот на гражданите и същевременно за запазване на националните интереси“, каза Мицкоски.

Позовавайки се на критиките, че правителството не успява да отблокира европейския път на страната, премиерът оцени, че най-голямото разочарование сред гражданите не произтича от настоящия застой, а от „дългогодишните унижения и отстъпки, направени без очакваните резултати”.

„Вярвам, че разочарованието сред гражданите е голямо заради униженията, които преживяхме през последните години, бих казал десетилетия, както и заради националните отстъпки, които бяха направени, а не получихме нищо. Въпреки че политиците в миналото обещаваха чудеса. Те ни обещаха, че ако сменим знамето, ако сменим Конституцията, ако сменим името и приемем всичко, което се иска от нас, ще имаме европейско здравеопазване, по-качествено образование и по-добър живот“, каза той.

Мицковски подчерта, че не може да предвиди кога страната ще преодолее настоящия застой в процеса на присъединяване към ЕС, но каза, че правителството няма да се откаже от борбата за решаване на проблема.

„Може да отнеме повече време. Не съм пророк, за да ви кажа дали ще бъде след година, две години, пет години или никога. Не знам. Но мога да ви обещая, че ще се боря с всички сили, които имам, заедно с хората около мен“, заяви министър-председателят.

Според него междувременно се е променило и възприятието на европейските партньори за македонските позиции, като някои от висшите европейски служители вече обсъждат евентуални гаранции и различен подход към спора.

„Ако преди две-три години ни казваха, че всичко е приключило и че това е предложението на масата, днес някои от висшите европейски политици казват: „Чакай, нека помислим за гаранции. Нека обмислим различен подход към този въпрос.Последните послания от Брюксел, включително от председателя на ЕС Урсула фон дер Лайен, са, че Македония е сред страните, които постигат резултати и реформи. Това е, което мога да обещая и което ще продължим да правим. Но не мога да обещая, че ще се съглася с конституционни промени, които някой друг е приел, без ясна гаранция, че това е последното искане и без ясно видима цел. Не мога да си го позволя“, подчерта премиерът.

През 2022 година Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Тоест не става дума за двустранен въпрос или блокада. Според Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 година, както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.

В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.

Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите. 

При последното си посещение в Скопие председателят на Европейския съвет Антонио Коща многократно заяви, в присъствието на Мицкоски, че Северна Македония е длъжна да изпълни вече поетия ангажимент за конституционни промени.