Молдова избра европейския път. Партията на Санду печели парламентарно мнозинство, а проруските сили призоваха за протести

Управляващата проевропейска партия в Молдова спечели парламентарните избори с подкрепата на над 50% от избирателите, сочат почти окончателните резултати, на фона на обвинения за руска намеса в бившата съветска република.

Малката страна – кандидат за членство в ЕС, която граничи с Украйна и има проруски сепаратистки регион (Приднестровието) – отдавна е разделена между стремежа към сближаване с Брюксел и желанието за запазване на съветската традиция във връзките с Москва.

Изборите на 28 септември бяха определяни като решаващи за продължаването на европейската интеграция на Молдова, започнала след руската инвазия в Украйна през 2022 г.

При преброени над 99,5% от бюлетините Партията на действието и солидарността (ПАС), ръководена от президента Мая Санду, получава 50,03% от гласовете за избор на депутати в 101-местния парламент.

За сравнение, проруският „Патриотичен блок“ печели 24,26% от вота, сочат данните на Централната избирателна комисия (ЦИК).

Подкрепата за ПАС е малко по-ниска от 52,8%, които партията спечели на изборите през 2021 г.

„Статистически погледнато, ПАС си гарантира крехко мнозинство“, коментира анализаторът Андрей Курару от кишиневския аналитичен център WatchDog.md, след като партията поведе в преброяването.

Но той предупреди, че „опасността не е преминала, тъй като е трудно да се формира функционално правителство“.

„Кремъл е инвестирал твърде мащабна операция, за да се оттегли, и може да прибегне до протести, подкупване на депутати от ПАС и други тактики, за да осуети създаването на стабилно проевропейско управление“, добави Курару. 

Призив за протести

Вотът бе засенчен от опасения за купуване на гласове и безредици, както и от „безпрецедентна дезинформационна кампания“ от страна на Русия, според ЕС.

Москва отрича обвиненията.

Бившият президент и един от лидерите на „Патриотичния блок“ Игор Додон призова хората да излязат на „мирен протест“, обвинявайки ПАС в кражба на изборите.

„Ако през нощта бъдат извършени фалшификации, утре няма да признаем (резултата от) парламентарните избори и ще поискаме вотът да бъде повторен“, заяви Додон късно в неделя (28 септември) пред сградата на ЦИК, където се появи заедно със свои привърженици.

Избирателната активност достигна около 52%, приблизително колкото и на предишните парламентарни избори през 2021 г.

Гласоподавателите в страната с население от 2,4 милиона души – една от най-бедните в Европа – изразиха недоволство от икономическите трудности, както и скептицизъм към стремежа за членство в ЕС.

Общо около 20 политически партии и независими кандидати се състезаваха за 101-те парламентарни места.

„Мащабна намеса“

След като упражни правото си на глас, проевропейският президент Мая Санду предупреди за „масивна намеса от Русия“.

В изборния ден молдовската служба за киберсигурност съобщи, че е засекла няколко опита за атаки срещу изборната инфраструктура, които са били „неутрализирани в реално време… без да се засегне достъпността или целостта на изборните услуги“.

В сепаратисткия регион Приднестровие властите от своя страна обвиниха Кишинев в „многобройни и очевидни“ опити да ограничи гласуването на молдовците, живеещи на територията, чрез намаляване броя на избирателните секции и други тактики.

Кишинев обвинява Кремъл, че е похарчил стотици милиони „мръсни пари“ за намеса в кампанията.

В навечерието на вота прокуратурата извърши стотици обиски във връзка с предполагаема „изборна корупция“ и „опити за дестабилизация“, като десетки лица бяха арестувани, обобщава БГНЕС.