Нидерландия е изправена пред масово напускащи химически компании

Химически компании в Нидерландия масово напускат страната и местят мощностите си извън Европа, съобщиха местни медии. Началото бе поставено преди повече от година, а сред тях са и водещите гиганти Shell и BP. Прогнозата е, че лавината от напускащи ще продължава, отбелязва в блога си икономическият журналист Апостол Апостолов.

Последно химическият завод Fibrant в нидерландската провинция Лимбург е обявил пред Бюрото по труда, че хлопва кепенците. Подобно на другите е имало намерения за изграждане на нови заводи, но всичко е преустановено.

Всички до един казват, че напускат, защото не са в състояние да се конкурират с евтините китайски стоки. Продукцията идвала в Европа на тарифи, които са по-ниски от себестойността на европейските, разказва Манон Блумер, директор на VNCI – част от химическата индустрия.

Подобен мотив са изразили и други компании в сектора на пластмасата - Indorama, Vynova и Tronox, които вече са затворили нидерландските си клонове. Според техните мениджъри властите не правели нищо ситуацията да се промени и не очаквали скоро това да се случи.

Страната е в избор на ново правителство и компаниите изпращат отново ясно послание, което така и не бе чуто от последния кабинет на Дик Схоф – опростени процедури, ясна регулаторна рамка, подкрепа по пътя към климатична неутралност и декарбонизация.

„Искаме да бъде сред първенците, които са напълно неутрални по отношение на климата. Но за да се случи, трябват условия“, казва Даниел Вилемс от Chemelot. Попитан защо се получава това лавинообразно напускане в един и същи момент, специалистът разяснява, че в химическия парк Лимбург компаниите са силно свързани помежду си. Те купуват продукти един от друг и споделят разходите например за пречистване на водата. Ако една компания затвори, това често има последствия за другите.

Същият процес на масово напускащи се наблюдава и на пристанището в Ротердам. На порта също действа практиката един купува суровина от други, а трети е зависим от предходните двама. Управителят на пристанището Сяак Попе се опасява, че броят на напускащите ще продължи. "Много компании от химическата индустрия са активни на глобалния пазар. Те гледат коя фабрика дава най-малко добив, намаляват или затварят производството. Същевременно виждаме, че държавните планове за устойчивост се бавят, фирмите са със забавени проекти и от факта, че търсенето буксува“, разказва той.

Мениджмънтът в Ротердам не веднъж са поставяли въпроса за бъдещето и визията пред последното преждевременно паднало правителство на Марк Рюте през 2024 и последвалата го същата съдба на премиер Дик Схоф.

С подкрепата на общината бяха систематизирани и описани всички проблеми в писмо до парламента. В него ясно бе предупредено за той развой от напускащи. Сред предложенията се казваше портът да бъде включен в списъка с приоритетни обекти, изготвяне на специален закон, в който ясно да е регламентирано, че ще има по-бързи процедури, олекотени условия за инвеститорите и обособяване на специално място за иновации по подобие на това в Антверпен. „Необходими са действия, и то бързо. Без бърза и решителна правителствена политика Нидерландия рискува завинаги да загуби водещата си позиция в световната пристанищна икономика. Искаме пристанището да бъде определено като приоритетна област – т.е. от национално значение. Ако не инвестираме, компаниите ще го направят другаде“, предупреди през 2024 общинския съветник Робърт Саймънс.

Провинциалните парламентаристи, общината и бизнес общността излязоха с апел правителството да приведе тарифите в съответствие със съседните страни, да инвестира сериозно в съхранение на CO2 със свързаната инфраструктура, да стимулира търсенето на чиста енергия, за да направи този пазар печеливш, като примамва компаниите да използват чиста енергия със субсидии.

Писмото обаче не среща чуваемост от държавата. Последва ново предупреждение – този път от изследователския институт TNO – Нидерландската индустрия е под угрозата да губи по 40 милиарда евро годишно, ако политиците не направят спешни мерки за реформи и подпомагане. Авторите на доклада също като пророци обявиха, че фалитите и затварянията на мощности ще се превръщат във все по-честа гледка, ако нещо не се направи веднага. „Нужни са инвестиции в иновации и помощ за скъпия ток“, дебело подчертават специалистите на института. По отношение на последното се оказало, че енергоемката индустрия плаща много по-скъпо в сравнение със своите съседки. Компаниите харчат средно по  95 евро за мегаватчас електричество докато в Белгия е 56 евро, в Германия 45 евро, а във Франция само 32 евро. Това е така, защото тези държави са предприели компенсаторни мерки, обясняват авторите на доклада. Надеждите са в новото правителство, което се задава на хоризонта с водеща партия D66.