Обмислят алтернатива на руския газ с газопровод от Израел към Турция

Зад кулисите се обсъжда изграждането на газопровод Турция-Израел като една от алтернативите за Европа на руските енергийни доставки, но ще са необходими сложни маневри, за да се постигне каквато и да е сделка , посочват правителствени и представители на индустрията на двете страни, съобщава Ройтерс, цитирани от БНР.

Идеята, замислена за първи път преди години, е да се построи подводен тръбопровод от Турция до най-голямото офшорно находище на природен газ в Израел – „Левиатан“. Газът ще тече към Турция и към южноевропейските съседи, които искат да диверсифицират доставките си на синьо гориво далеч от Русия.

През миналата седмица турският президент Реджеп Ердоган каза, че сътрудничеството в областта на газа е "една от най-важните стъпки, които можем да предприемем заедно за двустранните връзки", и каза пред репортери, че е готов да изпрати висши министри в Израел, за да съживи идеята за газопровода, която се задържа от години.

Високопоставен турски служител посочи за Ройтерс, че преговорите са продължили, откакто израелският президент Исак Херцог посети Анкара по-рано този месец и през следващите месеци може да последват "конкретни решения" относно предложения маршрут и участващите организации.

Служителите от енергийната индустрия обаче са по-внимателни, казвайки, че ограниченията в производството и геополитиката могат да оставят „мъртъв“ този план.

Газовото находище „Левиатан“ вече снабдява Израел, Йордания и Египет. Неговите собственици - Chevron и израелските фирми NewMed Energy и Ratio Oil - планират да увеличат производството от 12 на 21 милиарда кубически метра годишно.

За сравнение, Европейският съюз внесе през 2021 г. 155 милиарда кубически метра руски природен газ, покривайки по този начин близо 40% от своето потребление на газ.

Според компанията NewMed Energy голяма част от допълнителния добив на газ ще бъде втечнен и изнесен чрез кораби за Европа или за Далечния изток. Главият изпълнителен директор на NewMed заяви миналия месец, че Турция също може да се превърне в дестинация, но трябва да си "заложи кожата" и да се ангажира с изграждането на газопровода.

Запитани за преговори с Турция, партньорите на „Левиатан" отказаха коментар.

Израелският министър на енергетиката Карине Елхарар каза пред Ynet News в неделя, че много съображения все още не са обсъдени, включително финансирането.

Израел и Турция се стремят да оставят зад гърба си десетилетие на дипломатически безизходица, обикновено заради израелско-палестинските въпроси. Енергийното партньорство може да бъде ключово, особено след като руската инвазия в Украйна направи Европа по-решителна да намери алтернативи на своите енергийни доставки. 

„Наскоро имаше сближаване с Израел и ние искаме израелският газ да преминава през Турция по пътя към Европа“, посочи друг турски служител. "Израел гледа положително на това, проведоха се някои разговори и има желание да го направим“.

Турция консумира около 50 милиарда кубически метра природен газ годишно и внася почти цялото това количество, най-вече чрез тръбопроводи от Русия, Иран и Азербайджан. Страната е добре разположен като транспортен център в региона и може да играе важна роля в енергийната политика.

Позовавайки се на иракски и турски официални лица, Ройтерс също така съобщи, че планът за доставяне на газ от иракски Кюрдистан в Турция и Европа с помощта на Израел е част от това, което предизвика ракетната атака на Иран срещу кюрдската столица Ербил по-рано този месец.

„Турция представлява голям интерес за вътрешното си потребление, както и за канал към страни в Южна Европа“, каза висш служител в израелския газов сектор.

Проблемът обаче, посочи служителят, е, че вече има два предложени маршрута за допълнителни доставки от находището " Левиатан": през съществуващи съоръжения за втечнен природен газ в Египет или планирано плаващо съоръжение за втечнен природен газ.

„Ако Турция отговори бързо, това може да е трета алтернатива", каза още израелският служител.

Тръбопроводът Изрел-Турция би имал дължина около 500-550 км и неговото изграждане би струвало до 1,5 милиарда евро, според израелски служители, което би го правило по-управляем от тръбопровода за 6 милиарда евро EastMed, предложен за свързване на Израел с Кипър, Гърция и Италия.

Всяка подводна линия обаче ще трябва да пресече водите на Кипър, който Анкара не признава, или на Сирия, с която Анкара няма дипломатически отношения и подкрепя бунтовниците, борещи се срещу правителството в Дамаск.

Това може да усложни строителството и финансирането, ако Турция има пряк дял в газопровода, каза Гьокхан Ярдим, консултант в турската газова индустрия, който е работил по оценката на възможния газопровод в продължение на две десетилетия.

Две предишни оценки се базираха на газови потоци в обем от 8 до 10 милиарда кубически метра, като нещо по-малко може да не е осъществимо, посочи Ярдим.