ООН: Бебе, родено в днешния ден, ще стане 8-милиардният жител на света

След големия ръст, който се наблюдаваше в средата на 20-ти век, нарастването на населението вече се забавя

Според прогнозите на Организацията на обединените нации бебе, родено в днешния ден някъде по света, ще стане 8-милиардният жител на Земята. 

ООН отбелязва, че световното население достига осем милиарда, само 11 години след преминаване на границата от седем милиарда, пише BBС.

След големия ръст, който се наблюдаваше в средата на 20-ти век, нарастването на населението вече се забавя.

Може да отнеме 15 години, за да достигне девет милиарда, а ООН не очаква да достигне 10 милиарда до 2080 година.

Трудно е да се изчисли точно броят на хората по света и ООН признава, че резултатите може да са готови след година или две.

Но 15 ноември е най-добрата оценка за преминаването на границата от осем милиарда.

„Този важен момент е повод да отпразнуваме разнообразието и напредъка, като същевременно отчитаме споделената отговорност на човечеството за планетата“, заяви в изявление генералният секретар на ООН Антонио Гутериш.

ООН обяснява този ръст с човешкото развитие, като хората живеят по-дълго благодарение на подобренията в общественото здраве, храненето, личната хигиена и медицината.

Той е резултат и от по-високата раждаемост, особено в най-бедните страни в света – повечето от които са в Африка, на юг от Сахара - което излага на риск техните цели за развитие.

В доклада си от лятото ООН прогнозира още, че през 2023 година Индия ще изпревари Китай като най-многолюдната страна на Земята.

Колко е твърде много?

Нарастването на населението също така увеличава въздействието на икономическото развитие върху околната среда.

Но докато някои се тревожат, че осем милиарда души са твърде много за планетата Земя, повечето експерти твърдят, че по-големият проблем е прекомерното потребление на ресурси от най-богатите хора.

„Някои изразяват загриженост, че светът ни е пренаселен“, казва ръководителят на Фонда на ООН за населението Наталия Канем. „Аз съм тук, за да кажа ясно, че самият брой на човешките животи не е причина за страх“.

Джоел Коен от Лабораторията за популации към Университета Рокфелер смята, че въпросът колко хора може да издържа Земята има две страни: природни ограничения и човешки избор.

Нашият избор води до това, че хората консумират много повече биологични ресурси, като гори и земя, отколкото планетата може да възстанови всяка година.

Прекомерното потребление на изкопаеми горива например води до повече емисии на въглероден диоксид, които са причина за глобалното затопляне.

„Ние сме глупави. Липсва ни далновидност. Ние сме алчни. Не използваме информацията, с която разполагаме. Именно в това се крият изборът и проблемите“, казва Коен.

Той обаче отхвърля идеята, че хората са проклятие за планетата, като казва, че на хората трябва да се даде по-добър избор.

Забавяне на растежа

Сегашното население е повече от три пъти по-многобройно от 2,5 милиарда души в света през 1950 година.

„Въпреки това, след пика в началото на 60-те години на миналия век темпът на нарастване на световното население рязко се е забавил“, казва пред АФП Рейчъл Сноу от Фонда на ООН за населението.

Годишният ръст е спаднал от високите 2,1 % между 1962 и 1965 година до под 1 % през 2020 година.

Той може да спадне още повече до около 0,5 % до 2050 година поради продължаващото намаляване на раждаемостта, прогнозира ООН.

Според прогнозите на ООН населението ще продължи да нараства до около 8,5 млрд. души през 2030 година, 9,7 млрд. души през 2050 година и ще достигне своя връх около 10,4 млрд. души през 80-те години на XXI век.

Други групи обаче са изчислили различни цифри.

Базираният в САЩ Институт за здравни показатели и оценки (IHME) в свое проучване за 2020 година изчисли, че световното население ще достигне своя максимум до 2064 година, без да достигне 10 милиарда, и ще намалее до 8,8 милиарда до 2100 година.

От появата на първите хора в Африка преди повече от два милиона години световното население се разраства балонно, като има само мимолетни паузи в увеличаването на броя на хората, споделящи Земята.

Нашите предци са били ловци-събирачи, които са имали малко деца в сравнение с по-късните уседнали популации, за да поддържат номадския си начин на живот.

Въвеждането на земеделието през неолитната епоха, около 10 000 година пр.н.е., довежда до първия известен голям скок на населението.

Със земеделието се появяват уседналостта и възможността за съхранение на храна, което води до рязко повишаване на раждаемостта.

Според Френския институт за демографски изследвания от около шест милиона души през 10 000 г. пр.н.е. световното население скача на 100 милиона през 2000 г. пр.н.е. и след това на 250 милиона през първи век от н.е.

В резултат на "черната смърт" между 1300 и 1400 г. човешката популация намалява от 429 на 374 милиона души.

Други събития, като Юстиниановата чума, засегнала Средиземноморието в продължение на два века от 541 до 767 г., и войните през ранното Средновековие в Западна Европа, също са причинили временни спадове в броя на хората на Земята.

От XIX в. нататък населението започва да се увеличава до голяма степен благодарение на развитието на съвременната медицина и индустриализацията на селското стопанство, които увеличават световните доставки на храна.

От 1800 година насам населението на света е скочило осем пъти – от около един милиард на осем милиарда души.

Разработването на ваксини е от ключово значение, като особено важна е ваксината срещу дребна шарка, която помага за унищожаването на един от най-големите убийци в историята.

Въпреки че в няколко развиващи се страни се наблюдава нетен спад на раждаемостта, повече от половината от прогнозираното увеличение на световното население през следващите десетилетия ще бъде съсредоточено в осем страни: Демократична република Конго, Египет, Етиопия, Индия, Нигерия, Пакистан, Филипините и Танзания.

В предишни години ООН е избирала бебета, които да представят петмилиардния, шестмилиардния и седеммилиардния жител на планетата. Какво могат да ни кажат техните истории за растежа на световното население?

Няколко минути след като се ражда през юли 1987 година, Матей Гаспар и изтощената му майка са заобиколени от група политици и телевизионен екип.

Блокиран в задната част на кортеж отвън, британският служител на ООН Алекс Маршал се чувства частично отговорен за моментния хаос, който е причинил на това малко родилно отделение в предградията на Загреб.

„По същество разгледахме прогнозите и измислихме тази идея, че световното население ще надхвърли пет милиарда през 1987 година“, разказва той, цитиран от BBС. — А статистическата дата е 11 юли, когато от ООН решават да кръстят петмилиардното бебе на света.

Демографите на ООН първоначално са възмутени от идеята.

„Те обясниха на нас, невежите хора, че не знаем какво правим. И наистина не трябва да избираме един човек сред толкова много“, признава Маршал.

Но все пак го правят. „Става дума за поставяне на лице на конкретното число“, казва той. „Разбрахме къде щеше да бъде генералният секретар този ден и тръгнахме оттам“, сподели

Тридесет и пет години по-късно петмилиардното бебе на света се опитва да забрави церемониалното си появяване на бял свят. Страницата му във Facebook предполага, че живее в Загреб, щастливо  женен е и работи като инженер-химик. Но той избягва интервюта и отказва да говори пред BBC.

„Е, не го обвинявам“, казва Алекс Маршал, спомняйки си медийния цирк от първия ден от живота на Матей.

Оттогава още три милиарда души са добавени към нашата глобална общност. Но през следващите 35 години може да се наблюдава увеличение само с два милиарда - и тогава световното население вероятно ще достигне плато.

Някъде в покрайнините на Дака в Бангладеш Садиа Султана Ойши помага на майка си, белейки картофи за вечеря. Тя е на 11 и предпочита да е навън и да играе футбол, но родителите й са доста строги и в семейството цари ред и дисциплина.

Те са принудени да се преместят извън града, когато бизнесът им, продажба на платове и сарита, е ударен от пандемията. Животът в селото е по-евтин, така че те все още могат да си позволят да плащат училищни такси за трите си дъщери.

Ойши е най-малката и късметлийката на семейството. Родена през 2011 година, тя е обявена за едно от седеммилиардните бебета в света.

В онзи ден майка й изобщо няма представа какво ще се случи. Дори не е очаквала да роди този ден. След посещение при лекар е изпратена в родилно отделение за спешно цезарово сечение.

Ойши се появява на бял свят една минута след полунощ, заобиколена от телевизионни екипи и местни служители, които се протягат един през друг, за да я видят. Семейството е смаяно, но възхитено!

Докато тогава баща й се надява на момче, сега той е щастлив с трите си трудолюбиви, интелигентни дъщери. Най-голямата вече учи в университет, Ойши е решена да стане лекар. „Не сме толкова заможни и Covid направи нещата по-трудни“, разкрива той. „Но аз ще направя всичко, за да сбъдна мечтата й“, категоричен е бащата на Ойши.

От раждането на Ойши още 17 милиона души са добавени към нарастващото население на Бангладеш.

Този растеж е страхотен медицински успех, но скоростта, с която Бангладеш се разширява, се забави значително. През 1980 година средно една жена е имала повече от шест деца, сега са по-малко от две. И това е благодарение на фокуса, който страната е поставила върху образованието. Тъй като жените стават по-образовани, те избират да имат по-малки семейства.