Папирусът на Едуин Смит – първият медицински текст в човешката история

Грижата за болните е морално задължение, предхождащо появата на човечеството. Археолозите са открили няколко случая на претърпели физически контузии хоминиди, по чиито останки има следи от обработване на нараняванията. Затова и не е изненадващо, че белези от медицински интервенции се наблюдават по скелетите на нашите прадеди още от епохата на Палеолита.

Това, което историците не знаят, е какви точно грижи са полагали първите хора за своите пострадали близки. Поради липса на каквато и да е документация и ограничения органичен материал, издържал на напора на времето, липсват сведения за самите похвати и вещества, използвани за медицински цели през вековете.

Именно затова Папирусът на Едуин Смит е един от най-ценните писмени извори в света. Документът разказва за лекарските практики в Древен Египет, по времето на Зората на цивилизацията.

Откриване на документа

Както се разбира от името на древния извор, папирусът става достъпен за съвременните учени благодарение на египтолога Едуин Смит. Той е американски колекционер на антични книжа, който закупува своите артефакти директно от местните жители на Египет. По време на престоя си в Луксор негови клиенти му донасят един сравнително добре запазен папирус, покрит с йероглифи. Смит веднага определя документа като автентичен и възнаграждава откривателите с щедра сума.

По-късно същите клиенти предоставят на колекционера залепнало руло от същата материя, което при разлепяне се оказва втората част на древното писание. Египтологът обаче не успява да разчете йероглифите и третира документа като най-обикновен експонат. Близо 20 години след смъртта на Едуин Смит професионалният археолог Джеймс Хенри Брестед се заема да преведе текста и открива, че той съдържа най-старите познати на човечеството лекции по медицина.

Тайните на самия папирус

Папирусът на Едуин Смит е датиран към средата на второто хилядолетие преди Христа, но се смята, че част от съдържанието му е копирано от много по-стар документ, написан по времето на първите фараони (3000 г. пр. Х.) и преди появата на Хеопсовата пирамида в Гиза. Според самия Брестед някои абзаци от текста съвпадат със стила на везир Имхотеп, наричан от археолозите „най-древният гений в историята“.

Папирусът е написан чрез Йератическа писменост - опростен вариант да първите йероглифи, които позволяват повече гъвкавост на речта. Текстът представлява описание на 48 болести и контузии, разпределени смислово в отделни глави. Най-горе в свитъка са представени методите за лечение на проблеми, свързани с главата, а най-долу - с гръдния кош и гръбнака. Предполага се, че има още части от документа, които обхващат заболяванията и раните в долната част на торса и краката.

Самите 48 медицински случая са организирани в 2 части. Първата част описва симптомите на проблема, както и външните белези, по които може да се извърши диагностициране на проблема. Втората част се занимава с адекватното лечение и възстановителния процес, след като болестта или раната е открита и класифицирана. В зависимост от сериозността на случая, лечението се категоризира като обещаващо (лесно за третиране), вероятно или неблагоприятно (трудно за третиране или нелечимо).

Повечето споменати контузии описват прободни рани или строшени кости. Това кара археолозите да смятат, че наръчникът е предназначен или за военни медици, или за лечение на работници, трудещи се заедно на голям обект. Между разглежданите рани са фрактури на ребрата, скулите и черепа, счупване на нос, пукнати ребра и д.р.

Четиринадесет от споменатите медицински състояния са отбелязани като нелечими. В тези случаи втората част на текста почти липсва, тъй като лекарите не могат да направят почти нищо за своя пациент.

Значение на папируса за науката

От текстовете става ясно, че Папирусът на Едуин Смит е написан от човек, който разграничава медицината от жреческото дело. За разлика от много други народи от Бронзовата ера, египтяните не разглеждат болестите като изцяло свръхестествено явление и разчитат основно на физически средства за третиране на рани и заболявания. В целия документ има само едно споменаване на съпътстващ лечението ритуал.

Друг интересен аспект от изучаването на папируса са оцелелите през хилядолетията литературни похвати, използвани от автора. Така например той често използва фразата: „Ако преглеждате човек за…“ Това повторение едва ли е случайно и показва форма на структуриране на отделните текстове в документа чрез сходно начало.

Редактор: Георги Динев

Източник: www.ancient-origins.net

Снимки: pixabay.com, www.freepik.com