Питоните ще спасят планетата от гладна смърт и екологична катастрофа

В склад в буйните влажни земеделски земи на Централен Тайланд хиляди питони лежат навити на рула в контейнери и се нахвърлят върху стъклото, докато хората минават покрай тях.

Те се отглеждат заради здравите им, украсени с диаманти кожи, които се продават на елитни европейски модни къщи за колани, чанти и портмонета, но някои учени и представители на индустрията смятат, че истинската стойност на змиите може да се крие в тяхното месо. Търсенето на месо нараства в световен мащаб, въпреки въглеродния отпечатък, свързан с традиционното животновъдство, и макар че растителната диета често се изтъква като най-добрата алтернатива, някои смятат, че влечугите са пренебрегнати като вариант.

Змиите могат да понасят високи температури и суша, да се размножават бързо и да растат много по-бързо от традиционните източници на животински протеини, като същевременно консумират много по-малко храна. Изследователите смятат, че само в Китай и Виетнам има поне 4000 ферми за питони, в които се произвеждат няколко милиона змии, предимно за модната индустрия. „Отглеждането на питони може да предложи гъвкав и ефикасен отговор на глобалната продоволствена несигурност“, се казва в заключението на проучване, публикувано по-рано тази година в списание „Нейчър“. Изследователите прекарват една година в изучаване на близо 5000 ретикулирани и бирмански питони в две търговски ферми във Виетнам и Тайланд.

„Те могат да оцелеят месеци наред без никаква храна и вода и буквално изобщо няма да загубят кондиция“, казва Патрик Ост, директор на Африканския институт по приложна херпетология и един от учените, участвали в изследването. Питоните са били хранени с пилешки отпадъци и диви гризачи и са предлагали по-ефективно съотношение между храна и месо, отколкото птичето месо, говеждото месо и дори щурците. Освен това те се размножават бързо, казва Ост, като женските питони снасят между 50 и 100 яйца годишно.

Това е музика за ушите на Емилио Малучи, в чиято ферма в Утарадит, Централен Тайланд, се отглеждат около 9 000 питона. Малучи, който се е преместил в Тайланд от Италия със семейството си преди повече от четири десетилетия, не е имал голям успех в убеждаването на хората да консумират змийско месо и повечето от произведеното от него месо се изхвърля или отива в рибни ферми. „Това е пълно разхищение“, казва той пред АФП. „Аз ям моите змии, защото знам какво ядат и как ги отглеждам“, казва той.

Дивият питон отдавна се консумира в цяла Югоизточна Азия, но месото все още не е привлякло широк международен интерес, въпреки че предлага текстура, подобна на пилешкото, с ниско съдържание на наситени мазнини. „Проблемът е, че няма пазар за месото на питона. Трябва да запознаем хората с възможностите му“, казва Малучи. Влиянието на месото върху климата е подробно документирано, като Междуправителствената експертна група по изменението на климата към ООН отбелязва, че месото от пасищни животни - основно говеждо - е „постоянно определяно като единствената храна с най-голямо въздействие върху околната среда“.

Това въздействие се изразява както в емисиите на парникови газове, така и в промяната на землеползването. Докато ООН и активистите за климата се застъпват за преминаване към по-растителна диета, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) изчислява, че търсенето на месо ще се увеличи с 14% до 2032 г., което се дължи на нарастването на населението в регионите с ниски доходи и повишаването на жизнения стандарт в азиатските страни.

В същото време сушата и екстремните климатични условия правят традиционното земеделие все по-трудно в много части на света, където нуждата от протеини е спешна. Протеиново-енергийното недохранване, понякога наричано протеиново-енергийно недохранване, е причинило близо 190 000 смъртни случая в световен мащаб през 2021 г., според проучването Global Burden of Disease. Този парадокс стимулира търсенето на алтернативи на месото - от ядливи насекоми до лабораторно отгледано месо.

Но тези алтернативи все още не са възприети в значителна степен, а стопаните на питони с търговска цел се сблъскват със строги стандарти за преработка, които според оплакванията на индустрията са остарели.

Въпреки тези предизвикателства Патрик Ост вярва, че отглеждането на питони има „огромен потенциал“ и е ентусиазиран относно предимствата му. „Можете да го печете на барбекю или да го ядете в къри и яхнии. Аз обичам да го пържа в чесново масло, докато стане хубав и хрупкав“, казва той.

Организациите за защита на животните са по-малко впечатлени. По-рано тази година групата за защита на правата на животните PETA обвини фермата на Малучи в жестокост, след като тайно документира как питоните му са убивани с чукове, преди да бъдат одрани. Малучи е поставил на стените си големи плакати за „хуманно“ убиване на питони и твърди, че неговият отрасъл не се различава от другите видове животновъдство.

„Селскостопанските животни се избиват по целия свят“, казва той. „Питоните не са по-различни.“