„Политико“: Не толкова тайният сексуален живот на политиците във Франция

Защо французите са възмутени от „сексуална инквизиция“ на опозорения Бенжамин Гриво?

За първи път в съвременната история на Франция политик подава оставка, защото сексуалният му живот беше изложен публично на показ. В този случай съвсем буквално изложен на показ.

И Франция се чувства осквернена. Или по-точно част от Франция се чувства така: политическа Франция, парижка Франция, Франция на  мейнстрийм медиите. Това пише във своя статия за изданието „Политико“ Джон Личфийлд  - бивш международен редактор в „Индипендънт“ и кореспондент на изданието в Париж в продължение на 20 години .

А поводът – случаят „Бенжамин Гриво“. Кандидатът на френския президент Еманюел Макрон за кмет на Париж се оттегли от надпреварата миналия петък. Това стана, след като се появи видео, на което Гриво мастурбира. Видеото е изпратено на 27-годишна жена преди две години. Сега обаче то бе публикувано в интернет.

Политиците и коментаторите - от крайнолевия до крайнодесния спектър в страна, бяха възмутени. Не от поведението на Гриво, а от публикуването на видеото и от факта, че това го накара да се оттегли.

Те се оплакват, че лежерното и разумно отношение на Франция към сексуалния живот на политиците е било надвито от грубите ценности на социалните медии и интернет.

Френският обществен живот се „американизира“, казаха те. Падна жизненоважната бариера между политиката и секса, между общественото и частното. На риск е поставено бъдещето на френската демокрация.

„Ние не избираме светец, а кмет на Париж”, посочи Себастиен Шену, представител на крайнодясна партия .

„Всеки има своето право на „тайна градина “- поверителност на мисълта и действията. Не позволявайте да бъркаме прозрачността с воайорството, стъпка към един вид сексуална инквизиция“, коментира председателят на парламента Ришар Феран, който е приятел на Гриво.

След 23 години във Франция, признавам, че съм объркан. Мислех, че разбирам Франция доста добре. Осъзнавам, че всъщност не е така.

Реакцията на аферата „Гриво“  или „Мастургейт“  ми се струва предсказуема, разбираема и абсурдна. Нахлуването в личния живот на частни граждани е погрешно и често жестоко. Трябва само да погледнете британските таблоиди, за да видите колко погрешни и жестоки могат да бъдат.

Също толкова погрешно ли е да се обсъжда личния живот и лицемерието на публични личности?

Гриво, женен с три малки деца, се хвалеше в кампанията си с щастливия си семеен живот и консервативните ценности. Бившият президент Жак Ширак и много други консервативни френски политици бяха виновни за подобни двойни стандарти в миналото.

Може би по-съществено е, че това не е просто извънбрачна афера. Гриво е изпратил видеото на младата жена по времето, когато е министър и говорител на правителството.

Това разкрива нещо важно за характера, зрелостта и готовността на Гриво за поста. Според повечето френски коментатори това е натрапчиво англосаксонско и благоразумно становище.

Най-близко до критика е мнението, че Гриво е „безотговорен, но не и виновен“, изказано от Херве Гатаньо, редактор на Le Journal du Dimanche.

Случаят е допълнително усложнен от необикновената сага за това как видеото е публикувано в интернет.

Жената-получател - Александра дьо Тадео, вече е адвокат. Тя е и твърдо лява политическа активистка, както и новият ѝ любовник, руснак в изгнание, анархист и артист - Пьотр Павленски. Човекът, който преди време  закова скротума си на Червения площад.

Именно Павленски, който сега симпатизира на движението на „жълтите жилетки“, публикува онлайн видеото, след като не успява да събуди интереса към него на френския разследващ сайт Mediapart. От сатиричния седмичник Le Canard Enchainé също отказват да се занимават с разкрития от личен, сексуален характер.

Гриво изпраща видеото до жената през приложение, което след определено време трябва да го изтрие. Но то се оказва запазено. Дали това не е дълго планиран политически удар? Това остава неясно. Струва ми се малко вероятно. Защо да задържат видеото толкова дълго?

И Дво Тадео, и Павленски бяха арестувани миналата събота и са изправени пред възможни обвинения в „нахлуване в личния живот“ и „публикуване на неразрешени сексуални образи“.

Дълго планирано или не, публикуването на записа беше очевидно част от война срещу Макрон и неговите съюзници, която се води непрекъснато в интернет,  както от крайнолявата, така и от крайнодясна страна. Други боеприпаси, използвани в тази война, включват погрешни представяния и откровени лъжи относно политиките на Макрон - и неоснователни слухове за личния живот на президента.

В тази степен страховете на френските традиционни медии са оправдани. Това е част от  умишленото нападение срещу представителната демокрация - систематичен опит за вреда. Това оправдава ли Гриво? За англосаксонеца в мен, това подсказва, че поведението му е било още по-глупаво и непростимо.

Във всеки случай, яростта за нарушаването на френския закон и табуто върху личния живот сама по себе си е лицемерна. Френските лъскави списания нахлуват в личния живот на чуждестранните кралски особи и местните и чуждестранни представители на шоубизнеса.

По мое собствено наблюдение, французите извън Париж не са толкова ентусиазирани за имунитета на личния живот на политиците. Движението „жълти жилетки“ се движеше отчасти от буйни фантазии за оргии, финансирани от данъкоплатци.

Подобен имунитет не може повече да съществува в ерата на интернет.

Урокът за френските политици от проблемите на Гриво е по-фин, отколкото изглежда. Френските политици не трябва да се държат като светци. Но те трябва да избягват да се държат като най-големите идиоти тийнейджъри.