Политико: Защо ЕС обича Ердоган

„Една демократична Турция би представлявала много по-съществен проблем за Европа“, каза Галип Далай, специалист по Турция

Има много причини западните лидери да не харесват Реджеп Тайип Ердоган. По време на 20-годишното си управление начело на страната си турският президент е вкарвал в затвора журналисти и опозиционери, жестоко се е разправял с протестиращите и е управлявал икономиката по плачевен начин.

Във външнополитически план този изключителен силов човек се сближи с Русия, предприе нахлуване в Сирия и използва правото си на вето в НАТО, за да блокира присъединяването на Швеция в критичен за Алианса момент.

Но има една причина, поради която на лидерите на ЕС може да започне да им липсва застаряващият лидер, в случай че загуби срещу своя центристки претендент Кемал Кълъчдароглу президентските избори на 14 май. Ердоган начело на управлението, особено след като през последните години той предприе все по-авторитарни стъпки, позволи на ЕС да заобиколи въпроса дали Турция трябва да се присъедини към неговите редици, пише в свой анализ „Политико“.

За много европейски политици Ердоган е полезно политическо средство, което позволява на ЕС легитимно да изключи всякаква сериозна дискусия с Анкара за членство.

Все по-неприемливото му поведение, изразяващо се в затваряне на политически опоненти и нарушаване на нормите на правовата държава, даде на ЕС политическо прикритие да избегне този въпрос.

Смяната на режима може да промени тази динамика.

„През последните години наблюдаваме, че Турция и ЕС се движат в противоположни посоки“, казва Селим Кунералп, бивш посланик на Турция в Европейския съюз. „Турция под ръководството на Ердоган се отдалечи от европейските ценности; процесът на присъединяване напълно забуксува, в резултат на което идеята Турция да стане член на Европейския съюз вече не е реалистична цел.“

Раздробени отношения

Историята на отношенията между ЕС и Турция датира отпреди повече от 60 години. През 1959 година Турция подава молба за асоцииране към Европейската икономическа общност - предшественик на ЕС, което води до подписването на Споразумението от Анкара през 1963 година.

Макар че поредица от преврати и икономическа и политическа нестабилност оставиха въпроса за интеграцията на Турция в ЕС на заден план, през 80-те години процесът на присъединяване започна отново. През 1987 година Турция подава молба за присъединяване към ЕИО. Десетилетие по-късно тя получава статут на кандидат и започва да предприема стъпки, за да изпълни определените от ЕС критерии за присъединяване.

По това време на власт идва Ердоган. Тогава, като реформаторски лидер на новата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), той говори за плурализъм, демокрация и хармония, като дори започва мирни преговори с кюрдската групировка ПКК.

Започна работа, въвеждайки реформи, които доближиха Турция до изпълнението на критериите на ЕС, като например промяна на законите за армията на страната, за да я подчини на граждански контрол. (Макар че по това време Европейската комисия ги похвали, тези промени всъщност създадоха предпоставки по-късно Ердоган да поеме по-голям контрол над армията).

След кратък период на „меден месец“ отношенията с Брюксел скоро се влошиха. Ердоган все повече се разочарова от темпото на присъединяване към ЕС; няколко държави-членки дадоха ясно да се разбере, че не са склонни да приемат Турция в клуба.

Тази двойственост определя тона на все по-разрушителните отношения.

Застой

За влошаването на отношенията са виновни редица проблеми, като и двете страни обвиняват за тях другата.

Решението на ЕС да приеме Кипър през 2004 година е постоянна точка на търкания. Турция е окупирала северната част на острова през 1974 г. - факт, който Никозия иска да бъде разгледан, преди да се съгласи на по-тесни връзки между ЕС и Анкара.

След това се появи ефектът на Саркози. През 2011 г. френският президент направи кратко петчасово посещение в турската столица. Дъвчейки безгрижно дъвка, докато пристигаше в Анкара, посланието му беше ясно: „Франция казва „не“ на турското членство в ЕС“. Много официални лица заявиха пред „Политико“, че това посещение е било повратна точка за Ердоган.

От другата страна на отношенията, именно авторитарният завой на Ердоган прозвуча като смъртоносен удар за перспективите за членство на страната в ЕС.

Бруталното потушаване на протестите в парка „Гези“ през 2013 година предопредели още по-драконовски отговор на опита за преврат през 2016 година. Ердоган затвори десетки хиляди хора, а след това затвърди властта си на конституционния референдум през 2017 година, с което бяха застрашени перспективите на страната за членство в ЕС.

По-конкретно, тежката му ръка беше в разрез с критериите от Копенхаген - условията, на които трябва да отговаря всяка държава, желаеща да се присъедини към ЕС, и които включват гаранции за върховенството на закона, правата на човека и защитата на малцинствата.

До 2018 г. на лидерите на ЕС това им беше достатъчно. В изявлението на Европейския съвет от същата година се казва направо: Преговорите за присъединяване на Турция „са в застой“.

По-добра атмосфера

Големият въпрос, който виси над отношенията между ЕС и Турция, е дали това ще се промени, след като турците отидат до урните в неделя.

Изборите, които някога се смятаха за загубени от Ердоган, се превърнаха в едно от най-големите изпитания в политическата му кариера, като според социологическите проучвания той е на косъм от водената от Кълъчдароглу опозиция.

Смяната на правителството вероятно ще внесе свеж въздух в партньорството между Турция и Запада. Кълъчдароглу заяви, че иска да рестартира процеса на присъединяване към ЕС и ще се ангажира Турция да спазва решенията на Европейския съд по правата на човека, което е още едно от различията с Ердоган.

Но перспективата за ново ръководство в Турция може да не премахне много от основните причини за търканията. „Вътрешните предизвикателства ще останат същите, независимо от това кой е на власт“, смята Галя Линденщраус, старши научен сътрудник в Института за изследвания на националната сигурност, мозъчен тръст. „Налице е дълбока икономическа криза и сегашното правителство предлага всякакви популистки мерки за облекчаване на настоящата криза преди изборите, които ще спрат след изборите“, отбелязва тя.

Вашингтон не крие желанието си за смяна на правителството в Турция, която е важен член на НАТО. През 2019 година Джо Байдън, тогава кандидат за президент, заяви, че САЩ трябва да подкрепят турските опозиционни лидери, „за да вземат и победят Ердоган“. „Той трябва да плати цената [за своя авторитаризъм]“, каза бъдещият тогава президент на САЩ в интервю – коментари, които разгневиха турското правителство.

Линденщраус прогнозира „по-добра атмосфера“ между Брюксел и Анкара, ако Кълъчдароглу дойде на власт. Опозиционният блок от шест партии сигнализира, че иска да възстанови отношенията с ЕС и ще се стреми да отмени някои от мерките на Ердоган, които са в нарушение на критериите от Копенхаген, като например връщането към парламентарна, а не към президентска система.

Но основните проблеми – най-вече Кипър, както и перспективата за присъединяване на огромно, сравнително бедно население към блока, ще означават, че малцина в Европа ще се надпреварват да отварят вратата. Макар да не го заявяват публично, много страни също така се опасяват да позволят присъединяването на държава с преобладаващо мюсюлманско население като Турция.

„Няма как държавите членки на ЕС да се доближат до идеята за членство на Турция в ЕС“, казва високопоставен дипломат на ЕС в Брюксел.

Ново начало

Линденщраус заяви, че може да си представи напредък по въпроси като либерализирането на визовия режим или актуализирането на митническия съюз между ЕС и Турция, който съществува от 1995 година, но едва ли нещо повече от това. „Присъединявам се към скептиците, като казвам, че според мен проблемите на присъединяването на Турция към ЕС съществуваха преди автократичния завой на Ердоган“, каза тя.

Илке Тойгюр, старши сътрудник в мозъчния тръст CSIS, заяви, че модернизирането на споразумението за асоцииране между двете страни е един от начините за съживяване на отношенията. „Вместо това политиците на ЕС трябва да приемат по-подходяща институционална рамка“, каза тя. Тойгюр предположи, че двете страни биха могли да се възползват от споразумение за асоцииране, подобно на тези, които ЕС има с други държави, започнали наскоро процеса на присъединяване.

Едно обновено споразумение би могло да обхване въпроси като действията в областта на климата, миграцията и търговията и би подобрило отношенията с Брюксел, изглаждайки пътя, когато се стигне до по-трудния въпрос за присъединяването.

Други бяха по-скептични и предположиха, че не всички в Европа непременно ще празнуват загубата на Ердоган. „За някои в ЕС може да е по-благоприятно да имат авторитарен лидер в съседство и повече договорни отношения с Турция, отколкото да се занимават сериозно с въпроса за присъединяването“, каза Галип Далай, специалист по Турция в мозъчния тръст Chatham House.

„Една демократична Турция би представлявала много по-съществен проблем за Европа“, добави той.