Посланикът на ЕС в Скопие: Конституционни промени с отложено действие не са приемливи

Предложението на правителството на Република Северна Македония промените в конституцията да влязат в сила след като страната стане член на ЕС „трудно ще бъде прието”, тъй като вече има решение, одобрено от всички 27 държави членки на ЕС, коментира за държавната новинарска агенция на Северна Македония МИА новият ръководител на делегацията на ЕС в Скопие Михалис Рокас.

„Решението за промените в конституцията е суверенно решение на правителството и е много важно. Уважаваме това как правителството иска да продължи (евроинтеграцията на държавата) и решенията, които иска да постигне", изтъква Рокас. Той е отказал да коментира предложението на унгарският премиер Виктор Орбан да посредничи за разговори между Скопие и София, посочвайки, че е „факт, че заключенията на (Европейския) съвет от юли 2022 г. за Северна Македония ясно казват, че държавата трябва да приеме промените в конституцията”, след което автоматично да се насрочи междуправителствената конференция за отваряне на клъстерите за преговори с ЕС.  

„Това е ясно очертаният път, това е възможността. В момента разширяването е в дневния ред на ЕС и ние смятаме, че сега е моментът тази възможност да не се пропуска", отбелязва Рокас.

В отговор на въпрос дали ако промените в конституцията на Северна Македония бъдат гласувани в парламента на страната, ЕС „ще бъде гарант, че България няма да има нови условия” към Северна Македония, посланикът на ЕС в Скопие отново уточни, че „процесът на разширяване се основава на единодушие”.

„Трябва да сме наясно с факта, че в целия процес, от момента, в който започнат преговорите, до самия край, когато страната ви стане член на ЕС, е необходимо единодушие. Така че на теория, когато няма напредък в реформите или в прилагането на критериите от Копенхаген, или в хармонизиране на законодателството с това на ЕС, една или друга държава-член на ЕС могат да възразят срещу определени части от преговорите, било то в края или в средата на преговорния процес. Това е факт, но като се замисля върху този факт, мисля, че имахме шест кръга на разширяване на ЕС, с различен брой държави, и всички, въпреки пречките, въпреки трудностите, въпреки разочарованията, въпреки дългия процес, станаха членове на ЕС. Мисля, че трябва да го имаме предвид, но и да сме напълно наясно какво включва процесът (на разширяване). А това предполага единодушието и подкрепата на 27-те членки на ЕС по време на целия процес”, уточнява Рокас.

Необходимостта от единодушие на държавите-членки е и отговорът му на въпрос, свързан с това дали по отношение на Северна Македония може да се приложи подходът, в който „унгарският премиер Орбан беше изпратен да пие кафе, когато европейските лидери обсъждаха започване на преговори с Украйна”. 

„Искам да похваля Северна Македония за пълното спазване на общата външна политика и политиката за сигурност (на ЕС), това е високо оценено и е въпрос, върху който съм акцентирал във всички мои разговори, откакто съм тук. Това е високо оценено и мисля, че е доказателство за ангажимента на Северна Македония към ЕС. Затова не искам да се повтарям, процесът на разширяване, включително и за Украйна, може да бъде одобрен или блокиран, с единодушие или всеки може да го блокира, но това не се случи в случая с Украйна. Ситуацията, за която споменавате, не е метод, защото всъщност няма начин (единодушието) да се заобиколи, независимо дали някой присъства или не”, посочва Рокас.

По думите му целта на неговия мандат като ръководител на мисията на ЕС в Северна Македония е да помогне „страната да влезе възможно най-бързо в ЕС”, а най-голямото предизвикателство са "реформите и капацитетът за реализирането им".