При евентуално примирие в Украйна: Предвижда се Турция да ръководи разминирането на Черно море

Турция ще оглави операция по разминиране на Черно море, която да позволи възобновяването на износа на украинско зърно и морската търговия след евентуално прекратяване на войната. Операцията е част от плановете на Великобритания и Франция за разполагане на многонационални сили в Украйна, които ще имат право да отвръщат на руски нападения, съобщи британският вестник „Гардиън“.

Плановете предвиждат също европейски изтребители да патрулират във въздушното пространство на Украйна, за да подпомогнат възобновяването на работата на гражданските летища. Една от основните задачи на международния контингент ще бъде възстановяването и укрепването на украинската армия след края на бойните действия.

Предвижда се западните военнослужещи да бъдат разположени далеч от фронтовата линия, но правилата за използване на сила ще им позволяват да се защитават при руски нападения, включително с дронове.

„Ясно е, че ще защитаваме нашите сили срещу всякаква агресия“, заяви представител, запознат с подготовката. Той подчерта, че действията на международния контингент ще имат отбранителен характер.

Подробностите станаха известни, след като Великобритания и Франция представиха плановете за военното учение „Коалиция“, което ще се проведе по-късно през ноември в Полша.

В него ще участват 11 държави, които ще отработят сценарии за бързо разполагане на европейски военни части в Украйна при евентуално прекратяване на войната.

Учението ще включва 2800 военнослужещи от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили. Франция ще изпрати 1500 военни от своята 1-ва дивизия, а Великобритания ще участва с 300 военнослужещи от 7-а лека механизирана бригада.

Останалите участници са Полша, Германия, Белгия, Естония, Литва, Нидерландия, Испания, Швеция и Турция.

Макар разполагането на европейски сили в Украйна засега да остава само възможен сценарий, подготовката отчита риска от възобновяване на бойните действия, което би могло да доведе до пряк сблъсък между руски и британски военнослужещи.

Русия многократно е извършвала нападения с ограничен мащаб по време на примирието в Украйна между 2014 и 2022 г.

Командващият многонационалните сили генерал-лейтенант Том Бейтман заяви, че Великобритания, Франция и останалите европейски държави са ангажирани с „предоставянето на надеждни и обвързващи гаранции за сигурността на Украйна след прекратяването на военните действия“.

По думите му целта на учението е да покаже „военната готовност, способностите за бързо разполагане и възможността за ефективни съвместни действия“ на участващите държави.

Плановете за създаването на международните сили се разработват повече от година.

Британският генерал подчерта, че контингентът няма да бъде част от НАТО и ще действа извън структурите на Северноатлантическия алианс.

Очаква се при евентуално разполагане в Украйна европейските сили да получават минимална или никаква подкрепа от Съединените щати.

Особено внимание се отделя на независимостта от американски военни технологии и комуникационни системи.

„Ние не зависим от американски системи“, заяви западен представител в отговор на въпрос дали международният контингент ще разчита на сателитната мрежа Starlink на Илон Мъск.

Макар Вашингтон многократно да се опитва да посредничи в преговорите между Русия и Украйна, американският президент Доналд Тръмп заяви, че няма да изпраща американски военнослужещи в мироопазваща мисия, дори ако бъде постигнато трайно примирие.

Подновените дипломатически усилия през есента досега не са довели до съществен напредък. Въпреки това по-късно този месец се предвижда провеждането на тристранни преговори с посредничеството на Съединените щати.

Междувременно Русия и Украйна продължават да нанасят удари по енергийната инфраструктура на другата страна.

На 1 и 2 ноември приложенията за предупреждение при въздушни нападения в двете държави станаха обект на хакерски атаки. За кратко украинското приложение разпространяваше фалшиви предупреждения за ядрени и химически заплахи, както и за улични боеве.

На международно равнище нарастват опасенията относно надеждността на американската подкрепа за съюзниците.

През октомври Съединените щати внезапно ограничиха за около десет дни използването от Украйна на военната версия на Starlink, известна като Starshield. Мярката засегна украинските операции с безпилотни летателни апарати със среден обсег.

Планираният европейски контингент ще има право да се защитава срещу руски атаки, но тази възможност повдига въпроса как Москва би реагирала при евентуални въоръжени сблъсъци.

Правото на самозащита е основен принцип за въоръжените сили, макар на практика правилата за използване на сила понякога да предвиждат и по-широки възможности за действие.

„Гардиън“ отбелязва, че Великобритания вече е поела ангажименти да подпомага държави в Близкия изток при нападения от Иран и йеменските хути.

През пролетта британски изтребители „Тайфун“ извършиха десетки полети от Катар за защита на държавите от Персийския залив.

През октомври Лондон пое и ангажимент да помогне на Саудитска Арабия да се защитава срещу ракетни нападения и атаки с дронове от страна на хутите.

При евентуално постигане на примирие в Украйна европейските държави планират да съчетаят гаранциите за сигурност с възстановяването на ключова инфраструктура и транспортни връзки. Наред с възобновяването на работата на украинските граждански летища, разминирането на Черно море под ръководството на Турция трябва да създаде условия за възстановяване на морските търговски превози и износа на зърно.