Протестиращи се отправиха към президентския дворец в Сеул

Хиляди протестиращи излязоха пред офиса на президента Юн Сук Йол в южнокорейската столица, присъединявайки се към искането на опозицията в страната за импийчмънт на лидера след извънредното, но краткотрайно въвеждане на военно положение.

Шокиращият опит на Юн да суспендира гражданското управление за първи път от повече от четири десетилетия - преди да бъде отменен от законодателите в една драматична нощ - потопи Южна Корея в дълбоки сътресения и разтревожи близките ѝ съюзници.

Бъдещето на Юн, консервативен политик и бивш прокурор, който беше избран за президент през 2022 г., сега е много несигурно.

Видеозапис на живо показа как хиляди протестиращи маршируват към офиса на Юн в центъра на Сеул, след като организираха митинг на площад Гвангвамун.

Южнокорейските опозиционни партии, чиито депутати прескачаха огради и се боричкаха със силите за сигурност, за да гласуват военното положение, внесоха предложение за импийчмънт на Юн.

Те все още не са решили кога да го подложат на гласуване, но това може да стане още на 6 декември.

Опозицията разполага с голямо мнозинство в 300-членния парламент и се нуждае само от няколко отцепници от партията на президента, за да осигури мнозинство от две трети, необходимо за приемането на предложението.

Демократическата партия (ДП) е повдигнала и обвинения за „бунт“ срещу президента, някои от неговите министри и висши военни и полицейски служители - за което може да бъде наложено наказание доживотен затвор или дори смърт.

Най-големият синдикат в страната призова за „безсрочна обща стачка“, докато Юн не подаде оставка, предаде АФП.

Дори лидерът на управляващата партия на Юн определи покушението като „трагично“ и призова замесените да бъдат подведени под отговорност.
Фондовата борса в Сеул затвори с повече от 1% надолу, тъй като пазарите бяха разтърсени от сътресенията.

В нощното си телевизионно изявление на 3 декември Юн обяви военно положение, като се позова на заплахата от Северна Корея и „антидържавни сили“.

Повече от 280 войници, някои от които докарани с хеликоптери, пристигнаха в парламента, за да блокират мястото.

Но 190 депутати не се подчиниха на носещите пушки войници, за да си пробият път в парламента и да гласуват против този ход.

Това не остави на Юн друг избор, освен да оттегли решението си и да отзове военните в друго телевизионно обръщение шест часа по-късно.

Съгласно конституцията военното положение трябва да бъде отменено, когато мнозинството в парламента поиска това.

Високопоставени помощници, работещи за Юн, предложиха на 4 декември да подадат масово оставка заради обявяването на военно положение.

Министърът на отбраната на Юн също предложи да се оттегли, като заяви, че поема „пълна отговорност за объркването и безпокойството“ около обявяването на военното положение. До вечерта Юн все още не се беше появил публично.
Юн твърди, че въведеното от него военно положение има за цел „да предпази либерална Южна Корея от заплахите, които представляват комунистическите сили на Северна Корея, и да премахне антидържавните елементи, които ограбват свободата и щастието на хората“.

Юн не уточни заплахите на Севера, но технически Югът продължава да е във война с ядрения Пхенян. Президентът определи основната опозиционна Демократическа партия като „антидържавни сили, които имат намерение да свалят режима“.

През последните седмици Юн и неговата Партия на народната власт са в ожесточени противоречия с опозицията по отношение на бюджета за следващата година.
Рейтингът на одобрението му спадна до 19% в последното проучване на Галъп от миналата седмица, като избирателите бяха разгневени от състоянието на икономиката, както и от противоречията, свързани със съпругата му Ким Кин Хи.

Действията на Юн изненадаха съюзниците, като Съединените щати, които разполагат с близо 30 000 военнослужещи в страната, за да я защитават от ядрения Север, посочиха, че не са били предварително уведомени и изразиха облекчение от неговия обрат.

„Това е изненадващ последен ход на Юн за завземане на политическата власт“, каза Ги-Ук Шин, професор по социология в Станфордския университет.

„Този ход само ще ускори краха на политическата му кариера, тъй като вероятно ще доведе до неговия импийчмънт“, добави той.