Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Свят
  3. Румъния си иска златно съкровище от Русия, трябвало да го съхраняват през Първата световна война, но не го върнали

Свят

Румъния си иска златно съкровище от Русия, трябвало да го съхраняват през Първата световна война, но не го върнали

Румъния си иска златно съкровище от Русия, трябвало да го съхраняват през Първата световна война, но не го върнали - Tribune.bg
Снимка:

Управителят на Националната банка на Румъния (НБР) Мугур Исъреску напомни тази седмица, че са изминали 107 години от изпращането за съхранение в Москва на румънското златно съкровище по време на Първата световна война, което Букурещ твърди, че все още не си e върнал изцяло. Москва от своя страна отрича да има някакви задължения към Букурещ.

Въпросът за „похитеното“ съкровище е чувствителна тема в отношенията между Румъния и Русия от години, а от избухването на войната в Украйна през февруари 2022 г. въпросът реално е „замразен“, отбелязват румънските медии.

„Поставихме си за цел организирането на редица събития, чрез които да потвърдим, най-вече в международен план, че Румъния има напълно валидно от историческа и юридическа гледна точка право на претенция върху депозита си от злато, евакуиран в Москва през 1916-1917 г.“, заяви по време на симпозиум в понеделник управителят на централната банка, предаде БТА.

Телевизия Диджи 24 посочва по този повод, че „НБР стартира международно лоби за съкровището, откраднато от руснаците“. Това е най-старият съдебен спор на Румъния и наистина уникален в света, коментира Хотнюз, като отбелязва, че никоя друга страна не си е присвоявала имущество на друга държава, което ѝ е било поверено за съхранение.

Влизайки в Първата световна война на страната на Антантата през август 1916 г., Румъния скоро  се сблъсква с изключително трудна ситуация в резултат на битките на два фронта - както в Трансилвания, така и на Дунав, напомня Хотнюз. Затова още през септември 1916 г. Националната банка на Румъния предприема първите мерки за евакуация на сигурно място на златното си съкровище. За такова сигурно място е смятана Руската империя, която по това време е съюзничка на Кралство Румъния.

Румънското правителство и представителите на Националната банка на Румъния подписват с представител на Руската империя в Яш (където заради настъплението на войските на Централните сили временно са преместени всички институции на румънската държава) конвенция, която уточнява условията на извършването на първия транспорт на румънско злато към Москва. Съгласно документа румънските ценности се намират „под гаранцията на руското правителство по отношение на сигурността на транспорта, сигурността на депозита, както и връщането в Румъния“, разказва новинарският сайт.

„Тази година, през декември, се навършват 107 години от евакуацията в Москва на съкровището на Румъния. От 1991 г. Националната банка на Румъния постоянно е прилагала стратегия за представяне пред общественото мнение в страната и чужбина на проблема със съкровището, изпратено в Москва и после конфискувано от Съветския съюз“, заяви още Мугур Исъреску.

Той каза, че първата стъпка ще бъде да се подкрепят усилията на румънския евродепутат Еуджен Томак да запознае членовете на ЕП и да предизвика международно внимание към въпроса за златния резерв.

През април тази година лидерът на партия Народно движение (ПНД) заяви по време на дебат в Европейския парламент, че „цялото съкровище на Румъния продължава да бъде в Русия, а Москва многократно е отказвала да го върне на Румъния“, съобщава сайтът Нюз.ро. „Цялото съкровище на Румъния е държано нелегално в Москва повече от век. Транспортирано в 41 вагона, то съдържа над 91 тона злато, като по-голямата част са бижута и редки монети, както и 2,4 тона златни кюлчета от резерва на НБР. Общата стойност е над 5 милиарда евро“, посочи той на пленарно заседание на ЕП.

Стойността на целия депозит, направен от Националната банка на Румъния в Москва, възлиза на 321 580 456 златни леи, отбелязва телевизия Диджи 24. Съкровището включва също бижутата на кралица Мария, оценявани на 7 000 000 златни леи, ценни произведения на изкуството, включително картини на прочути румънски художници като Николае Григореску, бижута, стари книги и миниатюри, икони и други религиозни предмети.

В информация по тази тема агенция ТАСС пише, че по време на Октомврийската революция от 1917 г. и гражданската война някои от съкровищата, съхранявани в Кремъл, включително румънските, са изнесени от Москва. В историческата литература са представени различни хипотези за по-нататъшната им съдба, но нито една от тях не е окончателно потвърдена, посочва агенцията.

По-късно, след края на Втората световна война и влизането на Румъния в социалистическия блок, част от конфискуваното злато е върнато. Съветският съюз също така се съгласява да не изисква от Румъния репарации в размер на 300 млн. долара, които Румъния трябва да плати на СССР по силата на Парижкия мирен договор от 1947 г., напомня Лента.ру.

Румънското издание на „Нюзуик“ посочва, че Румъния си получава обратно част от съкровището на два транша. Първият е на 16 юни 1935 г., когато на гарата в Букурещ пристигат 17 товарни вагона, натоварени с 1443 сандъка. Те идват от Москва по нареждане на правителството на СССР, което решава да върне част от съхраняваните в Кремъл ценности. Втори такъв транспорт е извършен през 1956 г. като „жест на добра воля от страна на руските другари“, посочва изданието. И в двата случая обаче върнатите ценности не включват златото, депозирано от НБР, се отбелязва в официалния сайт на централната банка.

През февруари 2022 г., малко преди избухването на войната в Украйна, тогавашният румънски министър на външните работи Богдан Ауреску заяви, че Румъния иска да възобнови преговорите с Москва за връщане на златното съкровище, което е причина за търкания между двете страни от десетилетия, пише изданието „Болкан Инсайт“.

„Едно право на претенция на Румъния по-старо от век. Това не са първите ни действия по тази линия. (...) Затова основната ни грижа, на Националната банка на Румъния, е да оповестим документите, които притежаваме по този въпрос. Имам предвид оригиналните документи, събрани в специалното досие, което се пази в сейфа на управителя на НБР още от 1922 г. Досието "Съкровището" беше предавано от ръка на ръка от един управител на друг от 1922 г., включително през комунистическия период. Така го получих и аз - като доказателство за решимостта на Националната банка на Румъния да си върне имуществото, което й принадлежи”, изтъкна още управителят на централната банка Мугур Исъреску.

В момента всякаква дискусия за румънското съкровище е затворена, а Русия и Румъния са прекратили всякакъв диалог след войната в Украйна, отбелязва „Нюзуик”. Последните дискусии по темата бяха преди четири години. „От ноември 2019 г. не сме се срещали с руската страна, последната среща беше в Москва съгласно принципа за редуване на местата. Срещата, насрочена за 2020 г. в Румъния, не се състоя заради пандемията“, посочва за изданието проф. д-р Йоан Болован, член-кореспондент на Румънската академия, който ръководи преговорите с Русия.

„На предложението ми през 2021 г. да възобновим срещите не получих никакъв отговор“, казва професорът.


Последвайте ни в Google News

 

Топ новини виж още

Хороскоп

Анкети