Сърбия откри едно от най-големите находища на злато на границата с България

„Открито е златно находище в Сърбия, което по предварителни проучвания е едно от стоте най-големи в света.“ Това изказване на президента на Сърбия Александър Вучич постави началото на спекулации за местоположението на това място, пише сръбският „Новости“.

Вучич каза в понеделник, че все още не може да разкрие точното местоположение, което засега знаят само той и премиерът Ана Бърнабич. На професионалната общественост е известно, че най-големите количества злато се намират в Източна Сърбия и че в тази част на страната в момента се провеждат най-интензивните проучвания.

„Там златото се намира като съпътстваща суровина в медните находища“, казва заместник-директорът на Геоложкия институт на Сърбия Предраг Миятович.

Това е в рамките на Тимочко-магматичния комплекс, а най-интензивните проучвания са в участъка Майданпек-Бор и югоизточно от Бор към зоната Долна Невля, на границата с България.

В началото на януари Вучич каза, че находища на злато и калциев карбонат са открити в две от най-бедните общини в югоизточната част на Сърбия и разкри, че калцит е открит в Гаджин хан. Междувременно базираната в Канада мултинационална компания Dundee Precious Metals INC съобщи, че в находището Чока Ракита, в община Жагубица, е открито богато златно находище, чийто обем е предварително определен на 10 милиона кубически метра. Като се има предвид, че Жагубица се намира в източната част на Сърбия, може да се предположи, че това не е мястото, за което президентът говори в началото на месеца, като подчерта, че местоположението е в югоизточната част на Сърбия. В геоложките среди не е известно коя компания е открила такова богато бъдещо златно находище. Както заявява Миятович, ако проучването на резервите се извършва от самата компания, а не е наето от някой отвън, тогава малко хора са запознати с резултатите от него. Той посочи, че в югоизточната част на страната има около 30 места, където чужди компании проучват злато.

„Около 90% от правата за проучване в тази част на Сърбия включват злато в комбинация с мед, сребро, олово или цинк“, каза Миятович пред "Новости". „Това е главно в района на общините Босилеград, Търговище, Сурдулица, източните части на община Враня, Църна Трава и на юг в Медведжа и Лебан.

Според него Сърбия има значителни запаси от злато, като според последните оценки на Геоложката служба има 250 тона в съществуващи залежи и 150 тона в потенциални находища. След последните открития, като Чукару Пеки, както добавя той, грубо може да се изчисли, че страната има запаси от около 500 тона.  

„От това злато в рудата, след обработка, се правят златни кюлчета или инвестиционно злато“, посочва Миятович. „Ако това темпо на експлоатация обаче продължи, ще отнеме няколко века, докато цялото това злато бъде обработено“.

По данни на Министерството на енергетиката злато в момента се проучва на повече от 80 места в Сърбия, предимно от чуждестранни компании. Откриването на нови количества рудни запаси от злато, мед и други полезни изкопаеми е от голямо значение за страната.

„Новото минно съоръжение допринася за наемането на определен брой миньори, инженери, геолози, технолози“, казва Миятович. „Там винаги работят над 100 души, в зависимост от размера на находището“.

Държавата има множество ползи от проучването до самата експлоатация, защото за всеки от тези процеси в бюджета отива определена такса. След това суровината се таксува, а чрез данъци в държавната хазна влизат свежи пари. Също така във фазата на проучване всички фирми, които проучват, плащат такса на квадратен километър за пространството, на което го правят.

„Добивът се разширява не само в Сърбия, но и в света“, казва заместник-директорът на Геоложкия институт Предраг Миятович. „На скорошната среща на всички европейски геоложки институции в Брюксел бяха изнесени данни, че в момента в света се инвестират 1,8 трилиона долара в добива. В Европа се инвестират 73,7 милиарда евро за около 100 проекта на различни етапи. Предлага се през следващия период тази цифра да бъде увеличена до 100 млрд. евро. Най-известната златна мина се намира в Южна Африка поради размера на находището и най-дълбоката експлоатация, повече от 3 километра.